В революционните среди битува тъга, че половината - или повече - интелектуалци били за статуквото и против радикалната промяна... В когнитивен дисонанс съм с революционните сили. Не наблюдавам такива 50 на сто - или повече интелектуалци. Има такива интелектуалци, които са за статуквото, но относителният им дял е много по-малък. Виж, има една друга група интелектуалци - и много неинтелектуалци, но разумни хора, които отхвърлят решително статуквото, но имат сериозни притеснения за това КАК си отива - или ще си отиде статуквото. "Мутри вън" - хубаво, ама всички мутри ли, или някои мутри - вън, а други - обратно вътре? А главните мутри - вовеки вътре? Тези хора са наистина много, може и да са мнозинство. От какво се притесняват те? Например от възможността омръзналото - дошлото до гуша статукво - да бъде заменено от власт на лобисти, взимащи пари от олигарси в изгнание. Притесняват се от това, че босовете на олигархичната мафия ще се споразумеят помежду си, но бъркотията, която ще предизвикат ще лиши обикновените хора и от остатъците на държавни институции, които оцеляват след 30 години управление на милиционерската олигархия. Притесняват се от това, че ако държавната политика за управление на ковид епидемията в ръцете на Бойко Борисов е подложена на арогантен личен авантюризъм и безпринципност, то при служебен кабинет ще се окаже в още по-големи руини - предвид факта, че президентът Радев досега се е изказвал по въпросите на коронавируса по един нихилистичен начин - отхвърлящ карантината, ограничителните мерки и т.н. Тези достойни за презрение индивиди не вярват на революционните лидери - и на тези зад тях, че ще бъдат в състояние да сглобят едно прилично управление в условията на епидемична, икономическа и политическа криза. Тези страхливи хора не дръзват да облекат с доверието си г-н Слави Трифонов, г-жа Мая Манолова, отровното трио и т.н., които трябва да ни изведат към светлото бъдеще на възродено търкане на талончета... Страхливите интеклектуалци се стремят да припознаят Демократична България като достойна алтернатива на клептокрацията, но се притесняват - може би незаслужено - че тази политическа сила едва-едва преминава към двуцифрена отметка на своята политическа популярност. Последно, но не и по значение, ненужно предпазливите интелектуалци - или голяма част от тях - са преживели част от живота си под сянката на великия Съветски съюз и искат гаранции, че в България на власт няма да дойдат хора, които демонстрират по-голяма лоялност към Русия, отколкото към България. Дали такива хора могат да дойдат на власт за три месеца или за 30 години - въпросните интелектуалци не биха искали да гадаят, нито да поемат този тип рискове. Има и още един въпрос, който се поставя от революционните сили. "След като сте против бързото премахване на статуквото, какво всъщност искате? Как си представяте пътя напред към освобождаване от настоящата политическа и обществена блокада?" На този въпрос предпазливите интелектуалци започват да мигат учудено. Защото те го задават на революционните сили от самото начало на протестите: "Каква е стратегията на промяната след оставките, които искате?" Единственият отговор, който получават е - не пречете на революцията! Когато революцията успее, тогава ще видим. Е, хубаво - тогава ще видим. А иначе - ако е на сериозно - въпросът е важен и основен: какво и по какъв начин правим, в какъв обществен формат за да осигурим изтласкване на олигархията от завладяната държава и за изграждане на нормална европейска държавност? Отговорът на този въпрос предшества революционния ентусиазъм - дайте да ги довършим, пък после ще видим. Защото става дума за сериозна и мащабна стратегия. А не за олигархично танго - стани ти, аз да седна.
P.S. Навремето бях за малко стажант - учител и изпитвах децата в 11 клас по обществознание. Едно умно момиче не беше чело урока, но умееше да мисли. Питах го - "Какво е това революция?" Детето помисли 5-10 секунди и отговори: "Революцията е такова нещо, което непрекъснато пречи на еволюцията..." Правилно - не е по учебника на революционерите, но е самата истина.