Пиер-Ив Дюгюа, кор. на "Фигаро" в САЩ
Пиер-Ив Дюгюа е възпитаник на Училището за напреднали международни изследвания "Джонс Хопкинс" в САЩ и Института за политически изследвания в Париж. От 1983 г. живее във Вашингтон и е икономически кореспондент на "Фигаро".
Възможно ли е да бъдем нюансирани в момента, в който социалните мрежи и т.нар. информационни канали в САЩ са изградили своя модел за поляризацията и карикатурата?
Възможно ли е да кажем, че не всичките 74,2 млн. американци, които гласуваха за Доналд Тръмп, са психично болни, расисти, копнеещи да извършат държавен преврат?
Злобата на публичния дискурс в САЩ достигна драматични размери. Доналд Тръмп, разбира се, носи голяма отговорност за това отклонение. В продължение на четири години самият той се зареждаше от враждебността на пресата и естаблишмънта. Колкото повече медиите го намираха за непоносим, толкова по-доволни бяха неговите поддръжници.
Левицата на Демократическата партия, добре представена от “Ню Йорк Таймс” и CNN, редом с други, се отличава с ролята си на пазач на правилното слово. Финансирана от милионерите от Силициевата долина, днес тя изисква Доналд Тръмп да получи доживотна забрана за участие в политическия живот и изразяване в интернет. Целта ѝ е да накаже президента с импийчмънт, дори след като той напусне Белия дом на 20 януари.
Тръмп трябва да бъде разстрелян, след което да му се отреже главата.
“Уолстрийт джърнъл”, единственият американски всекидневник, който от началото на тръмпизма успя да запази трезвост и спокойствие, също призова Тръмп да подаде оставка. Неговите колумнисти осъждат остро отказа му да приеме санкцията на урните. Но един от тях, Джерард Бейкър, припомня контекста на излизането на президента от пътя: “Няма нищо по-лошо от това, което демократите и медиите правят от четири години насам с поддържането на фалшивата теза за тайно споразумение с Русия, с отказа си да приемат легитимността на президентството на Тръмп и усилието си да го унищожат”.
Американската левица и буквално всички медии от естаблишмънта (с изключение на “Уолстрийт джърнъл”), както и институтите за изследване на общественото мнение, така и не разбраха защо здравомислещи американци са могли да гласуват за Тръмп. Нито през 2016 г., нито през 2020 г. Тяхното интелектуално форматиране по модела на прекалено скъпите университети, където е забранено да не си “прогресист”, убеждението им, че са морално по-висши, им пречат да разберат, че десетки милиони либерали в икономическия смисъл на думата, но също така обикновени патриоти и честни, слабо политизирани хора, са сключили договор с този дявол. За тази левица, ако една жена гласува за Тръмп, то неминуемо е слабо информирана и подложена на потисническия режим на белите мъже.
Ако мъж гласува за Тръмп, значи е расист, ксенофоб, простак, въоръжен до зъби: “окаяник”, както добре го описа Хилари Клинтън в един рядък момент на искреност.
Истината е, че милиони републиканци гласуваха за Тръмп два пъти, запушвайки си носа. Техният залог беше да търпят неговия популизъм и демагогия, стига да не попречат на Доналд Тръмп да намали данъчния натиск, да дерегулира икономиката, ограничена от Барак Обама, да позволи на Америка да постигне енергийна независимост, да възстанови пълната заетост и естествено да повиши ниските заплати.
И когато президентът популист обиждаше политическата коректност, бързаща да намери всички недостатъци на “бялата” Америка, това не беше, за да дразни консервативните републиканци. Там, където университетските и медийни елити виждаха само “мъже привърженици на робството”, Тръмп винаги виждаше непогрешими “бащи основатели”. В очите на консервативните републиканци имаше смелост в презрението, проявено от Тръмп към оскърбителната съвременност.
Кой друг излезе в защита на Томас Джеферсън, Джордж Вашингтон, Юлисис Грант и Франсис Скот Кий?
Когато демократичната левица коленичи на земята и аплодира премахването на статуите на герои от американската история, такава, каквато е написана преди век, предизвикателното недоверие на президента Тръмп успокои мнозина. Разтревожени от насилието на антиполицейските протести, плячкосването на магазините, много консерватори първоначално вярваха, че Тръмп ще ги защити от ексцесиите на новата култура. Те обаче започнаха да изоставят своя президент, когато той, отричайки расизма, за пореден път предпочете да разделя, вместо да обединява. Надеждата им беше също така, че зад лъжите на Белия дом за отсъствието на американски жертви при налагането на мита на китайските продукти, се крие най-сетне ефективна тактика, която да принуди Пекин да спазва правилата на свободната търговия.
Повече или по-малко хилавият договор между републиканци и популисти вероятно щеше да бъде подновен, ако пандемията и карантината не бяха потопили Америка, както и други страни по света, в жестока рецесия, която заличи икономическите придобивки на тръмпизма. Днес Тръмп взриви този договор. Малцината републиканци, които никога не се подписаха под него, като фамилията Буш или Мит Ромни, излизат по-големи. Но тяхната кауза,
каузата на либералната Америка по икономическите въпроси, ще загуби от поражението на тръмпизма.
Ще съумее ли Джо Байдън да им подаде ръка? Или бъдещият президент ще бъде заложник на доктринерската левица, обсебена от покаянието?
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник: "Гласове"