Много се изговори, малко се направи! Политическа максима, която все още тегне като прокоба над българския народ. Предвид апатията от страна на правителството по отношение искането на 80% от българите ще бъда точен и кратък и не само…. ще направя отчаян опит да достигна до човешкото в управляващите ни с един единствен въпрос, чийто отговор не чакам… и той е следният:
Забравихте ли Пламен Горанов?
На 20.02.2013 г. едно младо и усмихнато момче ПЛАМНА от ОТЧАЯНИЕ от управлението на същото това правителство, което ни управлява и сега. Пламна защото не можеше да плаща сметките си за ток, колкото и да работеше, пламна, защото корупцията беше смазала човешките и гражданските му права, пламна защото беше омерзен от отношението на управляващите, пламна, за да го чуем ние, пламна, за да го чуе света и те го чуха… не го чухте само вие, които сега отново сте на власт, пламна…. но няма да угасне НИКОГА! Докажете, че на вас не са чужди понятията: съвест, срам, вяра, честност, религия, съпричастност, всеотдайност, родолюбие, жертвоготовност…, защото сега 7 години по-късно НИЩО НЕ СЕ Е ПРОМЕНИЛО!!!
През 2013 г. премиерът на България заяви „отговорно“ и като „мъж“: „Всяка капчица кръв за нас е петно и аз не мога да гледам парламента обграден с огради“, след което подаде оставка. Защо не го направи сега? Не виждате ли кръвта? Няма ограждения ли? Няма агония ли? Или не сме достатъчно пламтящи!
Когато един мъж влезе в политиката и не се справи с това да защити народа си, най-малкото, което може да направи е да спаси достойнството си, като се оттегли като мъж!
Адв. Марин Попорски, Пловдивска адвокатска колегия