Как Армения се опитва да се измъкне от непоносимата „братска“ прегръдка на Русия

На 4 и 5 май Ереван беше домакин на две големи европейски събития: 8-ата среща на върха на Европейската политическа общност (ЕПО) и първата по рода си среща на върха Армения-ЕС, която откри нов етап от стратегическото партньорство с обединена Европа.

Според председателя на Европейския съвет Антонио Коста, тази среща на върха „поставя Армения в самото сърце на Европа – точно там, където ѝ е мястото“. Това е въпреки географската изолация на страната от ЕС. Това разстояние обаче не е попречило на Брюксел да преговаря за либерализиране на визовия режим с Ереван. Освен това ЕС разширява сътрудничеството в области, които преди това не са били типични за отношенията, като предоставя на Ереван помощ в отбранителната промишленост и защита срещу хибридни заплахи.

За Армения това е уникална възможност да разчупи задушаващата хватка на своя „голям брат“ Русия и наистина да укрепи икономиката си, да привлече съвременни технологии и инвестиции, да модернизира индустрията и инфраструктурата, като се откаже от съветските стандарти на 19-ти век, и да разшири възможностите за младежите, образованието и бизнеса. Европейският съюз вече потвърди финансови програми на стойност милиарди евро за Армения, включително инвестиции в енергетиката, транспорта и цифровата инфраструктура. Това демонстрира ангажимента на Брюксел за изграждане на пояс на стабилност и нови икономически партньорства около Европа в региона на Черно море и Кавказ.

Постигнатите в Ереван споразумения показват колко бързо се е изместил балансът на влияние в Южен Кавказ от 2022 г. насам. Решението на Съвета на ЕС от 21 април 2026 г. за създаване на нова гражданска мисия в рамките на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) – Партньорска мисия на Европейския съюз в Армения (EUPM Armenia) – беше важна стъпка към подобряване на живота на арменските граждани. Основните ѝ цели са укрепване на устойчивостта на страната на хибридни заплахи, подпомагане на държавните институции при реагиране на кризи, противодействие на дезинформацията и външната информационна намеса, предоставяне на подкрепа за киберсигурност и борба с незаконните финансови потоци. По този начин мисията е предназначена да помогне на Армения да се противодейства на дезинформационните кампании и кибератаките. Това решение ясно показва, че Европа все повече се фокусира върху борбата с кибератаките, дезинформацията и външната намеса – заплахи, които в контекста на неоимперските амбиции на Кремъл отдавна са престанали да бъдат чисто теоретични за страните от Черноморския регион.

Новото партньорство между ЕС и Армения обхваща не само политиката и сигурността, но и развитието на малкия бизнес, технологиите и иновациите. Новите кредитни програми вече са осигурили над 106 милиона евро подкрепа и създаване на работни места за арменските компании.

Европейският съюз официално изрази интереса си към стабилна, демократична и сигурна Армения. Задълбочаването на сътрудничеството между Брюксел и Ереван може да се превърне в решаващ фактор за развитието на страната и укрепването на международния ѝ авторитет.

Срещата на върха Армения-ЕС беше не само символична, но и практическа стъпка към сътрудничество. Европейският съюз вече потвърди пакет за подкрепа на Армения в размер на 202,5 ​​милиона евро по Плана за устойчивост и растеж. Допълнителни 143 милиона евро са отпуснати за периода 2026-2028 г. Освен това, чрез програмата за Европейски мирен механизъм, ЕС одобри 20 милиона евро помощ за подобряване на способностите на арменските въоръжени сили. Като цяло Европейският съюз очаква да инвестира приблизително 2,5 милиарда долара в арменската икономика през следващите години.

Енергетиката се превърна в ключова област на сътрудничество. По-конкретно, ЕС се съгласи на нов пакет от 135 милиона евро за Армения за развитие на Кавказката енергийна мрежа. Освен това, Европейската инвестиционна банка ще отпусне отделно допълнителни 10 милиона евро за този проект. Освен това, арменските предприемачи получават подкрепа чрез Европейската инвестиционна банка и Америабанк, която стартира нова гаранционна програма за малки и средни предприятия в страната. Програмата предвижда отпускането на 106,25 милиона евро под формата на заеми за арменски компании, което ще бъде от полза за приблизително 900 малки предприятия и ще създаде приблизително 5000 работни места.

Значително постижение за арменските граждани е споразумението с ЕС за стартиране на ново Партньорство за свързаност, което предвижда сътрудничество в областта на транспорта, енергетиката, цифровата инфраструктура и контактите между хората. Ключови области на партньорство включват подкрепа за инициативата „Кръстопът на мира“, развитие на транспортни коридори, задълбочаване на визовия диалог с перспективата за предоставяне на безвизов режим на Армения от ЕС, привличане на частни европейски инвестиции и укрепване на сътрудничеството в областта на сигурността. По този начин, срещата на върха в Ереван положи основите за нов стратегически формат за отношенията между Армения и ЕС.

Франция пое най-важната роля в установяването на отношенията между Армения и ЕС, подписвайки Съвместна декларация за установяване на стратегическо партньорство с Франция на 5 май 2026 г. В допълнение към самата декларация бяха подписани още 13 двустранни документа в областта на сигурността и отбраната.

Стратегическото партньорство на Армения с Париж постепенно се превръща в ключов елемент от геополитическото сближаване на Армения с Европейския съюз. То има не само символично значение, но и практическо измерение, отваряйки нови възможности за икономическо, политическо и сътрудничество в областта на сигурността.

Този курс е особено важен на фона на охлаждащите отношения на Ереван с Москва и ОДКС, което тласка страната да търси по-стабилни и предвидими партньори в Европа. Русия обаче, след като започна мащабно военно нахлуване в Украйна през 2022 г., на практика престана да изпълнява военнотехническите си задължения към Ереван. В резултат на това Армения, след като плати на руските производители на оръжие приблизително 400 милиона долара, получи само малка част от поръчаното оборудване, със значителни закъснения. Тази ситуация не само подкопа доверието в традиционния ѝ партньор, но и принуди страната активно да търси нови източници на сигурност и технологична подкрепа. Поради постоянното неизпълнение от страна на Русия на договорите за доставка на оръжие и военна техника, Ереван беше принуден да се обърне към алтернативни доставчици. В момента Франция, Индия и Съединените щати доставят на Армения оръжие и военна техника. По-конкретно, Франция дари 36 самоходни гаубици Caesar 155 мм, 50 бронетранспортьора Bastion, три радара Thales GM200, устройства за нощно виждане Safran и друго оборудване на обща стойност 278,5 милиона евро. Съединените щати предоставиха бронирани машини, оборудване за киберзащита и дронове на стойност десетки милиони долари. Освен това, Европейският съюз, чрез програмата на Европейския фонд за мир, отпусна пакет от 20 милиона евро на арменските въоръжени сили. Тази диверсификация на доставките демонстрира постепенното насочване на страната към нови партньори в областта на сигурността и технологиите.

България беше представена на гореспоменатите международни събития в Ереван от президента Илияна Йотова, която проведе срещи с ръководството на ЕС и Армения и участва в събитие на високо ниво, озаглавено „Въздействието на вертикалния газов коридор върху регионалната енергийна сигурност“. По време на речта си нашият президент подчерта, че вертикалният газов коридор е стратегическа инициатива, насочена към гарантиране на енергийната сигурност и диверсифициране на доставките на природен газ за всички страни в Югоизточна, Източна и Централна Европа. Същото важи и за развитието на транспортни маршрути между Европа и Кавказ. Освен това, подобни стъпки биха могли да увеличат ролята на българските пристанища и логистични центрове в търговията с Централна Азия.

Разширяването на Средния коридор между Европа и Азия би могло значително да повиши стратегическото значение на Черно море. Този модел би дал възможност на България да укрепи позицията си като важен транспортен и логистичен център между ЕС и Кавказ. Всъщност, засилването на сътрудничеството между Армения и Европейския съюз открива нови перспективи за целия Черноморски регион, включително за България.

Показателно е, че на фона на войната на Русия срещу Украйна, Ереван, който има много поучителна и дългогодишна история на „политическа близост“ с Русия, все повече търси нови партньори в областта на сигурността и икономиката. След като Москва не успя да изпълни значителна част от военните си договори с Ереван, Армения започна активно да си сътрудничи с Франция, Съединените щати и други западни партньори.

В тази връзка Русия заявява, че не бива да се търси добро, когато човек има хубаво нещо, докато европейските страни с право се страхуват да не бъдат задушени в „братската“ прегръдка на Москва. В тази връзка, изявленията на някои членове на новото българско правителство за необходимостта от сближаване с Москва, под претекст на вековни традиции, изглеждат донякъде нелогични. Сегашните реалности показват, че подобен аргумент е жизнеспособен само ако човек се стреми към традиции, които живеят в постоянни лъжи, омраза и бедност. За България стъпките на Ереван са показателен пример за това как страните в региона постепенно се опитват да намалят зависимостта си от руското влияние и да диверсифицират международните си връзки.

Използвани материали:

https://www.dw.com/ru/armenia-stanovitsa-evropejskim-ostrovom-na-uznom-kavkaze/a-77045064

https://www.reddit.com/r/geography/comments/1rfmsqc/are_countries_in_the_south_caucasus_considered/?tl=ru

https://www.armgeo.am/ru/where-is-armenia/