Заключенията за разширяването на ЕС в Западните Балкани, в които вчера бяха включени част от българските изисквания към Северна Македония, са отхвърлен от Чехия и Словакия.
В сряда германското председателство на Съвета на ЕС предложи чернова на документа, в която има препоръка Република Северна Македония да приключи с "погрешната интерпретация на историята" и да спазва Договора за приятелство с България. Чехия и Словакия обаче са отхвърлили така предложените заключения за разширяването на ЕС, защото са на мнение, че „се правят прекалено много отстъпки на българските искания…“
Нека върнем лентата на времето, за да видим, че в Прага отдавна има силно македонистко лоби, обработващо в антибългарски дух чешката публика.
Преди четири години бе пуснат по екраните антибългарският филм, „Трето полувреме“, в който с европейски пари се представи изкривена версия на българското военно присъствие във Вардарска Македония по време на Втората световна война.
Чехия участваше в този филм и финансово, и като съпродуцент.
Вече 15 години в Пражкия университет има катедра „Македонистика“, която не само учи на „македонски“ език чешки и словашки студенти, но и лансира македонисткия прочит на българската история.
Подобно е положението в Братислава, където македонистите имат силно лоби на антибългарска основа.
Представям на вниманието на МВнР на Република България преведената на английски език книга на покойния Коста Църнушанов „Сръбски и хърватски свидетелства за българския характер на Македония“.
Книгата е отпечатана през 1997 г., по мое предложение като посланик в Хърватия, и бе разпространявана сред дипломатическия корпус в Загреб.
Във встъпителното си слово, при връчването на акредитивните писма на президента Туджман, обърнах специално внимание на приноса на Коста Църнушанов за българо-хърватското приятелство между двете световни войни.
По мое предложение, с подкрепата на Гордан Гърлич-Радман /днес хърватски външен министър/, през 1999 г. хърватският президент Франьо Туджман награди посмъртно Коста Църнушанов /1903-1996/ с орден "Даница Хърватска".
Така хърватският държавен глава, по образование историк, призна истината за българския характер на Македония и по същество се отрече от своя македонизъм, изповядван в СФР Югославия.
Тази моя дейност в Хърватия бе изцяло подкрепена както от тогавашния президент Петър Стоянов, така и от МВнР.
Надявам се външният министър Захариева незабавно да разпореди отпечатване на нов тираж на този капитален труд, който ще се разпространява от българските посолства по света.
Без системна дипломатическа пропаганда, която да налага българската историческа истина и опровергава македонистките фалшификации, България трудно ще убеди европейските държави в своята правота по „македонския въпрос“.
Автор: Велизар Енчев