На 11 септември в Паничище се проведе среща между представители на Национален парк „Рила“, Министерството на околната среда и водите, неправителствени организации, научната общност.
Срещата се проведе с цел обсъждане на мерките за намаляване на антропогенния натиск и степента на еутрофикация в циркуса на Седемте рилски езера, на територията на Национален парк „Рила“ – с други думи, негативното влияние на човешката дейност върху Седемте рилски езера.
На срещата от сдружение "Планини и хора - асоциация на планинските водачи в България" казаха, че „Туризмът е най-страшния фактор върху природата – натискът, и колкото да е щадящ, той все пак отнема от ресурсите. Трябва да овладеем антропогенният натиск, а не да овладяваме резултатите от човешкото присъствие”.
„Не е мека мярка да ограничим дъновистите, но очевидно те са един изключително тежък фактор. Трябва да се намери решение, защото тяхното присъствие е убийствено за този национален паметник на природата в България. Може би трябва да се помисли как да се ограничи и броя на хората, които се качват към езерата, както е в чужбина – има квоти, съгласно които се изкачват определен брой хора. Всички тези предложения трябва да се обсъдят експертно. Въпросът не е как да компенсираме антропогенния фактор, а как да го ограничим”, каза още техния председател Любомир Попйорданов, предаде БНР.
По този повод от ФАКТИ се свързахме със Слав Славов - председателят на обществото "Бяло братство". За присъствието на дъновистите в Рила, за коментар върху идеята да бъде органичен достъпът им до Седемте рилски езера, четете в разговора ни:
- Г-н Славов, как ще коментирате идеята да бъде ограничен достъпът на дъновистите до Седемте рилски езера?
- С цялото уважение към всички хора, които защитават природата – не само в организациите, не само в структурите, но аз не искам на хората, които са туристи – там има и трудноподвижни хора, за които лифтът е някакъв шанс да присъстват там, не искам на туристите и на хората от „Бялото братство” да се гледа като на врагове на природата.
В края на краищата планината е за хората и тя трябва да се ползва. Да се уреди едно нещо е едно, а да се забрани е друго. Аз искам да се подхожда разумно, да не се нарушават на никого правата. Къде можеш да се почувстваш свободен, ако не в планината?
- Рила, също така е обвързана с Вашето учение, нали така?
- Да, ние отиваме там горе, за да се освободим от разбирането си за пола си, народността си и разни други условности, в които ние живеем тук долу. Когато се качи човек горе, той може да преживее състояния, които тук долу и да искаш, не можем да си ги купиш.
- Какво ще се случи, ако действително достъпът ви бъде ограничен - можете ли да се качвате на малки групи, да не провеждате масовите паневритмии?
- Проблемът не е в големите масови паневритмии, защото те се провеждат за 2-3 дни. Проблемът е с това, че там има един палатков лагер на общество „Бяло братство”, който се провежда по строго регламентиран ред. Всеки път, когато отивам в планината в началото на август, там има едно подготвено пространство, в което ние приемаме протокол заедно с над 25 точки изисквания от Национален парк „Рила”. Ако не ги изпълним, няма как да получим тази територия.
Това е университет в планината, там идват експерти от Национален парк „Рила”, идват геолози, различни други хора, които изнасят лекции и става обучение. Присъстват наистина много хора, но имаше случаи, в които след като издадем тази територия след 24 август, след като е минала цялата лятна школа, туристи минават оттам и когато им кажеш, че там са пребивавали стотици хора, те казват: „Това не е вярно, не може да бъде”. Защото стандартът за чистотата е несравним.
Откъде идва това – това идва от съзнанието. Учителят е казал: „Когато си тръгнете оттук или даже вечер, когато си лягате, да няма трошица около вас оставена”. Камо ли разни опаковки от всички съвременни неща, които човек може да качи горе. Всичко започва с това съзнание, което ние считаме, че го имаме и това е споделено. Затова всяка година на 11-ти август целият циркус се чисти от стотици хора от много държави в Европа и света. Кой от природозащитниците може да се похвали с такова нещо в планината? Това е емблема на общ начин на живот, емблема на чистота, емблема на отношения.
Това ако го премахнем, дали ще нанесем полза или ще донесем вреда? Ние говорим за човешки отношения. Животът на хората иска определена среда, а хората, за да могат да се държат по един или друг начин – за това е определяща средата. Горе – в планината, е едно училище, на което ние трябва да присъстваме. Да сме внимателни, да, но ние го правим.
Имаме изцяло иновативен подход - електронна регистрация, в която всяка палатка и всеки човек се знае и той идва отдолу регистриран, после идва при нас, разписва се и стои там определеното време, а след това си хваща багажа и си тръгва. Това, към което се стремят ние вече сме го направили.
А какво да говорим за поддържането на лагера и пътеките! Това са изградени пътеки, които стоят десетки години. Няма коловози, няма нищо - даже в Алпите няма такива пътеки.
- А защо, според Вас, в такъв случай искат да ограничат достъпа Ви?
- Аз мисля, че трябва да има комуникация. Ние с тези хора не сме разговаряли. Аз когато бях на тази среща в Паничище, не я усетих като някаква работна среща от споделен общ интерес да се защити парка, да се защити планината, да се защити природата. Министерството и дирекцията на Национален парк „Рила” говорят едно, а природозащитниците все едно са срещу това. Аз познавам много хора от Националния парк „Рила”, които са прекарали живота си на работа там, те истински обичат природата.
Когато имаме обща позиция, ние можем да я разберем и да си я споделим. Те трябва да разберат защо ние сме там. Защо „Бяло братство” седи там много преди някои от тях да са помирисали какво означава циркус на Седемте рилски езера. Там има стогодишна история, подкрепена с много живот и дейности, които са се случвали на тази територия.
Това място е унаследено. Там е било първото излизане на учителя Петър Дънов с неговите ученици. Там е едно особено място – това е сърцето на Рила. В това сърце, представете си, че идват много хора, от много държави – буквално от цял свят, и когато дойдат, няма значение на какви езици говорят, те живеят по един абсолютно различен начин. Цял свят е тръгнал на войни, земетресения, катаклизми, пандемия, ако обаче всички се стремим към един общ модел на нещо светло, което може да се установи - дали ще бъде някакъв план, сценарии или проект, хората ще живеят добре. ОНН, ЕС и т.н. - това трябва да има една духовна основа.
Който гради върху духовното, то това ще устои. Ако градиш само върху икономически условия и външни закони и мерки, това е толкова променливо, че няма как. Затова ние сме се качили горе - за да се научим да живеем общо, независимо кой откъде идва.
- Смятате ли, че горе трябва да има някакви допълнителни правила?
- Разбира се, ние ги въведохме. Нямате представа какви неща сме намирали по езерата – от битови отпадъци до кирки. Ние вече експериментално ги въведохме тези правила. Да, според Плана за управление на Националния парк „Рила”, но ние винаги се съобразяваме с него.
Те дават примери – в Америка имало това, в Йелоустоун имало това, а на Алпите имало еди-какво си. Добре, само че те обясняват – държавата трябвало да назначи един човек на еди-колко си хектара, който да е рейнджър, да пази. Да, само че във всички тези други държави може да не работи един, могат да работят петима души. Когато нашата държава започне да отделя този ресурс, който е финансов, икономически , всичко ще се нареди. Сега в недоимъка ние започваме да се караме, в изобилието всички се разбират.