В продължение на цяла работна седмица майката на Виолета получава обаждания от човек, който се представя като служител на фирма Онлайн България ООД. Майката на Виолета има семеен бизнес – хранителен магазин. Обектът е отбелязан в Google Карти от 6 години, Виолета разказва как самата тя отбелязва и поставя данните на магазина там.
Виолета ни разказва как въпросният мъж се обажда се по няколко пъти на ден и казва, че е необходима определена сума, за да може обектът на остане в Google Карти, в противен случай щял да бъде изтрит. Обяснява, че сумата е нужна за поддръжка и оптимизация. Въпросната сума пък е 160 лева без ДДС, 190 лева с ДДС. Звъни по няколко пъти на ден и от различни телефони.
След седмица на обаждания към майката на Виолета, която е собственик на бизнеса, майката съвсем случайно споменава за обажданията пред дъщеря си. Виолета веднага се усеща, че става дума за нещо нередно, тъй като преди години тя сама е отбелязала магазина в приложението на google, знае, че това е безплатна услуга, знае, че през цялото това време никой не я е търсил за заплащане.
Разговаря с господина по телефона с идеята да получи данните на фирмата, която представлява. Уговарят сумата от 190 лева с ДДС да бъде преведена по банкова сметка. Първоначално господинът предлага сумата да бъде изпратен по куриер, но Виолета настоява да получи банковата сметка и останалите данни на фирмата първо, за да може да провери фирмата в търговския регистър, второ, за да може да се обърне към институциите с данните и трето, за да може да предупреди хората да внимават.
След разговора на Виолета и представителя на фирмата, която иска пари за поддръжка, господинът дори изпраща фактура за плащането на 190 лева. Тук идва интересен момент, защото фактурата е издадена към фирмата на майката на Виолета, която е закрита преди няколко години. Майка ѝ вече работи с нова фирма. Тоест фактурата е издадена към нефункционираща фирма.
Следва още един разговор, в който Виолета пита дали това е възможно – издаване на фактура за нефункционираща фирма. Тя казва, че може би в този момент господинът, с когото тя говори разбира, че няма да успее да получи парите, които иска.
“В крайна сметка просто не пожелах тези неща и му затворих телефона. Не сме се подлъгвали да изпращаме пари, но просто защото се усетихме. Майка ми каза, че една седмица ѝ звънят. При самото нейно обяснение ми се стори много странно. Първо, че можеш да отбележиш обект в Google Карти безплатно, второ, че от шест години я имам тази опция и досега никой не ме е потърсил за подобно нещо“, каза Виолета.
„Те ти звънят, те те тероризират буквално по пет, по шест пъти на ден от различни номера. Казват ти: „Какво става, решихте ли? Трябва бързо да се случи“, и ти казват директно сумата“, разказа още Виолета.
„Това не е практика от вчера и днес. Днес е Google, утре ще е с нещо друго – те просто си намират начин. Честно казано, не зная как може да се спре. Хората наистина трябва да са малко по-мнителни, по-предпазливи, защото когато кажеш на един човек, че трябва нещо да се случи бързо, той наистина в началото се панира. В първия момент си мислиш, че някой ти говори сериозно, но после си казваш: „Чакай, кой ще ми иска пари, пък и по телефона“. Не трябва да се реагира импулсивно. Не зная дали жалбата ми ще промени нещо, но си мисля, че това е мой граждански дълг – ние не сме се опарили, но други хора може и да се опарят“, каза Виолета пред ФАКТИ.
След последния разговор с мъжа по телефона, в който той разбира, че събеседничката му няма да изпрати пари, той спира да звъни. Обектът – магазин, на майката на Виолета все още е отбелязан в картите на Google и няма проблем с достъпването на данните или локацията му.
„Най-лошото е, че фирмата е легализирала и извършва такива услуги, но по нереден за мен начин“, каза още Виолета.