“Кръвта на 100 загинали и 4000 ранени не може да остане безнаказана. Цялата система трябва да понесе отговорност... "Хизбула” и неговите съюзници нямат интерес в Ливан да се установи правова държава, за да продължат да просперират и безотчетно да обслужват Иран. Контролът им е реален в повечето сектори в страната, където се разпореждат, както си искат. Касите са разграбени, ливанската лира се срина, установен бе контрол на капиталите, бедността и безработицата се влошават, народът излезе на улицата, но това, което наричам “мафиатура” (диктатурата на мафията) все още е тук и живее в отрицание! И накрая, народът, твърде привързан към религиозната си принадлежност и традиционните си водачи, заимите, закъсня с реакцията си. Но все пак имаме надежда за промяна. Възможно е тази трагедия да раздвижи нещата, подобно на убийството на Рафик Харири през 2005 г., което предизвика Кедровата революция". Ливанският адвокат и писател, автор на “Роман за Бейрут”, както и на биография на Халил Джубран, е бил в офиса си във вторник в Бейрут, когато ужасяващите експлозии опустошиха града. Пред “Поан” Александър Наджар разказва за това, което е преживял и за “мафиатура”, която управлява страната.
- Къде бяхте по време на двете експлозии?
- Бях в адвокатската си кантора в Бейрут. Имаше две експлозии: първата приличаше на земетресение, инстинктивно се втурнах вън от кабинета, за да се скрия в коридора, после, няколко секунди по-късно втора, ужасна експлозия превърна всичко на прах. Точно над мястото, където бях седнал, се разби един прозорец. Ако не бях излязъл веднага, със сигурност щях да съм смазан. Двама от колегите ми в кантората също избегнаха сигурна смърт. Въздушната струя беше толкова силна, че намерихме досиета и документи от кантората на улицата! Секретарката, която набираше текст, го намери три етажа по-долу. Колите, които се движеха в едната посока, бяха вдигнати във въздуха и се приземиха от другата страна! Жертвите са безброй, има много изчезнали, а щетите в дома ми са значителни, както при много други жители на Бейрут, главно в кварталите Гемайзе и Мар Михаел, чиито стари къщи трудно устояха. Роден съм в квартал Ашрафиех, прекарах младостта си и работех там: виждайки го в това апокалиптично състояние, бях дълбоко шокиран и натъжен.
- За какво си помислихте, като автор на книгата “Училището на войната” (L'École de la guerre), израснал по време на гражданската война и преживял толкова много експлозии?
- Именно! Инстинктивно си помислих за кола-бомба или ракета. В “Училището на войната” разказах как кола-бомба опустоши град Джуниех, а в “Мимоза” разказвам епизода, в който майка ми спаси живота ми, като ме покани да пие чай с нея в салона няколко секунди преди експлозията на кола-бомба недалеч от Френския лицей. Дъжд от стъкла се изсипа върху леглото, където дремвах следобеда преди майка ми да ме извика и наряза одеялото като с нож. Тогава ѝ казах на арабски: “Заматна”, което означава “Избегнахме го”. Толкова много мога да разказвам днес. Ливанците са корабокрушенци.
- Разгневен ли сте?
- Естествено! Тази катастрофа за пореден път демонстрира нехайството и некомпетентността на нашите лидери. Ако се окаже вярна невоенната теза за 2750 тона амоний, складирани от 2013 г. само на няколко метра от центъра на града и жилищните квартали в столицата? Трябва да падат глави, включително на директора на пристанището и директора на митниците, но ние трябва да поискаме и оставката на всички наши лидери без изключение! Депутатът Маруан Хамаде смело пое инициативата да затръшне вратата, ден след не по-малко смелата оставка на министъра на външните работи Насиф Хити. Кръвта на 100 загинали и 4000 ранени не може да остане безнаказана. Цялата система трябва да понесе отговорност.
- Поразено е сърцето на страната, нейното пристанище. Не е ли ужасно това за основания от финикийците Ливан и неговата откритост?
- Разбира се! Силозите с жито са опустошени и голяма част от пристанището е разрушена. В замяна на това, контейнерният терминал е засегнат по-малко. Наистина още от финикийците това пристанище е търговският бял дроб на страната, но днес е попаднало под контрола на различни партии, които се възползват от това, за да организират трафика си…
- Какъв беше този склад? Как да си обясним, че толкова дълго време е бил пълен с взривоопасни вещества?
- Официалната версия е, че кораб под молдовски флаг, Rhosus, който пътувал от Балуми за Мозамбик, е бил прихванат и конфискуван през 2013 г., след като собствениците му го изоставили. От тази дата генералният директор на митниците напразно се опитвал да получи съдебно разрешение, за да пренасочи опасния товар. Но доколкото знам, от 2017 г. досега не е регистрирана такава молба. На фона на мълчанието на съдебните органи, той е трябвало да сезира ресорния министър или правителството, или дори да действа сам, за да премести тези материали на отдалечено и изолирано място, тъй като те представляват истинска опасност. Тази престъпна небрежност е още по-сериозна, тъй като съществуването на такива количества експлозивни материали не би могло да бъде пренебрегнато от военните и органите за сигурност. Остава да се запитаме дали някоя милиция е успяла да се запаси от този склад и дали съседните складове не съдържат друг тип опасни материали… Разследването, което искаме да бъде международно, трябва да установи тези елементи.
- Как си обяснявате тази немарливост в страната, която беше такова “обещание” - икономическо, религиозно, свободно - за синтез между Изтока и Запада?
- През май 1965 г. Дьо Гол приветства Ливан като “независима, просперираща и културна нация”. Къде сме днес? Може би ни остана само културата. Причините за този упадък са многобройни: управляващата политическа класа, съставена главно от вече костюмирани бивши шефове на милиции, е напълно корумпирана, крайно време е да се маха. Контролните институции са парализирани и съдебните назначения, които трябваше да вдъхнат нов живот на нашето правосъдие, бяха замразени от президента Аун. Последният, който вече е възрастен, е зле съветван от сивия си кардинал и зет Джебран Басил, който въпреки че се провали плачевно като министър, се надява да бъде халиф вместо халифа.
Настоящият премиер от своя страна няма ясна визия, особено на икономическо ниво, и сформира правителство от псевдо-технократи, в които няма нищо независимо. Що се отнася до парламента, той е с отсъстващи абонати и работи на забавен режим според волята на своя шеф, който е начело от тридесет години. Освен това, “Хизбула” и неговите съюзници нямат интерес в Ливан да се установи правова държава, за да продължат да просперират и безотчетно да обслужват Иран. Контролът им е реален в повечето сектори в страната, където се разпореждат, както си искат. Касите са разграбени, ливанската лира се срина, установен бе контрол на капиталите, бедността и безработицата се влошават, народът излезе на улицата, но това, което наричам “мафиатура” (диктатурата на мафията) все още е тук и живее в отрицание! И накрая, народът, твърде привързан към религиозната си принадлежност и традиционните си водачи, заимите, закъсня с реакцията си.
От 2010 г. в уводните ми статии в L'Orient littéraire призовава съгражданите си да се сепнат. Напразни усилия! Революцията, започнала на 17 октомври 2019 г., дойде твърде късно в един твърде стар Ливан, който вече няма здрави икономически основи, за да може да поеме удара. Но все пак имаме надежда за промяна. Възможно е тази трагедия да раздвижи нещата, подобно на убийството на Рафик Харири през 2005 г., което предизвика Кедровата революция.
- В момента има много конспиративни теории. Хората говорят за израелска ракета. Туитър се развихри… Може ли тази конспирация да подпали страната?
- Фалшивите новини са безчет. Те могат да разпалят страстите, но докато шефът на “Хизбула” не обвини публично Израел, неговите привърженици няма да приемат тази теза. Изненадваща подробност: Израел предложи помощта си на ливанската държава, която въпреки това е във война срещу еврейската държава и следователно не може да преговаря с нея. Тази неочаквана подкрепа бе интерпретирана от някои като желание (на Израел - бел. ред.) да си измие ръцете, а от други - като нагла провокация.
Така или иначе, беше сформирана анкетна комисия, за да определи причините за катастрофата. Трябва да се уверим в нейната независимост и към нея да се присъединят международни експерти, изпратени от Франция, ЕС или ООН, и специализираните служби за инспекция, за да не бъде фалшифицирано, прекратено или заглушено разследването, както обикновено… Дължим истината на жертвите, това е най-малкото, което можем да направим!
- Какво решение виждате в тази трагедия, в една страна, която е толкова зависима от чуждите интереси?
- Решението в Ливан може да дойде само от три източника: уреждане на американско-иранския конфликт, което ще намали влиянието на “Хизбула”, който откъсна Ливан от арабската му среда и го отдалечи от приятелите му в Персийския залив; всенародно сепване, макар че съществуването на две въоръжени партии, враждебни на революцията, усложнява нещата; свободни избори под международно наблюдение, които биха дали мнозинство на суверенистите и революционерите. Току-що бе създадена Харта за национално спасение от група ливански интелектуалци и активисти. Тя би могла да обедини силите, които искат да спасят Ливан.
Автор: Кристоф Оно-ди-Био, “Поан”
Източник: "Гласове", превод от френски – Галя Дачкова