И по време на турското робство много българи - и чорбаджии, и сиромаси - са били против въстание. Живели са кротко под властта на султана и са мърморели срещу лудите глави, които искат да направят беля.
Когато Ботев навлиза с четата си в България, от селата по пътя му се изпокриват по горите, да не ги накара да тръгват с него. Овчари му продават агнета за храна на четата и се пазарят. Ботев дотам се отчаял, че седнал на един камък и изпъшкал: "Боже, кого съм тръгнал да освобождавам". Описано е от останали живи четници в началото на миналия век.
Та нищо чудно какво става сега - едни протестират, искат да бутат мафията, други викат - добре ни е с нея, какво искат тия.
Раята си иска падишах.
Поне става ясно кои са ибрикчиите.
(Послепис: Да допълня - накрая свободата винаги идва, със или без чужда помощ)
Иван Бакалов, журналист