Политическата прошка

Избори идват. Политиците отварят сергиите, на които няма да продават идеи, а ще купуват живо месо. Народът е толкова пощурял, че не му прави впечатление, че вместо той да изисква, политиците ще изискват от него. В резюме - да бъде по-дисциплиниран, по-работлив, по-отговорен. Тези зад щанда ще цитират Кенеди, който не иска да го питат какво ще направи Америка за хората, а хората за Америка. Както знаем, Америка отстреля Кенеди и хората нищо не направиха, но това е друга тема. Да се върнем на българското политическо разкаяние.

Българската политическа индулгенция преминава не през разкаянието, а през назидателността. Нещо като: извинявайте, но вие сте си виновни. В случая „извинявай“ придобива смисъла на: „Не ни занимавайте с вашите глупости.“ Де факто извинение има, но се чувства като обида.

Когато говорим за индулгенция, неминуемо се намесват и парите. Там грешките и свободни тълкования не се допускат. Българският политик не дава пари за опрощения. Българският политик няма грехове и затова не изкупува грехове. Как не го разбрахте за тридесет години?

В следващите дни всички познати политически лица за не знам кой ли път ще се разделят на опозиция, опозиция на опозицията и дълбока опозиция. Правилно прочетохте. Цялото що е елит ще стане опозиция. Ще има врещяща опозиция, тиха опозиция, лама опозиция, капитал опозиция, национал опозиция, контра опозиция и дори реконтра опозиция. Тоест всичката вредна пасмина, благодарение на която България умира, ще се позиционира като нещо, което не е. Натискачите на бутони ще се правят на невменяеми все едно не техните пръсти са приемали законите и разпоредбите, които днес ни унищожават. Ще се борят за власт (о, това е сигурно), но ще се позиционират като опозиция.

Ако се загледате кой ни е управлявал през последните тридесет години, все опозиции ще видите.

Изборите престанаха да бъдат събитие, в който суверенът избира своите представители. Този цирк вече го забравихме. Изборите са процес, в който политическата върхушка се стреми да запази властта си по безкръвен път – с внушения, с манипулации и с фалшификации. И ако това не стане може да се мине и по кръвен.

Затова, когато разполагаш с такъв престъпен арсенал от изборни оръжия, последното нещо, което те интересува, е да искаш някакво си опрощение от някакъв народ. Плюс това този народ скоро ще умре, което съвсем лишава от смисъл търсенето на опрощение.