В продължение на четири години Доналд Тръмп се хвалеше, че е нетипичен лидер, но обявената в събота победа на демократа Джо Байдън го вкара в много затворения и незавиден клуб на американските президенти само с един мандат. След Втората световна война само двама стопани на Белия дом не са били преизбирани от американските гласоподаватели: Джими Картър и Джордж Х. Буш, пише в свой коментар френският "Фигаро".
Доналд Тръмп обаче водеше неистова кампания, кръстосвайки страната за митинги пред президентския самолет. Той положи подписа си на 150 млн. чекове, изпратени на американци като част от плана за икономическа помощ по време на коронавирусната пандемия. "Има причина, поради която е необичайно досегашните президенти да бъдат побеждавани. Те могат да използват привилегированата си позиция в своя полза: могат да променят разказа", казва Мат Далек, професор по политическа история в Университета "Джордж Вашингтон". "Те имат всички облаги на Белия дом: изпълнителната власт, Овалния кабинет, президентския самолет Air Force One. Това са мощни символи", добавя той.
За Доналд Тръмп, първият президент, избран без да е изпълнявал политическа или военна длъжност, Белият дом спомогна за нормализиране на поведението му на непостоянен човек, познат най-вече като знаменитост от телевизионно риалити шоу. Милиардерът е и първият президент, чийто рейтинг на популярност никога не премина границата от 50% в анкетите на Gallup Institute. С много критикуваното си справяне с пандемията, провокативната си реторика и многото появили се скандали, за четири години той стана президент със стил, който веднага се разпознава.
Американските президенти се радват на голяма автономия в сферата на дипломацията и Доналд Тръмп, подобно на предшествениците си, увеличи броя на срещите с чуждестранни лидери пред камерите. Според Мат Далек всички неизбрани президенти са имали един и същ проблем: партията им не е била сплотена зад тях.
Демократът Джими Картър и републиканецът Джордж Х. Буш понесоха атаки отляво и отдясно на партията си, което ги отслаби преди изборите.
Линдън Джонсън, който технически не е загубил преизбирането си, тъй като реши да не се кандидатира за втори мандат през 1968 г., беше изправен пред бунт на прогресисткото крило на Демократическата партия срещу войната във Виетнам. А Джералд Форд, назначен след оставката на Ричард Никсън през 1974 г., се сблъска с конкуренцията на изключително популярния Роналд Рейгън две години по-късно. Точно обратното, Доналд Тръмп превзе Републиканската партия, чиято програма изцяло отразяваше тази на президента. „За да бъде свален Тръмп, трябваше човек извън Републиканската партия“, казва Мат Далек.
Докато преброяването на хиляди бюлетини все още продължава в няколко ключови щата и президентът на САЩ отправи необосновани обвинения в измама, повечето републикански избраници се държат дистанцирано, внимавайки да не отблъснат човека, който ще бъде президент до 20 януари и би могъл да запази значително влияние върху консервативното движение.
Доналд Тръмп дори би могъл отново да опита късмета си през 2024 г.
Ако спечели, тогава ще влезе в другия, още по-затворен клуб на президентите с два непоследователни мандата. Той би се присъединил към демократа Гроувър Кливланд, избран през 1884 г. и след това през 1892 г.
Превод от френски: Галя Дачкова, Гласове