Интервюто е на Иван Рачев в сп. „Теза”
Г-н Михов, какво мислите за случващото се около изборите за нов Висш съдебен съвет? Нека започнем с този шаблонен въпрос, защото председателите на трите гилдийни сдружения – Асоциацията на прокурорите, Камарата на следователите и Съюзът на съдиите, така и не се появихте в публичното пространство по време на т. нар. предизборни кампании.
Като представител на неправителствена организация, а и като магистрат, смятам, че предвидената процедура в Закона за съдебната власт е много сериозна стъпка напред. Защото, за разлика от предишни избори, днес хората, които искат да ръководят съдебната система, вече не са енигма – нито за широката професионалната общност, нито за българската общественост. Част от кандидатите, разбира се, са познати и са признати като доказани професионалисти. Доста други колеги обаче за първи път се появяват в публичното пространство. Така че процедурата, която трябва да гарантира прозрачността на изборите, определено е стъпка в правилната посока.
Що се отнася до нашето събрание в петък, очаквам изборът да протече наистина прозрачно и законосъобразно. И да бъдат приети такива правила, че делегатите наистина да бъдат свободни, да гласуват по собствена воля и съвест.
Защо обаче се получи така, че няколко неправителствени организации пресолиха и претоплиха манджата, а други въобще не си направиха труда да я извадят от фризера, образно казано?
Наистина имаше известно нагнетяване на напрежението от страна на неправителствения сектор - главно около номинирането и избирането на новите членове на ВСС. В един момент се стигна дори до поставяне под съмнение на законосъобразното провеждане на изборите. Лично мен подобни явления ме притесняват, защото, ако ние магистратите не успеем да проведем законосъобразни избори, какво трябва да е доверието на обществото към нас и работата ни?
Наистина, докато съдиите избираха своите представители във ВСС, за страничния наблюдател ситуацията изглеждаше доста странна: едни магистрати зорко бдят други магистрати да не манипулират изборите… преди тях.
Не мисля, че при нас ще се случи нещо кой знае колко странно или незаконосъобразно. Смятам, че прокурорското събрание ще протече при ясни правила и процедура, която да гарантира, че ще бъдат избрани най-достойните. И съм убеден, че по време на „разпитите”, колегите наистина ще добият реална представа за онова, което всеки кандидат смята да прави във ВСС.
Всъщност, шумотевицата и излишното понякога нагнетяване на напрежение свършиха много полезна работа: фокусираха общественото внимание върху случващото се в съдебната власт. А, когато обществото наблюдава от близо процесите в една система, това неминуемо води до повишаване на нейния авторитет. И е ясно защо – когато процедурите са явни, когато всичко е окачено на простора и се ветрее пред очите на хората, върви работата, а не задкулисните интриги или договорки.
Смятате ли, че по време на т. нар. предизборна кампания беше отделено достатъчно време на същинските проблеми на съдебната власт?
Избирането на членове на ВСС е сред най-сериозните проблеми. Затова голямата битка днес беше в новия Висш съдебен съвет да не влязат „спуснати” кандидатури. Без значение по каква линия – политическа, административна или някаква друга. В съвета трябваше да влязат хора независими и необвързани с една или друга сфера на влияние. Според мен битката приключи успешно. Събранията минаха спокойно, номинирани бяха наистина достойни колеги и сред тях няма нито една кандидатура, „спусната” по административна или по политическа линия.
Аз апелирам към колегите в петък да гласуват свободно, защото свободата на избора е в неразривна връзка с демокрацията. И е единственият начин, по който всеки един от делегатите ще е лично обвързан с онези, които избере. Стига, разбира се, делегатът да не предпочете натрапена му отгоре кандидатура. Вижте, вотът е таен и няма на света административен ръководител, който да принуди един свободен по дух магистрат да гласува против волята си.
Лесно е да се каже...
Съществуват достатъчно гаранции, че делегатите могат да гласуват по съвест. Гаранция е тайния вот, гаранция е Закона за съдебната власт, гаранция е и Европейския съюз. Ние поехме пред ЕС ангажименти, че избираме Висш съдебен съвет, който ще работи по различен начин – прозрачно, демократично и независимо. Обещали сме честни избори за нов ВСС. И аз не вярвам, че на колегите някой ще им търси отговорност затова как са гласували. Или пък ще упражни натиск върху тях по административна линия, че “правилният” човек не е бил избран и заради тях.
Добре, а самият ВСС има ли достатъчно механизми, чрез които да гарантира независимостта на съдебната система? Магистратите и депутатите избират 22-ма наистина прекрасни професионалисти, те влизат с високо вдигнати глави във ВСС и... какво се случва оттук нататък?
Ако членовете на ВСС работят по закон, ще разполагат с достатъчно гаранции за независимост. И е въпрос на личен избор дали искаш да работиш свободно или се страхуваш от определена конюнктура. Защото в ХХІ век, в рамките на Европейския съюз и при съществуването на строг механизъм за мониторинг, ако някой откровено се опитва да създава проблеми и да се меси в работата на ВСС... Скандалът ще бъде огромен, защото независимостта на съдебната система е въпрос на демокрация. И е жизнено важна за независимостта на държавата. Тоест – ако член на ВСС допусне някой да му се меси в работата, това не е законодателен проблем, а въпрос на личен избор.
Ако членовете на ВСС все пак не заработят така, както очаквате? Извинявайте, но по какъв начин свършеното от съвета може да бъде премерено и претеглено да речем – след една година?
Най-сериозното мерило за работата на една такава институция е общественото признание. Ако този Висш съдебен съвет успее да издигне авторитета на системата, ако я накара да заработи по-ефективно, независимо и законосъобразно, ако успее да преодолее хроничните вече съмнения за корупция – това значи, че съветът е изпълнил мисията си. Но, ако и този съвет не постигне тези цели, може би трябва да се стигне и до ревизия на конституционната уредба на съдебната власт.
Това с корупцията е най-интересно, защото ВСС няма право да ревизира делата по същество, не може да проверява и работата на дознателите. Как тогава ще бъде уличени в корупция разследващ полицай и прокурор, които са решили да спестят на съда главоболията с две-три ключови доказателства и делото им приключва с оправдателна присъда? Освен това, ВСС вече няма право да издава правилници и наредби, за парите и сградите ви се грижи министерството на правосъдието, а за проверка на банкови сметки и вътрешноведомствени разследвания на тема имотни придобивки – просто да не говорим.
Вие непрекъснато ми задавате въпроса „Как?” Защо членовете на новия съвет не предложат как? Нали те искат да влязат в него, защото имат нови идеи за решаването на всички вехти проблеми? Ще имат пълната подкрепа на Асоциацията на прокурорите за реформи във всяка една област. Включително и за такива инициативи, които биха довели до полезни законодателни промени. Останалото би трябвало да е тяхна работа.
Аз, например, мисля, че ВСС е длъжен да промени радикално кадровия си подход. Крайно време в съдебната система да останат само качествени хора. Така, както е в САЩ, Англия, Германия или Франция. Това става само по един начин – чрез правилен подбор. Цели две десетилетия не стигнаха на ВСС да открие правилните процедури и ред за номинация на юридическия елит. Защото, ако някой още не е проумял, в съдебната власт трябва да работят най-добрите юристи в България. Подборът трябва да е такъв, че магистратите никога да не поставят под съмнение своята работа. Ако това стане – ето ви я първата голяма гаранция, че стилът и методите за работа на системата ще бъдат променени.
Другото нещо, което също трябва задължително да се случи е радикална промяна на дисциплинарната практика. Крайно време е системата да се изчисти от хората, които не желаят или не могат да работят.
И третото е бюджета и сградите, т.е. условията на труд.
Да си дойдем на думата: как, след като и парите, и имотите са в ръцете на изпълнителната власт?
Така е, затова членовете на ВСС трябва да са много интелигентни, много свободни и ужасно независими като личности. Защото сегашният модел предполага равноправен диалог с изпълнителната власт. А когато диалог няма, идва ред на волята и куража да удряш с юмрук по масата дотогава, докато проблемите с възнагражденията и битовите условия не бъдат решени. Хората са го измислили, казва се брейнсторминг: събират се около един празен лист и започват - първо, второ, трето, пето. Прави се стратегия, пише се програма, определят се отговорниците, фиксират се сроковете и... работата започва. Те не са отишли в съвета, за да си седят по кабинетите или в заседателната зала? Те са там, за да организират. Да обикалят страната, да се запознават с хората, да организират семинари. Между съвета и магистратите трябва да бъде изградена пряка връзка. А не да ги гледаме само по телевизията и да слушаме журналистическите интерпретации на онова, което са направили или имат намерение да направят.
А какво е направила самата гилдия за изграждането на тази топла и пряка връзка? Колко пъти, например, предишното делегатско събрание на прокурорите се е събрало отново и е привикало на „спявка” хората ви във ВСС? Защото за депутатите знам със сигурност – нито едно управляващо мнозинство не се е срещало с членовете на ВСС, които е изпратило там. Става дума за официални срещи.
И това ще се случи, защото друга форма на обществения контрол няма. Лично аз, като председател на Асоциацията на прокурорите и член на професионалната гилдия, поемам ангажимент а инициираме редовни срещи с членовете на ВСС от квотата на прокуратурата, но и с колегите от парламентарната квота – ако бъдат избрани, разбира се. Този път няма да оставим ВСС да си работи на спокойствие. Ще му дишаме непрекъснато във врата, защото искаме промяна. Искаме лошите да бъдат изгонени от системата. Искаме да не ни обиждат и да не се срамуваме, че сме станали прокурори. Така че ние ще изискваме от съвета и този път наистина това ще се случи. От няколко години Асоциацията много сериозно работи по организационното укрепване на прокуратурата. И това не е случайно, защото искаме да имаме своите претенции. Ние ставаме наистина влиятелна професионална организация, която може да изисква, но може да носи и отговорност. Почти всички кандидати обещават да работят много тясно с неправителствените организации, така че очаквам те да започнат да изпълняват този свой ангажимент още от първия си работен ден в съвета. Освен това на нас ни предстои най-важният избор – на нов главен прокурор, така че този Висш съдебен съвет наистина е натоварен с доста очаквания.
Опасявам се, че пак трябва да се върнем на темата за правомощията. ..
Няма смисъл. Главният прокурор разполага с толкова правомощия, че само негов личен избор е по какъв начин ще решава проблемите в прокуратурата. Въпросът е да постигнем голямата цел: повишаване на доверието в прокуратурата, за да можем да работим по-спокойно и по-качествено. За малко да пропусна – и да направим дългоочакваната кадрова реформа в прокуратурата.
Имате ли някакви предположения вече?
Не, но искрено се надявам той да бъде човек от нашата гилдия, а не политическа номинация. Ще бъде много интересно, защото ще се случи за първи път.
Ами, ако все пак не е прокурор?
Ще му се наложи много бързо да влезе в час с проблемите на прокурорите.
А, ако е политическа номинация?
Още по-лошо за него, защото веднага ще го запознаем с няколко много конкретни проблема, чието решаване е повече от спешно.