Коментар на Соня Момчилова
Наскоро разбрах, че има синдром на гадният свят (The Mean World Syndrom), описван от невропсихолозите напоследък, като инфекция, причинявана от медиите. Форма на еснафско страдание, един вид, което си самопричиняваме, като умишлено търсим с дистанционното новини, които ни докарват безпокойство. Тази тягостна болест не се лекува, защото човек смята, че така се държи информиран и с пръст на пулса на събитията.
Присъщо състояние за тюфлека от дивана, който спи до началото на брифинга на НОЩ. Това е и причината поради която все още гледам новини, в които безмилостно ме обстрелват с ваксинационни пробождания, но затова вече се изказах. Друга ми е темата днес. Опитвайки се да не изгубя поглед върху развоя на пандемията и да не пропусна някоя от мерките, които стриктно трябва да се спазват, за да оцелеем и да не изтощаваме здравната система, гледам със свито сърце брифинга на НОЩ и - ето го премиера, обръснал капитанската брада, свеж и приказлив, като на среща със симпатизанти на ГЕРБ. Настрадин Ходжа, сущи! Всичко ни било наред, вика. Оазисче сме! Умират си хората от COVID, но им щади психиката правителството, щото ако ни удари един вечерен час, като през втората световна, хептен ще психясаме.
Така вика и благо ни го говори. Псохотерапевтично. Като старейшина край огъня. Всичко е под контрол. Ваксинацията върви, умрелите са си в реда на оптимистичната статистика – само от COVID-а мрат хората, от други болести спряха да умират. А жертвите на прилеповото изчадие ни ги рецитират, като в тържествена проверка на геройски загиналите. То така и трябва! Само в един момент коварното ми съзнание, недоизтерясало до еднопосочно възприемане на числа, цифри, проценти и дялове от популацията в европейски, световен и регионален мащаб, се пита: откъде им е информацията кой от какво умира и кой е излекуван, кой се е самозлекувал? На мен не ми е ясно... Но място за тревога няма! Министърът, дето се вози на задната седалка на джипката, преспокойно ни спуска информацията като единствено вярна. Ресторантьорите, като не искат да се ползват от ориенталското великодушие и не са се регистрирали за помощите, техен си проблем! Хората така или иначе няма да се юрнат по заведения и дискотеки, като им се е свила душата, че иде третата вълна. Десет заразени заразявали по двайсет и петима в Англия, а у нас може и по-лошо, вика Кунчев, а аз си мисля, че откак ми заприлича на Хемингуей и въображението му стана писателско.
Това хиперболи, това метафори, това синекдоха, каквото му сърце иска. Мутафчийски, този влъхва с пагони, последователен, като клинична картина на отработен щам, пак орисва яко да се мре. Евала за хладнокръвието и безпощадната логика. Идва третата вълна а тя ще отмие антителата от първите вълни. Какви ще са последствията за ваксинираните (пак се обажда подличко рефлекса ми да се излагам), уви, никоя мисирка не пита. Мисирките се тревожат, като ханъми в отключен харем, че са обезпокоителни фактите и това ще се отрази на изборите. Аз изборите спрях да ги мисля, след като чух прогнозите на социолозите. ГЕРБ си е любимата политическа сила на народонаселението и може всички магистрали да се затрият вдън земя, може водата да надига и компрометира релсовия път на бетонното строителство, ГЕРБ ще живее в сърцето на признателния за петдесетте лева и 60/40 резултата в полза на добруването на бизнеса. Падишахът с ятаган да ги подпука, пак ще са готови да му мият краката и да му правят вятър.
Така е в общностите, намърдали се в оазисите.
Защото на всичко отгоре външния ни дълг е най-нисък в съюза! Не стига това ами и по десет лева на убождане ще вземат докторите и сестрите, а може и за две убождания, тоя алъш вериш здравния министър ще го прецизира, по-важното е, че ще са мотивирани джипитата да набодат, колкото се може повече народ, нали така? Звучи амбулантно малко, спекулативно... но няма такава работа! Не е сергия това, платени ваксини са! От хазната! А кой пълни хазната? Няма значение. Пазарно е времето, а без пазарлък в оазисчето за къде сме, без ваксини - жив зян! Той, шефът на оазиса, защо е избран да е шеф? Да мисли! Да се грижи, да брани рахата на камиларите и на камилите.
След като се надигнаха водите току пред станция Театрална и метрото блокира, канарата се отцепи и развали картичката към Рилския манастир, а гнилият дънер се сгромоляса връз пътя, асфалтиран безупречно, според навъртелия хиляди километри водача на джипката, леко се напрегнах, че не е добре работата предизборно и социолозите няма да уцелят с процентите. Като ми съобщиха, че сме оазисче, ми падна тая грижа! Верно сме оазисче. Сега, че всяко оазисче си има излъгани камилари и метиляви камили, също е част от особеностите на пустинната благодат. Благодат е и водата, дето носи боклука на катунарското ни битие в коритата на реките, които преливат а водата в чешмите е кът и трови жабите, камо ли населението, добило манталитет на масаи и зауважавало повече добитъка от себе си. Но това пак са врели-некипелите на неваксинираното ми все още същество.
Да продължим с приятните аспекти на живота в оазисчето, което Той ни е построил. В същият ден изгря в нюансите на охра и оранж (пустинно, какво да е друго внушението), картината, дето я проводиха на Вучич от снимка, изрисувана досущ соцреализъм. Стана ясно, че Шехерезада я няма на картината, въпреки че на снимката си е там. Верно че на снимката е в пустинен плащ ли, шлифер ли, та е като с камуфлажна униформа от Пустинна буря и може да не я е забелязал художникът, но по-интересното е, че над главата на падишаха се мъдри човешка фигура в далечината, досущ корона, ама не вирус, а като султанска чалма или шапка на Мономах... А пейзажът си е направо в стил „...Път ще се прокара друже тука!“ в плаващите пясъци на междусистемната връзка, на която са навързани кервани с недостъпни за анализ интереси на наши и чуждоземни партньорски племена, пък нек си лаят кучетата...
...И си мисля, че вървим през пустинята трийсет години вече, а златният телец ни е все по-драг. Как да го натрошим, като го е скрил Моисей в нощното шкафче и да си снима Жозефина Бейкър ли, Мата Хари, Саломе или Авакум Захов след смяна на пола, колкото си ще, все тая! Щом Шехерезада ни документира подвизите от джипката да си нахлузваме маските над носа, за да не се чува, какво ломотим, а и да не ни се пълнят гърлата с фини прахови частици, пушилката от ремонтите, градежите, а и с вирусите ако и да сме като на Али Баба родата и хептен да се объркаме кой кой е и от кои е.
Сигурно защото откак се затворих, за да не объркам мерките по превенцията станах класически тюфлек (то и как да си праксителово изваяние, като преяждаш с информация и пищен порцион от 24 лв на ден, за инвалидите - далеч по-скромен) та започнах да превключвам и на Нешанъл джеографик и Хистори ченъл, та да се запозная с живота в оазисите. Затова може да ви звуча на моменти ориенталски. Това също е отражение на подлия синдром, за който споменах в началото.
Обективно сме щастливци в оазисчето: хем европейци, хем на завет. Така че, тихо, да не събудим падишаха! НОЩ е, а и до главата му, нали помним какво има освен кюлчета и пачки?