Вчера – на 27 януари, народните представители гласуваха нов генерален директор на Българската телеграфна агенция (БТА) на бъде адвокатът и журналист Кирил Вълчев. По-рано през януари за позицията бяха издигнати двама кандидати – Кирил Вълчев, който беше предложен от ГЕРБ, и Ивайло Данаилов, предложен от БСП. На 21 януари Комисията по културата и медиите на 44-тото Народно събрание изслуша двамата кандидати, които представиха своите концепция за управление и развитие на БТА по време на евентуалния си 5-годишен мандат като генерален директор. Вчера 105 депутати гласуваха "за" избора на Вълчев, като нямаше гласове против избор му или въздържал се от гласуване. За Ивайло Данаилов гласуваха 65 депутати "за", двама бяха против, а 87 се въздържаха.
От ФАКТИ се свързахме с Кирил Вълчев, за да говорим за неговия избор за генерален директор на БТА и за едно важно негово намерение – да направи съдържанието на агенцията безплатно, със свободен достъп за всички.
По повод на това намерението достъпът до БТА да е свободен за всички, Вълчев каза: „В момента в закона има ограничение, че само 13 групи институции в България могат да ползват безплатно БТА. Всички останали държавни институции, общински институции трябва да плащат. Получава се така, че с пари от държавния бюджет се издържа държавната информационна агенция, на която пак с пари от държавния бюджет плащат държавните и общинските институции, за да я използват. С изключение наистина на една група – президента, министрите, забележете – председателите на парламентарните групи, а не всеки депутат. Тоест дори народните представители нямат право сами да влязат в БТА и да видят цялата информация, за чиито бюджет са гласували.
На следващо място, право да ползват безплатно БТА нямат чуждите посолства в България. Те плащат една неголяма сума годишно, но част от посолствата се отказват поради това, че нямат бюджети. Така България доброволно се отказва достоверната информация на БТА, която разказва за българските позиции по различни въпроси, включително за българските дебати по различни въпроси, да бъде използвана от чуждите посолства.
На следващо място, плащат и чуждите медии. България вместо да търси начин да присъства колкото се може повече в чужбина, на практика кара световни медии да плащат – ако изобщо проявят интерес към България, за да публикуват информация какво се случва тук. Все пак на света има над 200 държави, 193 са членовете на ОНН. Всички те търсят начин да присъстват в световните медии и България би трябвало да направи всичко възможно чрез БТА да търси начин да присъства в тези медии – не като пропаганда, а като разказ за една демократична страна с различни позиции в нея, както на управляващи, така и на опозиция, така и на различни обществени групи.
Следващата група са медии като Вашата – ФАКТИ. Вие, за да можете да проверите някаква информация, също трябва да платите. Това е много глупаво - в свят, в който се търси начин да се противодейства на фалшивите новини, истинските новини да бъдат платени”.
“Тук е много важно да подчертая – аз не си представям БТА да бъде конкурент на Факти.бг. и то конкурент, нелоялно издържан от държавния бюджет. БТА трябва да се превърне в една платформа на цялата информация от всякакви публични институции или организации, които работят в обществен интерес. Вие трябва да имате възможност измежду хилядите информации да избирате кои са важните, кое е новината, да подреждате на вашия сайт тези новини като водеща, по-малко значима, но на практика от хилядите информации на ден да изберете десетки. Това е огромната роля на истинската журналистика – да посочи кое е важното за обществото.
На следващо място, освен да подберете и подредите, вие трябва да комбинирате новините, да препращате от една към друга, да правите връзките между събитията, така че много по-лесно вашите читатели да се ориентират за ставащото. Съвсем не на последно място вече за вас остава коментарът, остава анализът. Тоест БТА трябва да бъде помощник, а не конкурент на всички медии – това, което тя всъщност винаги е била в историята”, каза още Вълчев.
“Да, аз смятам, че най-сетне българският данъкоплатец, който плаща за БТА, трябва да има същия достъп до нея, какъвто има до БНТ и БНР, които са безплатни. Не защото БТА ще стане основният източник на информация за всички българи и никой няма да иска да чете Факти.бг. Напротив – вие, когато подберете някакви новини, съкратите ги, защото това е нормално, „преведете ги“, така че бъдат по-разбираеми, защо да няма възможност и гражданинът, крайният потребител да влезе и да провери нещо, което силно го интересува в пълния му текст, в оригинал.
Гражданите трябва да имат достъп. Той за тях обаче няма да е водещ. БТА ще бъде една тръба, в която ще се изсипе цялата информация. Оттам нататък всеки ще може да провери нещо, което много го интересува. Когато си прочел във Факти.бг нещо, което сте представили по-съкратено, интерпретирали се, всеки ще може да провери какъв е оригиналният текст например на съобщение от институция. Това за мен е единственото възможно бъдеще“, коментира той.
„Не виждам никакъв шанс в заключената информация. Колко парадоксално е даже, че ние направихме от БТА с платеността ѝ през тези години нещо, което тя е била в комунистическо време, когато е имало специален бюлетин в един екземпляр, който се е четял от Тодор Живков. Имало е бюлетини за определен кръг хора – например за Политбюро“, каза Вълчев.
„Това впрочем не е патент на комунизма“, продължи той. „По царско време е имало нещо подобно. Също по време на войните са издавани бюлетини в ограничен брой екземпляри. БТА не е служба за сигурност – тя никога не е била и не трябва да бъде, да работи като разузнавач за определени хора. Трябва да има достъп за всички. Истински искам БТА да ви стане помощник (бел: на частните медии)“, каза още Вълчев.
По повод това, кога ще встъпи в длъжност, той обясни: „С клетвата на практика влизам. Имам обаче един месец - знаете, че досега бях адвокат, занимавам с право на интелектуалната собственост, с медийно право, и сега прехвърлям делата си към колеги, също и клиенти, с които съм работил. На практика обаче аз след клетвата вчера стъпвам в длъжност. Сега дори отивам да си подам заявлението за спиране на адвокатските ми права. Вече се посвещавам на БТА“.
На въпроса дали ще продължи да води предаването „Седмицата“ по „Дарик радио“, Вълчев отговори: „Законът ми дава право на две неща – да бъда преподавател, да се занимавам с научна работа и на авторство. Това предаване през всичките тези години е било авторско. Законът ми го позволява, аз съм на авторски договор в „Дарик радио“. Струва ми се обаче, че новата ми позиция не предполага да водя остри политически интервюта, да водя разгорещени дебати. Затова говорих и с колегите в „Дарик“, че аз няма да водя „Седмицата“. От друга страна, смятам да запазя коментара си в 10:00 часа (бел: коментар за изминалата седмица). Смятам, че позицията на генерален директор на БТА не само не изключва, а дори налага присъствие в обществения живот. Има много теми, по които е добре ние всички, журналистите, да имаме позиции и да ги изразяваме. Така че аз ще продължа да правя този коментар“.
„Четох коментари, че целта да стана генерален директор на БТА била да ми се запуши устата, че отивам на една топла работа. Тук да отворим скобата – подчертавам, че аз съм адвокат с добра практика и тази част с топлата работа е дори фактически невярна. Някои коментари, които съм правил и намирам за остри, никога не са били насочени срещу конкретна личност. Старал съм се никога да не обиждам и засягам човек. Трябва да се съгласите обаче, че в България се правят много неща като действия, които си струва да кажеш, че са грешка. Или пък се правят добри неща, където също е правилно да кажеш, че са добри. Затова смятам да продължа да правя коментара в 10:00 часа. В това виждам и една възможност да популяризирам и другата си дейност“, продължи той.
„Още нещо – аз няма да отказвам на всички медии присъствие. Ето, както и във вашия случай. Нещо повече – много ми се иска колегите от самата БТА да присъстват повече в медиите. Това, което аз добре познавам в агенцията, са хора в области, в които са буквално единствените специалисти в българските медии. Например много силна балканска редакция, много силна международна информация от първоизточника. Много бих се радвал, ако те също приемат това право, което им дава законът – да бъдат автори и за други медии, да присъстват с представяне на събитията по света и Балканите, да ги коментират, и да се възползват и от другата част, която е позволена – преподавателската, за да може тази наистина славна традиция в БТА да има приемственост с млади хора, каквито за съжаление в нея през последните години има твърде малко, дори по икономически причини като по-ниските заплати в БТА“, допълни Вълчев.
По повод разгорещения дебат по време на изслушванията на кандидатите за поста в Комисията по култура и медии, който беше насочен именно към свободния достъп до информацията на БТА, Вълчев каза: „Много се радвам на този дебат. Разбира се, има я и другата гледна точка – че няма безплатни неща, че всичко трябва да се плаща. Има я тази гледна точка и аз наистина съм готов да водя дебат. Водя го от здрава принципна позиция. В Конституцията са посочени три медии, които се издържат от държавния бюджет – БНТ, БНР и БТА. Кой знае защо точно БТА трябва да бъде платена. От друга страна, в Конституцията има изискването да се гарантира получаването на информация от всеки български гражданин. Нито Факти.бг, нито „Дарик радио“ са длъжни да разпространяват новини от някакъв обществен интерес. В лицензията на „Дарик“ има изискване за новини, но тези новини могат да бъдат всякакви. Това са частни медии, които могат да извършват всякакъв подбор на новини, както намерят за добре. Тук всъщност е също ролята на държавата – че единственият начин да се осигури правото на получаване на информация от всеки българин, това е чрез тези три медии. Всичко друго е допълнително. Пък и при тези затруднения, в които убеден съм, че са много медии по време на пандемията от COVID-19 заради намалялата реклама например, най-сетна аз виждам една възможност Българската държава да им помогне с истинска информация“.