Той стана милиардер на 31-годишна възраст, година след като “Майкрософт” излезе на борсата. След като напусна компанията за софтуер за персонални компютри, която бе създал, Бил Гейтс посвети себе си и богатството си на общественото здраве заедно със съпругата си Мелинда Френч, основавайки през 2000 г. най-голямата благотворителна фондация в света. През 2010 г., заедно с приятеля си Уорън Бъфет, той постави началото на кампанията “Даване на обещание” (Giving Pledge), насърчавайки други милиардери да даряват за хуманитарни каузи. Същата година те поставиха началото на десетилетието на ваксините и обещаха да предоставят 10 млрд. долара на бедните страни, без да знаят, че десет години по-късно светът ще се изправи пред смъртоносна пандемия. На 10 декември Фондация “Бил и Мелинда Гейтс” обяви инвестиция от 250 млн. долара за научни изследвания, разработване и разпространение на ваксини, инструменти за диагностика и лечение за страните с ниски и средни доходи. С това неговият принос достигна 1,75 млрд. долара. Бил Гейтс, най-богатият човек в света между 2000 и 2007 г. вече е “само” втори след Джеф Безос, основателят на “Амазон”. На 65-годишна възраст Гейтс все още притежава 1% от “Майкрософт” и продължава да инвестира във високите технологии. Според “Форбс” богатството му се оценява на 118,5 млрд. долара. В блога си той препоръчва книги, които дават представа за настоящите му тревоги. За да завършим 2020-а, “една мръсна година”, той препоръчва есета за политика (масовото затваряне на чернокожи в САЩ), история (животът на Уинстън Чърчил) или наука (изследвания за муковисцидозата). Можехме да очакваме анализ на теориите на конспирацията, тъй като Бил Гейтс стана любимата им мишена. Свързахме се с него с петминутно закъснение (по Microsoft Teams), защото е бил “на телефона с Индия”. Този оптимист започва много от изреченията си със “за щастие”. COVID, политически хаос в САЩ, конспирационизъм… Той говори за всичко пред "Поан".
- Вашата фондация току-що деблокира 250 млн. долара за борбата срещу COVID-19 в бедните страни. Защо? Би могло да се възрази, че богатите страни бяха засегнати по-силно от пандемията.
- Страни като Индия, Пакистан, Южна Африка бяха силно засегнати, както и други със средни доходи в Латинска Америка. Последното нещо, което трябва да се направи, е да се предоставят инструменти за борба срещу болестта на пазарна цена, защото повечето богати страни ще се възползват от тях. Това са обществени блага. Трябва да се постигне магичната комбинация между личната способност да се измислят, пристъпването към тестове и одобрение и колективното действие да се произведат. Това се случва за първи път: ваксина, създадена от компания като “Астра Зенека”, се произвежда от друга, Индийският серумен институт, най-големият производител в света. Ако Великобритания и Индия я одобрят, тя ще бъде на разположение в голямо количество за страните с ниски и средни доходи.
- Смятате ли, че поради взаимосвързаността на света болестта ще продължи да циркулира, докато не бъдат предоставени ваксини на бедните страни?
- Никога няма да постигнем справедливо разпределение. Ваксините на “Пфайзер” и “Модерна”, които трябва да бъдат съхранявани при много ниски температури и са много скъпи, ще отидат най-вече в богатите страни. Останалите три, на “Астра Зенека”, “Джонсън и Джонсън” и “Новавакс”, които би трябвало да бъдат одобрени през първото тримесечие, са по-евтини и можем да ги произвеждаме в голям размер. Фондацията вече даде пари на Серумния институт за завода за производство на ваксините на “Астра Зенека” и “Новавакс”. Също така се фокусираме върху моноклоналните антитела, обещаващо лечение, което обаче все още не е постигнало успех. Някои наши служители са работили в компаниите, които произвеждат тези ваксини. Извън частния сектор, ние сме сред тези, които най-добре познават проблемите на заводите, качеството, задължителните правила за съхраняване, нормите. Като цяло тези въпроси са мистерия за богатите страни, защото се отнасят до инфекциозни болести, които не интересуват никого. Ние обаче имаме експертиза, благодарение на борбата срещу маларията, диарията, пневмонията. И изведнъж целият свят се интересува от ваксините.
- Искате богатите страни да допринесат за световната инициатива за равен достъп до лечение и ваксини срещу COVID-19 (АCT-A), която се нуждае от 38 млрд. долара. Как ги мотивирате, знаейки, че са в рецесия и вече са много задлъжнели?
- От самото начало Фондация “Гейтс” се обяви за по-голямо усилие на богатите страни в полза на най-бедните. Тази пандемия има два аспекта: те трябва да имат достъп до инструментите, диагностиката и ваксините и тъй като икономиките им пострадаха много, трябва да им помогнем. 38-те млрд. долара са нищо в сравнение с щетите, които се измерват в трилиони долари. Вярно е, че човек може да се запита дали богатите страни в момента, в който също страдат и са задлъжнели, ще бъдат по-малко щедри към бедните страни, които имат най-голяма нужда. Да се говори за повече помощ е по-трудно от всякога. Но това е в техен интерес, защото ограничаването на пандемията по света е единственият начин да се гарантира, че няма да се върне при тях. Когато САЩ се включат, мисля, че и другите страни също ще го направят и ще можем да финансираме инструментите.
- Фондацията ви инвестира 1,75 млрд. долара. За сравнение, Франция внесе 147 млн. долара в АСТ-А. Вашият избор ръководи политиката на световното здравеопазване. Как да знаем, че правите правилните неща? Защо да ви имаме доверие?
- Ние не решаваме нищо. Не ние одобряваме леченията или ваксините. Всяка страна решава как да ги прилага. Нашата роля е да увеличим запасите и да бъдем говорители на развиващите се страни. Много добре, ако на някои не им харесва, че защитаваме бедните страни. Имат право да питат защо сме загрижени за съдбата на човечеството, вместо да се фокусираме върху някои страни по националистически начин. Признавам се за виновен, че се тревожа за съдбата на цялото човечество. Но не ние решаваме здравните политики.
През 2015 г. казах, че правителствата трябва да направят повече, за да се подготвят за този вид пандемия. Но освен Коалицията за иновации в областта на епидемичната готовност (CEPI, в партньорство с Института “Пастьор”, австрийската биотехнологична компания Themis и Университетът в Питсбърг - б.а.), почти нищо не беше направено. Надявам се, че ще си вземем поука от тази пандемия и при следващата ще има средства за научни изследвания и медицинското съсловие. Разбирам, че това създава проблем за някои, но аз живея в демокрация, в която имаме право да харчим парите си, както искаме. Изборът да ги харча за ваксини, вместо за екстравагантности, ми спечели атаки. Никога не съм бил атакуван така, както през тази година.
- В Европа преживяваме силна втора вълна, но виждаме, че и в САЩ цифрите са тревожни. Ще влоши ли ситуацията бавният политически преход между администрациите на Доналд Тръмп и Джо Байдън? Говорите ли със следващото правителство?
- Американският план за прилагане на ваксината е малко объркан: Вашингтон делегира това на щатите. Това се случва по време на преход, нещата вървят зле, но в следващата администрация ще има много добри експерти. Познаваме ги, говорим с тях. Продължаваме също да се опитваме да говорим с настоящата администрация… Благодарение на тези бъдещи експерти, които са по-честни и много квалифицирани, дори и разпределението да изглежда сложно, ще се получи.
Идването на губернатор Байдън означава също, че САЩ ще поемат своята роля в международните институции, в частност в СЗО. Никога не разбрах оттеглянето от СЗО, нито как световната координация, най-важната в този момент, може да се осъществи другояче. Няма друго решение. Критикувах много оттеглянето и съм много доволен, че САЩ влизат отново в основната институция за световно сътрудничество и помощ. Нейният бюджет е ограничен, така че понякога очакваме твърде много, но това е много важна организация. По въпроси като ваксините срещу полиомиелит или предписанията, тя играе решаваща роля. В исторически план, американците бяха много влиятелни в нея, тъй като Центровете за контрол и превенция на заболяванията работят в тясно сътрудничество с нея.
- Някои конспиратори твърдят, че вие сте създали вируса (заедно с китайската Комунистическа партия…), за да можете да прилагате ваксина, която ще унищожи част от човечеството и ще позволи поставянето на чип, проследяващ парите на оцелелите. Тези истории щяха да бъдат смехотворни, ако не бяха опасни, защото ако много хора откажат да се ваксинират, епидемията може да продължи. Как се справяте с този проблем?
- Ваксините винаги са били оспорвани. За съжаление, този проблем е по-остър от всякога. Трябва да се ваксинират около 70% от световното население. За тези, които работят в старчески домове или затвори, правителствата може би ще го направят задължително. Сигурен съм, че това ще породи ожесточени дебати. Но ние помагаме на обществото, когато не сме източник на предаване при контакт с възрастни или уязвими хора. Така че трябва да направим избор. Ваксините са преминали през много строги процеси на научно одобрение. “Пфайзер”, “Модерна”, “Астра Зенека” са провели изключително взискателни тестове. И знам, че “Новавакс” и “Джонсън и Джонсън” също го правят. Надявам се да има и други ваксини, но мисля, че тези ще бъдат одобрени за широко приложение.
- Кампанията за ваксинация срещу грип H1N1 в Швеция например причини стотици случаи на нарколепсия. Как можем да сме сигурни, че такова бързо производство е безопасно?
- Ваксините спасяват милиони животи всяка година и научните тестове показват, че са безопасни. Ваксините срещу Covid-19 не са изключение. Те бяха разработени бързо, тъй като много фази на научното изследване и разработка протичат паралелно, а не защото учените или властите прескачат решаващите етапи на безопасност. Новите платформи използват рибонуклеинова киселина (РНК), като тези на “Пфайзър” и “Модерна”, съкращавайки също и сроковете между откриването на нов патоген и получаването на ваксини, готови за изпитания.
- На какво ни учи Африка? В повечето страни равносметката не беше толкова тежка, колкото се опасявахме. Понякога дори карантината беше по-лоша от болестта в страните, където неформалният труд е много разпространен.
- Наистина сме малко изненадани, че тази пандемия не беше по-тежка в Африка, дори и имайки предвид възрастовото разпределение на населението (то е младо) и дейностите, които се провеждат навън. Това е добра новина. Освен в Южна Африка, епидемията беше по-малко страшна от другаде и коронавирусът няма да се превърне в един от най-големите убийци там. Но най-тежките икономически щети бяха причинени от сриването на цените на петрола и международната търговия, фактори, върху които тези страни нямат никакъв контрол. Последствията за здравеопазването, образованието и икономиката също са ужасни. Covid-19 прекъсна двадесет години на огромен напредък в здравеопазването и намаляването на бедността. За мнозина е трудно да получат лечение за други болести или основни услуги, като раждането. Нивото на общата имунизация намаля от 84% на 70% през 2020 г., т.е. отстъпление от 25 г. за 25 седмици. Добрата новина е, че тенденцията може да бъде обърната. Най-засегнатите страни ще имат нужда от помощ. Държавите от Г-20 мобилизираха 22% от своя БВП срещу 3% за Юфрика на юг от Сахара…
- Кои инструменти, въведени в тази пандемия, ще ни помогнат за следващите?
- Световната инициатива за равен достъп до лечение и ваксини срещу Covid-19 (АCT-A) е страхотен напредък към колективно и справедливо разработване на тестове, лечение и ваксини. Тя показва забележителен екипен дух, който се надявам да запазим. Сътрудничеството между правителства, учени, компании, асоциации, благотворителни фондации и международни организации представлява най-голямата, най-бързата и най-координираа кампания за обществено здраве досега. Трябва да благодарим на Франция и Европа, че я подкрепиха.
Превод от френски: Галя Дачкова, Гласове