На 10 март Съюзът на организациите за любителско изкуство (СОЛИ) разпространи своя декларация, адресирана до премиера Бойко Борисов, до министъра на здравеопазването професор Костадин Ангелов и до министъра на културата Боил Банов. Декларацията е във връзка с наложените противоепидемични мерки у нас.
„Съюзът на организациите за любителско изкуство (СОЛИ) и всички наши членове сме сериозно загрижени за колегите, работещи в изкуството, и остро осъждаме намерението да бъдем за пореден път ограничени от правото си на труд!“, пишат от СОЛИ.
„След изказването на министърът на здравеопазването проф. Ангелов и на НОЩ във връзка с увеличената заболеваемост на 8 март 2021 г. в националните медии заявяваме, че за пореден път сме съпричастни със ситуацията, но категорично отказваме нашият сектор да бъде потърпевш отново! Организациите и работещите в изкуството няма да издържат физически и психически на трето затваряне, дори и само по места, без никакви финансови обезщетения“, пишат още те.
„Искрено се надяваме, че в края на този мандат ще проявите диалогичност, разбиране, професионалност и справедливи решения спрямо хората, които пожертваха много в годината на ковид-кризата. В противен случай считаме, че нямаме друг избор, освен активни протестни действия“, завършва декларацията.
За да говорим по темата, от ФАКТИ се свързахме с председателя на Управителния съвет на Съюзът на организациите за любителско изкуство (СОЛИ) Милена Налбантова.
„По места вече има трето затваряне, има затворени школи, затворени колеги. Това ясно е описано в заповедите на местните областни щабове. Затворени са школите в Шумен, във Варна, говори се за Благоевград. Аз съм от Хасково - при нас има въведени нови мерки, но на този етап нашите школи продължават да работят. Не е ясно обаче докога. Много вероятно е да се изчака още една седмица, да се види как се развива заболеваемостта, тя, естествено, в момента върви нагоре. В очакване сме в следващата седмица да бъдат затворени и всички останали школи“, коментира Налбантова.
„Чрез разделянето и делегирането на права на местните регионални здравни инспекции абсолютно и по много хитър начин се прехвърля политическата отговорност върху местните регионални структури на здравните инспекции. По този начин никой от нас няма да може да предяви претенция да изиска държавна помощ, подкрепа, компенсация. За нас това е едно измъкване. Другото, което е – хора със сходни професии, които просто са в различни браншове, парадоксално се разделят по професии, разделят се дали дейността им е спорт или не“, каза още тя.
„Това, което много силно ни притеснява е, че не се намери адекватна формула, по която засегнатите наши колеги да могат да получат действително в ръцете си помощ. Третото затваряне, което за много школи вече е факт, ще е категорично пагубно. Освен че ще доведе до фалит, то ще доведе и до пълна липса на надежда, че тези хора биха могли по какъвто и да е начин да си стъпят на краката отново. Това е трето затваряне в рамките на година. Нашите школи, зали и занимания ли се оказаха едни от най-опасните места? Категорично се противопоставяме на това и заставаме много отговорно с позицията си, че повече не можем да плащаме този обществен данък.
Виждаме какво се случва около нас – виждаме как се работи в търговските вериги и за какви струпвания става дума, виждаме, че големи заводи и предприятия продължават да работят. Нима ние не сме предприели необходимите мерки, нима нас не ни е грижа за нашето собствено здраве? Ние също сме живи хора, ние също работим с жив ресурс - с ученици, с подрастващи, с възрастни. Никой, който се чувства зле, не прекрачва прага на нашите зали. Това не е професия, която да те задължава дори да припадаш от настинка или болест да си там, защото си задължен да си на работа. Това са услуги, които се предлагат и се посещават от хора по желание. Именно това ни отличава особено много от рисковите сектори. Ние нямаме нито един случай на заболял в нашите зали“, категорична беше Милена Налбантова.
На въпроса има ли конкретна мярка за танцовите школи, тя отговори: „Не, няма конкретна мярка. Тези, които ни увещаваха, че са спуснати и ще ни свършат перфектна работа, не помогнаха. Това, че няма недостигнала помощ до българския гражданин абсолютно не е вярно. Много колеги опитаха да кандидатстват и много дори не успяха да си подадат документи, защото не отговаряха на условията. Няма как една неправителствена организация, особено в културния сектор – не визирам конкретни големи, които имат своите лобита и така тенденциозно се печелят проекти на национално ниво, говоря за един средностатистически колега, който разполага с НПО, което се занимава с танц, с песен, с музикални инструменти, с изобразително изкуство, няма как той да има такива обороти, които са изискуеми, за да кандидатства за подкрепа. Много от нашите колеги са собственици на юридическо лице без да имат наети лица, работещи за техните организации, което автоматично ги изхвърля от мярката 60 на 40. Много няма как да се възползват и от тези „щедро“ отпускани 24 лева“.
„Вчера министър Банов излезе с пояснение кои музиканти точно ще могат да кандидатстват за въпросните 4350 лева. Това се появи кога – когато се появи обществена реакция. Ние, като юридически лица, като хора, които внасяме своите данъци, като хора, които наистина се грижим да възпитаваме, образоваме подрастващото население, освен че психически, физически и емоционално то да се чувства здраво и пълноценно, се оказахме в „параграф 22“. Лишени сме от правото си на труд – забранява ни се да работим, и след като на нас ни е забранено да работим, трябва да се намери механизъм, който да ни обезщети. Не механизъм, който да ни помогне, а такъв, който да ни обезщети. Ние не искаме помощ, ние искаме обезщетение, тъй като е отнето наше право. Повече не можем да търпим и няма да търпим“, категорична беше Налбантова.
Относно действията, които СОЛИ смята да предприеме оттук насетне, тя каза: „Вече започнаха реакциите по места. Имаше реакции от наши колеги в Благоевград и Плевен. В партньорство сме с Българската асоциация за здраве и фитнес, както и сме в непрекъснат контакт с колегите от ресторантьорския бранш. Ние заставаме плътно зад тях, защото считаме, че не по-малко пострадаха. Когато обществения дебат е, че затварят учениците, а заведенията – не, извинявайте, но хората в ресторантите, във фитнесите, в изкуството, ние също имаме семейства, също имаме деца, също трябва да си плащаме сметките.
Няма как за една година да сме работили по-малко от три месеца и да съществуваме нормално. Това е категоричен геноцид срещу нас. Или просто на парче се взема едно решение, защото е нарочена нашата гилдия, нарочени са нашите браншове. Няма да се съглася огромни международни вериги, чиито данъци не отиват в българската хазна, а другаде, да бъдат необезпокоявани, а в същото време да се репресират такива организации, които направиха всичко възможно, за да работят дисциплинирано. Няма обосновано, доказано положение, в което ние да бъдем пряко обвинени. Заразата не тръгва от нас, потоците от хора са строго контролирани, влизат конкретни лица, за които знаем къде ходят и какво правят. Никой не посещава нашите уроци, когато не се чувства добре. Тази година има и много по-малко заболели от грипове, отколкото всяка друга година. Ако нослето на някое дете протече, родителят веднага го спира от занятия и казва: „Ние ще си останем у дома, докато се почувстваме добре“. Никой дори с протекло носле, не води детето до вратата ни. Заявявам го най-отговорно“.
На въпроса какви са очакванията от развитието на ситуация – ще бъде ли разработен механизъм, Налбантова отговори: „Далеч съм от мисълта, че имат желание да изработят механизъм в момента. Храним надежда, отворени сме за диалог. Ние по същество искаме да работим, защото ако не работим, няма как да се възстановим. Нашата основна цел в момента е да възстановим изгубения труд назад в година. В изкуството трудът, който полагаме и резултатът, който очакваме, се надграждат. Това не е кило домати, което да идем и да си купим от пазара. Това са знания, посещения в нашите центрове от деца, които искат да получат допълнително образование и възпитание. Все пак става въпрос за културата на една нация, за съхраняване на нашите ценности. Много хора смятат, че сме едва ли не несериозна професия. В никакъв случай няма да се съглася с това нещо. Нашата професия трябва да бъде една от най-приоритетните, наравно с тези на лекари, на учители, на полицаи“.
„Ние се грижим в три различни направления, работим с три лоста в нашата дейност. Грижим се за здравословното състояние, имайки предвид да се чувстваме здрави чисто физически заради движението, но и ментално, емоционално здрави заради това, което даваме на хората. Те идват при нас и си тръгват щастливи, одухотворени, чувстват се полезни, развиват своята фантазия, своята енергия. Имаме положителен емоционален ефект върху нашите посетители. Имаме още и образователен характер. При нас се учи, ние обучаваме и възпитаваме в ценности и култура“, допълни тя.
„Нямаме нищо против да сме съпричастни, но правилата трябва да важат за всички. У нас в спорта състезанията не са прекратени, въобще не са спирали. При нас за забранени най-малки и обикновени концертни прояви, независимо дали в помещенията има контрол, независимо 30% ли е посещаемостта, независимо дезинфекцирането. Нямаме разрешение за такива прояви, дори и без публика. Припомням, че наскоро в София се проведе конкурс под егидата на председателя на Синдиката на Българските учители Янка Такева. Няма как за едни да може, а за други не. Или затваряме за 2 седмици държавата и оставяме да работят само жизненоважните сектори, или ние не желаем да бъдем повече жертвата и да пазим цялата нация“, каза още председателят на Управителния съвет на Съюзът на организациите за любителско изкуство (СОЛИ).
В края на разговора Милена Налбантова обяви, че е възможно в следващата седмица представители на организацията да се включат в протестните действия на родители срещу прекратяването на присъствената форма на обучение. Дори и да не успеят да присъстват физически, ще подкрепят морално исканията, каза тя. „Длъжна съм да защитавам колегите си. Обединени сме около това да застанем зад всеки един колега“, каза още тя и допълни: „Над 2,5 милиона са хората в България, които се занимават с любителско изкуство. Няма как да ги оставим в неведение. Борим се да помагаме на колегите си и няма да оставим хората да се чувстват сами“.