Драматична е тази история. И объркваща. Така че нека първо изброим сигурните факти.
Алексей Навални, който от години е сред най-популярните критици на президента Владимир Путин, припада по време на един вътрешен полет в Русия. Настаняват го за лечение в сибирска клиника. Лекарите отначало твърдят, че е възникнал проблем с обмяната на вещества в организма на Навални. Болният е в кома. Малко по-късно го качват на друг самолет, с който Навални е откаран на лечение в берлинската клиника „Шарите“. Това са фактите.
Опит за печелене на време
Но преди полета към Германия руските власти организираха един недостоен спектакъл: Навални уж не бил в състояние да пътува. Целта им очевидно е била да спечелят време. А може би са разчитали на това, че предполагаемата отрова ще бъде разградена в организма на Навални и берлинските лекари вече няма да открият следи от нея? Поне този план – ако го е имало – се провали. Специалистите от „Шарите“ много бързо установиха, че с голяма вероятност става дума за отравяне.
В резултат: веднага се заговори за тежък удар върху германо-руските отношения. Но дали такъв удар наистина има? На пръв поглед дори изглежда, че руското ръководство няма нищо против цялата световна общественост да научи за атентата с отрова срещу лидера на руската опозиция. Сигурно защото към всички противници на Путин по света едва ли може да се отправи по-ясно предупреждение. И изобщо: руският президент явно не вижда какво би му попречило да спи спокойно.
Включително и защото предполагаемият атентат срещу ключов политически противник (а такива е имало и преди, нека не забравяме) е осъществен в момент, когато Европа, пък и самата Германия, нито могат, нито искат да влязат в остра схватка с Москва. В този миг Европейският съюз се занимава единствено със себе си и спори, общо-взето, по всички централни въпроси. Предишната безусловна дружба със САЩ е разклатена под управлението на Доналд Тръмп. А в Беларус се случват драматични неща, които също предизвикват у европейците не само загриженост, но и чувство на безпомощност. Какво ли ще се случи, ако Путин открито застане на страната на беларуския управник Лукашенко – и срещу стотиците хиляди демонстранти? Казано другояче: Кой ли – и с какви ли средства – би могъл да попречи на руския президент при едно такова развитие на събитията?
Нищо няма да се промени
Да не говорим, че в отношенията с Русия открай време има и други болни теми. Например газопроводът „Северен поток 2“, против който се обявяват не само САЩ, но и редица държави от ЕС. Тъй че под черта остава едно заключение, което не само звучи цинично, но си е наистина цинично: Независимо от реакциите на възмущение в Германия, съдбата на Алексей Навални няма достатъчна политическа тежест, за да промени коренно германо-руските отношения.
В съзвучие тъкмо с тези изводи реагира и правителството в Берлин. Канцлерката Ангела Меркел и нейният външен министър Хайко Маас (тук трябва да се припомни, че Меркел е от ХДС, а Маас – от ГСДП) най-напред неочаквано излязоха с обща декларация, в която настояват за разследване. В същото време обаче правителственият говорител не пропусна да отбележи, че Меркел не е поканила официално Алексей Навални за лечение в Германия. Тежко болният опозиционен лидер пристигна в Берлин на разноски на една хуманитарна организация.
Без връзка с реалността
Нека се надяваме, че с помощта на берлинските лекари Алексей Навални ще оцелее и след тази криза – както оцеля в редица предишни. Не можем обаче да се надяваме, че ще има радикална промяна в германо-руските отношения или пък някакви санкции срещу Русия. А пък надеждата, че руските власти ще се включат в разследването на този шокиращ инцидент, просто няма никаква връзка с реалността. Всичко това е ужасно цинично и позорно. Но май такава е реалността в момента.
Автор: Йенс Турау