Когато отидох на Орлов мост малко преди 10:00 часа тази сутрин, сякаш попаднах в друг град. Град без автомобили, в който майки бутат количките на децата си по широки алеи. Град, в който се чува потокът на Перловската река. Самите протестиращи наричат мястото на блокадата си Орлов град.
В Орлов град обстановката тази сутрин беше тиха и спокойна. Гражданите му се бяха събудили - пиеха кафе, а след това почистиха града си, напръскаха го с вода. В средата на Орлов град има разчистен коридор, през който преминават линейки. За трите часа, в които бях там, през коридора преминаха шест. Никой не ги спира на входа или изхода, влизат и излизат свободно. Същото важи и за колоездачи, майки с колички, дори девойка със скейтборд. Докато бях там, протестиращите отвориха и втори коридор за линейки от булевард „Евлоги и Христо Георгиеви” към „Цариградско шосе”.
Достъпът до Орлов град е свободен, гражданите му са отворени за диалог – достатъчно е да ги поздравиш и ще те поканят на пейката си. Предложиха ми също и напитка – кафе, вода, бира. Не са презапасени, пазаруват от близките магазини. В блокадата участват протестиращи от всякакви възрасти. Има хора по джапанки, има и такива, които са облечени с ризи. Някои спят до късно, други са там с лаптопите си и работят от блокадата.
В една от групите протестиращи, с които говорих ме питаха как виждам ситуацията като журналист – ще подаде ли правителството оставка. Отговорих им, че чакат нещо определено да се случи. Според тях, това определено нещо е финализиране на процеса по заличаване на документални доказателства и по приключване на сделки.
В Орлов град постоянно хора идват и си отиват, като това се случва необезпокоявано. Някои влизат в „града“, за да поздравят протестиращите, да им кажат, че ги подкрепят. Други, за да се подпишат в подписка, с която искат оставката на правителството – това се случва на специално обособена маса в сърцето на Орлов град. Трети оставят храна и напитки – докато бях там, една възрастна дама остави три торби със сандвичи, един от протестиращите ми разказа как преди няколко дни младо семейство докарало с колата си цял багажник с лед.
Същият протестиращ се шегува, че се надява скоро да си отиде вкъщи и да се наспи, когато някой от преминаващите му пожелае успех. Надява се също скоро да върви по тротоара, но казва, че преди това да е възможно, са нужни оставки.
Полицейските коли се виждат на около двайсетина метра от границите на Орлов град. Полицаи обаче не видях. За пълна автентичност на разказа е нужно да кажа, че говорих и с един господин, който беше видимо развеселен, вероятно под въздействието на малко повече бири (такава бутилка държеше). Желая още да кажа, че пиенето на бира не е престъпление. Престъпление е например яденето на суджук, когато си изнудил някого да ти предостави един тон.
Евгени е прекарал в Орлов град три непоредни нощи. Не е в палатка, остава на пейките. Казва, че няма напрежение, а по-скоро се повишава „приятното настроение”. „Последните два-три дни, откакто събориха барикадата, има промяна в настроението. Протестиращите имат повече дух, така го усещам”, казва той. На въпроса защо протестира, Евгени отговаря: „Можем много повече – можем да се справяме в пъти по-добре. Пример е новият министър на туризма – можем страшно много пъти повече като управление. Този министър е емблема на неправилното”.
Димитър Митев идва в Орлов град от Стара Загора. Когато говорих с него около 10:15 тази сутрин, беше прекарал два часа на Орлов мост. Дошъл е, за да усети атмосферата: „Искаше ми се да видя Орлов град. Нарочно използвам това име – Орлов град, защото самите протестиращи го дадоха на това място. Много хора говореха, че това място е символ от повече от 100 години. Символ на изконни и на много красиви, стойностни и истински неща, свързани с българската история и българския народ”.
Нина е на 70 години и протестира вече от 30 години. „Първият ми протест беше в онзи ноемврийски ден пред „Александър Невски”, когато ни поздравиха с „всички вас, дошли тук по тънкия лед на страха”. Това беше първият ми протест и ето вече 30 години – имам стаж за поборническа пенсия. Надявам се, че всеки има чувство за хумор - относно пенсията, да не се изтълкува превратно. Аз отдавна съм пенсионер и не ме интересуват никакви придобивки и блага. Аз не очаквам нищо. Имам собствен дом, добра пенсия, работа – обезпечена съм. Не ми трябва нищо, освен една добра България”.
На въпроса защо протестира, Нина отговаря: „Аз съм юрист по образование и така е минал трудовият ми път. Искам върховенство на закона, разделение на съдебната власт. Искам съдебна реформа. Подкрепям изцяло инициативата „Правосъдие за всеки” и всички техни искания”.
Въпреки че е пенсионер, Нина продължава да работи и носи в Орлов град лаптопа си: „Съчетавам неспането с работата, с прибежките до вкъщи за душ. Прекарах две нощи тук – дъждовната нощ, която беше прекрасна нощ и хората стояха въпреки дъжда, и една друга нощ, в която за кратко време спах в палатката. В другото време бях будна, права, между хората”.
Синът на Нина живее в Торонто от много време. Самата тя казва, че от поне десет години може да живее с него. Казва още, че е уморена – че може вместо на барикадите, да бъде в планината. Въпреки това остава там.
Мисля, че Нина е наясно, че много хора не я разбират. Мисля, че и много от участващите в блокадата на Орлов мост са наясно, че много хора не ги разбират. Зная за себе си, без значение дали подкрепям блокадата или не, че тези хора имат право да са там. Зная още, без значение дали ги подкрепяме или не, че на всички ни трябва „една много по-добра България”.