По-рано през февруари 2021 година фондация „Център за хуманни политики“ публикува свое проучване на финансирането на борбата с наркотиците у нас за периода 2014-2019 година. Припомняме, че „Център за хуманни политики“ от 1 юни 2019 година управлява „Розовата къща“ - център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол, които не са взели решение за лечение.
За да говорим за изводите от проучването на финансирането на борбата с наркотиците в България, за методите, които се използват в Националната стратегия за борба с наркотиците и за това дават ли тези методи необходимите резултати, от ФАКТИ се свързахме с Юлия Георгиева от „Център за хуманни политики“.
„Първата стратегия за борба с наркотиците е от 2001 година. Тогава създадоха Националния съвет по наркотични вещества. Преди това има някакъв консултативен съвет по наркотици, който е 1996 година, но той е само за превенция“, разказа тя и уточни, че в настоящата стратегия става дума не само за превенция: „Говори се вече и за намаляване на търсенето, намаляване на предлагането“.
„Двата основни стълба, по които работи държава – единият е намаляването на търсенето, като всъщност вътре влиза лечението, превенция, терапия и т.н., другият е намаляването на предлагането, тоест намаляване на трафика, нa разпространение“, обясни тя.
„В Националната стратегия за борба с наркотиците има план за действие и в него е разписано много ясно кой какво трябва да прави. За превенцията отговаря Министерството на образованието. Основният отговорен за лечението съответно е Министерството на здравеопазването. За намаляването на търсенето, основните отговорности са в МВР“, каза Юлия Георгиева.
На въпроса дали след изготвянето на проучването, можем да заключим, че държавата се справя успешно в тези две направления, тя отговори: „Не, категорично не се справя успешно. Всъщност проблемът е, че се набляга основно на преследването, на силовите методи. Системата се включва да работи, когато вече има нужда от преследване, прокуратура, съдилища, затвор и т.н. Преди това по отношение на намаляване на търсенето всъщност няма почти никакви действия“.
„Това се вижда и в разликата между парите, похарчени за едното и за другото. За намаляване на търсенето имаме 44 491 920 лева за шест години, а за преследване имаме половин милиард (бел.: 494 292 171.30 лева). Над 90% от общата сума е за преследване. Тоест ние не се грижим за тези хора, а ги вкарваме в затвора, където е ясно, че наркотици има. Тоест нищо не се променя. Те излизат и правят нови престъпления, защото никой не работи за това те да успеят да променят поведението си и да подобрят здравния си статус“, каза още тя.
На въпроса кой всъщност е правилният подход, Георгиева отговори: „В самата Национална стратегия, както и във всички европейски и световни, доказали ефективността си практики, се говори за балансиран подход. Тоест трябва да има грижа за хората преди да се включи преследването. Трябва да има дневни центрове, вечерни центрове, възможност за терапия, резидентни програми. В България например тези резидентни програми са само платени, само частни. За да се включиш в тях, трябва да платиш. Има и под 300 места за цялата страна“.
В проучването си фондация „Център за хуманни политики“ представя в табличен вид броя на безплатните места в центровете за психично здраве и в Държавна психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм. Според данните за 2019 година през ДПБЛНА са преминали 234 души, а през центрове за психично здраве – 173 души.
„Там можете да видите и точният брой места, които са осигурени от държавата за лечение. За 2019 година имаме осигурени 100 места в центрове за психично здраве. В Държавната психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм в Суходол има 25 места“, обясни Георгиева. „Тоест ние не предлагаме никаква адекватна грижа за хора, които имат заболяване, а се задвижва директно преследването, рестрикцията“, допълни тя.
„Това е един затворен кръг. Ние не се грижим за тях. Още от училище няма адекватна превенция – там само се хвърля информация за наркотиците. В 21. век учениците са достатъчно кадърни, че да открият сами информация за наркотиците“, каза още тя.
„Между 2012 и 2016 година, когато са двете национални проучвания – това са единствените официални данни, има повишение със 100 хиляди човека в употребата на наркотични вещества у нас. Това са официалните данни на Националния фокусен център за наркотици и наркомании“, допълни тя и обясни, че след 2016 година проучване по този въпрос не е правено. „Един от ужасните изводи от нашия доклад е, че в самата Национална стратегия е заложена следната задача - Националният съвет по наркотични вещества да да направи работна група, която всяка година да публикува информация за това колко и дали е ефективна тази политика. Такава група изобщо не е създадена. Тоест ние нямаме никаква представа какво се случва“, коментира тя.
Юлия Георгиева обясни, че изводите от проучването са преобладаващо негативни. „Нашите изводи са преобладаващо негативни. Ние няма как да очакваме да се преборим с този проблем или поне да го минимизираме, при положение, че реално ние не полагаме никаква грижа“, каза тя.
„Важно нещо е, че според европейското проучване на ESPAD за 2015 година 30% от младежите на 15-16 години са опитали някакво незаконно вещество. За същия период от време средно за Европа този процент е 18%. Националното проучване у нас през 2016 година пък показва, че 20% от младите хора до 29 години са опитали поне веднъж в живота си. Разликата е огромна. През една година 30% от хлапетата признават, че са опитали някакъв наркотик и само 20% от хората между 18 и 29 години. Тоест младите хора реално признават, че употребяват повече, което е доста притеснително“, каза тя в края на разговора.
Изводите, които фондация „Център за хуманни политики“ прави от своето проучване са, че: „разходването на средства основно за намаляване на предлагането на наркотици не е ефективно по отношение на намаляване на употребата им“; „дейностите по намаляване на търсенето в България се финансират недостатъчно, както като обща сума, така и като съотношение със средствата отпускани за намаляване на предлагането“; „средствата за дейности по намаляване на търсенето на наркотични вещества се изразходват неефективно“.
Други изводи са, че има „сериозна дисхармония и дискриминация към неправителствените организации и лечебните и рехабилитационни институции със собствено финансиране, които на практика в много малка степен получават финансиране от държавния бюджет за извършваните услуги, особено в областите на лечение и рехабилитация“. Няма и „адекватна методика в Министерството на здравеопазването за финансиране на участието на неправителствени организации в изпълнението на Националната стратегия“. На практика в държавата няма „функциониращо единно координационно звено, което да има мандата да следи и координира изпълнението, включително и финансовото такова, на дейностите по Националната Стратегия за борба с наркотиците“, заключва проучването.