В България е силно разпространен синдромът „Всяко чудо за три дни”. През месец юли 2019 година от медиини публикации стана ясно, че от системата на Националната агенция за приходите са били неправомерно достъпени лични данни на 5 милиона българи. Вдигна се огромен медиен шум, основателно обществено недоволство, упреци към институцията и откровен присмех. Обществото ни бе възмутено от бездействието на НАП, поведението на ръководството, изнесената впоследствие информация, че в отдела за информационна сигурност са назначени фотографи и геодезисти.
Съвсем скоро след това КЗЛД издаде наказателно постановление срещу НАП, с което наложи имуществена санкция, а горе-долу по същото време случаят сякаш се позабрави. Не стана ясно нито да са предприети някакви мерки, нито да са анализирани задълбочено причините за неправомерното достъпване, нито се намериха виновни лица, които да понесат отговорност. Непосредствено след случая бях убеден като адвокат и гражданин, че трябва да се предприемат съдебни действия срещу НАП, поради две причини. Първо, малко или много, всички 5 милиона българи са потърпевши, т.е. са понесли неимуществени вреди от бездействието на институцията – дори това да е било моментен стрес или чувство на несигурност за личната информация. Второ, моето мнение е, че гражданското общество следва да реагира при подобни събития. И начинът за това не е хвърляне на яйца, а се нарича „граждански контрол”, който включва правни методи, в това число – съдебни дела.
Ето защо още през август 2019г. заведох от свое име дело за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради бездействие от страна на НАП, довело до неправомерно достъпване на мои лични данни. Съвсем умишлено претендирах 1 лев обезщетение, символично, тъй като подбудите ми бяха чисто граждански, израз на позицията ми, че действията на държавните органи следва да се контролира. Измина над една година от завеждане на делото и решението в моя полза е факт – Решение № 1/04.01.2021г. по адм.д. № 2995 по описа на Административен съд Пловдив за 2019г. Важното е, че съдът уважи иска по основание, като по делото бе служебно назначена експертиза, която доказа неправомерното бездействие от страна на длъжностни лица на НАП. Защо е важно, след като става дума за символично обезщетение? Отговорът е лесен – защото е важно каква практика ще се наложи в съдилищата в България по такъв тип дела. Изобщо не е изключено в бъдеще да станем свидетели (или потърпевши) на ново изтичане на данни, било то от институция или голяма корпорация. От подобни ситуации е възможно да произтекат не само неимуществени, но и имуществени вреди. Ето защо е важно практиката на съдилищата да бъде константна и непротиворечива.
Какви обезщетения могат да се присъждат по дела срещу НАП? Гражданите трябва да знаят основния принцип, че вредите следва да бъдат доказани в рамките на съдебния процес. Т.е. за всички негативни последици от теча на данни, следва да бъдат събрани по надлежния ред доказателства – чрез свидетелски показания, документи (епикризи, медицински рецепти), експертизи (например психологически). От тази гледна точка, ако човек не е претърпял изключително голям стрес или разстройство на здравето/психиката си, то разумно обезщетение, което би могло да се претендира, е в диапазона 100-500 лева.
Накрая отново отбелязвам по-мащабния смисъл от такива дела, а именно – „дисциплиниране” на държавата и нейните структури, осъществяването на граждански контрол. Аргументът „те тези пари за обезщетения пак от нас ще ги вземат” не е релевантен, тъй като у нас не е предвиден друг механизъм за понасяне на отговорност от страна на държавата и общините за вреди. В бъдеще е добре от законодателна гледна точка да бъде предприета инициатива за възможност при такива случаи държавата да има право да търси отговорност от виновните държавни служители.
*Авторът е Председател на Сдружение "Правна сигурност на потребителите и личните им данни"