Коментар на Христо Христев във "Фейсбук"
За по-малко от 24 часа след използването на сила от полиция и жандармерия за разпръскване на протестиращите в центъра на София граждани, излязоха множество свидетелства от пострадали и очевидци, които говорят, че сме изправени пред хипотеза на прекомерна, а по отношение на немалко лица и напълно безпричинна употреба на сила, нещо, което не може да бъде определено по друг начин, освен като напълно недопустимо в една европейска демократична държава полицейско насилие.
Особено фрапантни са няколкото случая на насилие над журналисти,
при които са налице доказателства, че полицията е употребила сила след като е било наясно, че съответните пострадали са журналисти, репортери или фотографи на медии. В тази връзка вчера беше направено и нарочно изявление на Комисаря по правата на човека на Съвета на Европа.
Оттам нататък, дори сред протестиращите да е имало лица, чието поведение предполага използването на сила, за да бъдат неутрализирани, тя трябва да е пропорционална и насочена към тези конкретни протестиращи, които са хвърляли предмети или други опасни средства по полицейските части.
Това, че отделни крайни елементи са се инкорпорирали в протеста и са упражнили недопустимо поведение спрямо полицията, по никакъв начин не позволява и не оправдава полицейските части да бият всички наред, да повалят случайни хора на земята, като ги душат, настъпват и ритат главите им с крак, да хвърлят хора срещу стени и колони или да заплашват реагиращи на прекомерната употреба на сила граждани, че „ще им строшат главата“.
Подобни форми на полицейска ексцесия сигурно са достойни за всяка явна или по-прикрита авторитарна държава, но са недопустими като действия на полицията в една европейска демокрация, страна по ЕКПЧ и член на Европейския съюз.
Недопустимо е също да бъде упражнявано полицейско насилие срещу журналисти,
отразяващи протестите, като срещу тях се използва сълзотворен газ и се нанасят удари, дори след като са се легитимирали, че упражняват професионалните си задължения да информират обществото.
Действията на органите на МВР на 2 септември поставят закономерно и въпроса, дали не сме свидетели на режисиран мизансцен, при които едни лица са докарани умишлено на протеста с цел да предприемат крайни форми на действия и да упражнят сила срещу полицията, полицията по нареждане отгоре изчаква целенасочено тези лица да си изиграят ролята, след което използва повода удобно да бие наред протестиращите граждани, опитвайки се да създаде състояние на страх и въздържане от участие в протестите.
При всички положения действията на органите на вътрешна сигурност в тази ситуация, както в още няколко случая на използване на сила по време на протестите или неизпълнение на функциите им да гарантират обществения ред при масово събиране на граждани, упражняващи конституционните си права, като инцидентът на кръстовището пред посолството на Румъния, закономерно поставят въпроса: в състояние ли е МВР със сегашния си състав и ръководство да изпълнява адекватно задълженията по опазване на вътрешната сигурност и обществения ред в една демократична държава? Защото това, на което станахме свидетели на 2 септември, говори, че след 30 години демокрация се оказва, че
МВР със сигурност може да изпълнява с отдаденост и ефективност една своя функция - да бие.
Предвид на т. нар. оперция „Червеите“, разразила се около протестите през 2013-2014 г., имаме повод да смятаме, че вътрешното ведомство изпълнява добре и друга една функция – да подслушва и навлиза в правната сфера на частните лица в разрез с правилата на българското и европейското законодателство, за да събира информация за тях за политически и други противоправни цели.
За останалите, влизащите в обхвата на правоохранителна дейност задачи, вътрешното министерство и в частност, полицията съвсем не демонстрират такава ефективност, самоотверженост и резултати. А всеки от нас може да наведе множество примери, в които органите на МВР не изпълняват адекватно законовите си задължения.
Например не разкриват с години банди престъпници, които нападат хора от омраза в центъра на София.
Или не могат с години да разкрият извършители на телефонни измами, които цяла България знае къде живеят, кои са и какви палати са вдиганли от измами. Или не могат да разкрият и спрат незаконното изсичане на огромни части от българските гори от т.нар. дървена мафия.
Затова, когато протестираме в защита на правовата държава или заради липсата на ефективно противодействие на корупцията, не трябва да забравяме, че гарантирането на нормалното функциониране на правовата държава е невъзможно без адекватна работа на правоохранителните органи, които са на първа линия в гарантирането спазването на закона.
Наред с прокуратурата, системата на вътрешна сигурност е друг ключов фактор на ерозията на правовата държава, в която България живее от години и която достигна своята кулминация по време на настоящото управление.
И когато говорим за необходимите промени, които ще направят България същинска правова държава, същинска европейска демокрация и ще ни позволят да се откъснем от последните места на почти всички възможни неблагоприятни класации в Европа, не трябва да забравяме, че сред ключовите реформи, които все още не са се състояли в България, е тази на системата за вътрешна сигурност.
Гражданите, които бяха жертви на произвол и насилие от страна на полицейските части имат всички предпоставки да подадат жалби за издирване и наказване на извършителите на това насилие, както и да предприемат действия за осъждане на държавата за причинените им неимуществени или имуществени вреди в резултат на полицейския произвол.
А грозните сцени на брутална и непремерена сила, прилагана срещу лица, които очевидно с нищо не са предизвикали подобни ексцесии, трябва да ни накарат да си дадем сметка, че жизненоважна част от реформата на системата на вътрешна сигурност е налагането на нов модел на подбор и обучение на състава на тази система.
Защото служителите на системата на вътрешна сигурност в една демократична държава
не могат да изглеждат и да се държат като разпасани селски биячи,
на които им доставя животинско удоволствие да смачкат някого от бой.
Защото служители на системата на вътрешна сигурност могат да бъдат различни, могат да приличат на нормалните и цивилизовани полицаи, които сме виждали в Европа, ако се подбират, обучават и ръководят адекватно.