След издигането за държавен секретар на Антъни Блинкен, който нарече дядо си бежанец от Русия, завръщане в голямата политика очаква и Джен Псаки, чиито отношения с Кремъл не са по-добри. Според информация в официалния сайт на Джо Байдън именно тя може да бъде предложена за поста прессекретар на американския президент, от точността на чиито формулировки зависи тонът на международните отношения. През 2013-2015 г. Псаки, която тогава работеше в Държавния департамент, успя да стане героиня на миймове в Рунет. Тя беше обвинена в непознаване на географията на Украйна и Русия, пристрастност и невъзможност да признае грешките си. Американката отговори на руските потребители на интернет на своя език: упрекна ги в сексизъм. Тогава диалогът не се получи.
Нежеланието на Псаки да промени обичайния си стил на комуникация може да ѝ коства позицията, ако отношенията между Кремъл и Белия дом запазят подобието на миролюбивост. Но в конфликтна ситуация невъзможността да се разбира с Москва парадоксално се превръща в гаранция за напредване на една от най-високите позиции в американската политическа йерархия.
Псаки търси Русия на картата
По време на втория мандат на Барак Обама, 42-годишната Дженифър Псаки, американка със смесен гръцко-полско-ирландски произход, политически консултант и убеден демократ, се превърна в символ на взаимното неразбирателство между Русия и САЩ. Неговият видим израз - брифингите в Държавния департамент, на които задачата на Псаки (тя беше официален представител на Държавния департамент на САЩ) се заключаваше в това да обясни външната политика на САЩ на света. Руските зрители са запомнили забележките на дипломата, свидетелстващи за готовността ѝ да влезе в положението на украинския министър Андрей Дещица, който грубо обиди Владимир Путин, и премиера Яценюк, който нарече опълченците в Донбас "подчовеци". Но американските зрители са запомнили много по-малко: фактологичните грешки на чиновничката, липсата ѝ на разбиране на контекста и същността на обсъжданите събития рядко стигаха до сводките на чуждестранни агенции.
Ученията на руската армия на полигона Ашулук в Астраханска област се превърнаха с помощта на Псаки в повод за изясняване на отношенията. Чиновничката заяви, че се провеждат в близост до територията на Украйна и предупреди за ексцесии. В действителност Ашулук е на стотици километри от руската граница. Грешката на Псаки предизвика ответна шега.
Депутатът от Държавната дума Николай Валуев изпрати на американката колет с картата на Русия.
След серия от съмнителни от дипломатическа гледна точка изказвания на Псаки, нейният образ премина в масовата култура. Тонът беше зададен от потребители на интернет, които превърнаха чиновничката във фолклорен герой. Псаки невинаги се опитваше да „клевети“. В известния мийм за доставките на газ (Псаки каза, че той се добива в Западна Европа и се доставя на Украйна) поне половината е истина. От друга страна, потребители на мрежата игнорираха факта, че чиновничката все пак видя грешката си и я поправи.
За тиражирането на екстравагантния образ на Псаки се погрижиха хора, които пряко имат работа с нея: журналисти - участници в нейните пресконференции и, разбира се, не само руснаци. Някои бяха развеселени, а други раздразнени от стила на комуникация на чиновничката, който може да се изтълкува като косвено признание за некомпетентност. На много въпроси Псаки действително отказваше да отговори, предлагайки веднага да ѝ бъде зададен следващия въпрос. През 2014 г. Мат Лий, репортер на Асошиейтед прес, изрази недоволство от анализа на Псаки на ситуацията в Египет: „Да кажете това, което казахте, е все едно нищо да не казвате“, заяви той възмутен. И беше прав. В края на пресконференцията Псаки забрави да изключи микрофона. Оказа се, че тя споделя емоциите си със своите асистенти. „Цялата ми реплика за Египет беше напълно нелепа“, оплакваше се чиновничката, както се оказа, под запис.
Новото изкачване на Псаки започна като политически коментатор в CNN през 2017 г. и продължи с работа в екипа на Байдън. През 2020 г. стана ясно, че завръщането на демократката в голямата политика е почти гарантирано. Първо, Псаки получи временна позиция като съветник по политическия преход, което предполага друга позиция, когато демократите се установят на власт. След това - настоящото назначение, от което може да зависи самата стабилност на властта в Америка.
78-годишният Джоузеф Байдън се обяви за победител на президентските избори на 3 ноември и има всички шансове да оглави САЩ. Ако това се случи, политикът ще бъде най-старият лидер в американската история. Това само по себе си създава рискове. Всяко влошаване на здравето на Байдън може автоматично да изтика на преден план вземащите решения хора от неговото обкръжение, много важна роля в което сега е поверена на Псаки. Отсега нататък не само Русия, но и Америка ще следи нейните речи с цялото си внимание.
*Текстът е със съкращения
Превод: "Гласове"