Няма да коментирам полицията.
Няма да коментирам и провокациите.
Само едно искам да кажа.
В момента, уважаема политическа класа, ти си не смешна, а жалка.
Жалък парламент, жалки управляващи, изключително жалки коалиционни партньори, сред които дъното държи Валерката.
Жалък Веско от Варна, играещ го несистемен.
Жалка пропаганда, жалки PR номера.
България, скъпи мои приятели, след снощи се намира в състояние на гражданска война.
А вие говорете за единство и за конституции.
Говорете, но да знаете, че колкото повече говорите, толкова повече омраза се трупа.
И вината е ваша. Не на хората, които са натрупали омразата в себе си.
Махнахте назидателно лагерите на Орлов мост.
Воев имаше един текст.
За пердето.
Като сложим пердетата, ще скрием всички вътрешни проблеми.
Е, като сложихте пердето, проблемът изчезна ли?
Жалки сте.
Жалки сте и вече ме е гнус да ви гледам.
Пускайте Валерката и Каракачанов да връщат казармата и да институционализират битката срещу злите гейове.
Ама това да си мъж, уви, не се канонизира с текст в конституцията.
Към полицията - пичове, знам, че ви е кофти да пазите някакви самозабравили се канцеларски зомбита от народната любов.
Вчера се изпотрепахте в името на един запънал се неясно защо кабинет.
Тоя кабинет, не се съмнявайте в това, няма да си мръдне пръста, за да живеете достойно.
Няма, защото...защото така.
Да ви напомням ли колко пъти протестирахте именно срещу тези, които сега пазите...
Знам, че въпреки това ще изпълните своя дълг.
И уважавам това.
Вината не е ваша. Вината е наша. Щото отиваме като овце до урните и гласуваме за “да не дойдат пак КОМОНИЗДИДЕ” или за “да се върне бай Тошовото време”.
И ще си носим последствията. Сега и в бъдеще.
Въпреки това оставката е неизбежна.
Безалтернативна.
Без значение дали после ще дойдат КОМОНИЗДИДЕ, джендърите, баба ми или бай Йоло Денев.
И с това свършвам.
Ние сме във война.
Гражданска война.
И колкото и да не ви се вярва, тая война накрая ще излъчи победители и победени.
И ще има военопленници. Разузнаване, артилерия, мини, предателства, ренегати.
За разлика от патрЕотите, аз съм бил войник.
И знам, че войната е грозно нещо и не е задължително да ви стане по-добре, ако спечелите.
Но в последните години загубихме толкова много войни, че вече няма какво да се губи.
Нали помните - тук ще се танцува...
Автор: Венци Мицов