Когато европейските държави си спряха икономиките, за да се борят с К 19, и започнаха да раздават пари, за да не фалират фирми и граждани, наблюдаващите започнахме да се питаме „Кой ще плаща сметката?“. Има различни сценарии, като един от тях вече добива ясни очертания.
Банките започват да трупат лоши кредити (от ипотеки, кредитни карти, автомобилни заеми и др.). Специалистите изчисляват, че общата сума сега е към половин трилион евро, с тенденция да стане един трилион. Вероятно ще се направи т. нар. „лоша банка“, която ще продаде облигации на закъсали банки срещу техни несъбираеми кредити. Тези закъсали банки ще продаде хартийките на ЕЦБ, която срещу тях ще им даде реални пари. И така – хората и фирмите ще дължат пари на „лошата банка“, която ще дължи пари на ЕЦБ. Хората няма да връщат, „лошата банка“ няма да връща, ЕЦБ ще трупа несъбираеми кредити, които в един момент може да отпише.
Абсолютно същата по смисъл схема ще се разиграе и със сумата от 750 млрд евро, която ЕК ще раздава на страните от ЕС, а пък страните уж ще връщат след 20-30 години. И точно в този деликатен пункт става ясно, защо Виктор Орбан нарече „абсурд и перверзия“ начинът, по която ЕК е замислила да разпределя тези пари.
Да припомня, Комисията обяви, че ще бъде взет колективен европейски заем, който ще бъде разпределен между страните, като богатите страни ще връщат повече, отколкото ще получат. Съответно бедните страни като България ще връщат по-малко, отколкото ще получат. Тук възторгнатите от морала на нашите европейски ръководители изръкопляскаха, като извикаха „България ще е на чиста печалба, докато страни като Франция и Белгия, например, ще бъдат донори!“ А не е ли така?
Защо все пак Орбан говори за перверзия? Не за несправедливост, а точно за „перверзия“? Защото богати страни, като споменатите по-горе държави, ще вземат СЕГА много пари, защото са „големи жертви на К 19“, а бедните страни като България и Унгария, ще вземат малко пари, защото са „малки жертви“. Като че ли с тези пари богатите страни ще съживяват починали! Не, те просто ще подпомогнат много по-солидно своите икономики и своите граждани отколкото ще могат да направят това бедните им роднини! Това е несправедливо, но начинът, по който се поднася, го прави цинично – пред европейската общественост нещата се представят така, сякаш богатите държави ще връщат много повече, отколкото са взели и като цяло ще са на минус. Ако връщат обаче! Идеята за „лоша банка“ е твърде вероятно да бъде приложена и за държавните дългове, така както е замислена сега за търговските банки. Ако това се случи, ще наблюдаваме „Кой ял, ял и кой пил, пил!“
Това обаче не е целият „филм“. В един момент всички отговорни ръководители ще се сетят, че повече лоши кредити не трябва да се трупат и че държавите повече не бива да задлъжняват. Как се постъпва в такъв случай? Започва да се пести! От къде ще се пести? Във всеки случай не от лихвите на банките и не от лихвите на всякакви лихвари, пардон, заемодатели, които в целия процес ще бъдат несменяемият посредник между държавите и Европейската централна банка. Ще започне да се пести от социалното дело, от общественото здравеопазване, от общественото образование, от пенсиите, от заплатите и прочие „екстри“, които обикновените хора ползват.
Както е казал Алфонс Але: „Търсете парите там, където са – при бедните. Вярно, те нямат много пари, но за това пък са много!“