Всякакви спекулации за директен ракетен удар от Иран срещу българска територия са военно нереалистични

Официалното предупреждение на Иран към България не е изолиран дипломатически демарш, а част от по-широката стратегия на Техеран за възпиране и логистично усложняване на операциите на САЩ в Черноморския регион, пише във Фейсбук българският журналист Руслан Трад от De Re Militari.

Какви са реалните измерения на тази конфронтация, каква е новата тактика на Техеран в Европа и какви карти държи София?

Трябва ясно да се каже, че всякакви спекулации за директен кинетичен или ракетен удар от страна на Иран срещу българска територия, са военно нереалистични поради членството ни в НАТО. Натискът би могъл да бъде изцяло по линия на хибридното и асиметрично противопоставяне.

Друго, което ясно трябва да се спомене е, че реалният оперативен риск за сигурността на Балканите се промени радикално през последните месеци.

Нарастващата заплаха е свързана с новата стратегия на Революционната гвардия за т.нар. "насилие като услуга". Организацията Асхаб ал-Ямин (HAYI), която пое отговорност за десетки палежи и атаки срещу западни, еврейски и дисидентски обекти в Обединеното кралство, Белгия, Нидерландия и Северна Македония, е сред новите фактори, които всички в сектора следим. Групата е параван за ирански операции, чиито основен апарат се намира в Ирак и оперира на европейска територия чрез връзки с европейски криминални групи.

Разкритията на контратерористичните служби и журналистически разследвания показват нов начин на действие, за който и аз, и колеги сме споменавали неведнъж:

- Асхаб ал-Ямин на практика не е класическа терористична групировка - и е неточно да бъде описвана така - а дигитален параван, контролиран от иранските специални служби (най-вече силите "Ал-Кудс") и проирански иракски милиции (в случая - Катаиб Хизбула);

- вместо да изпраща свои агенти, Иран прехвърля изпълнението (аутсорсва) на палежи, шпионаж и саботажи на местни криминални групировки и наркокартели срещу заплащане, което често става през криптовалути или през Telegram канали;

- всичко това осигурява на Техеран право на отричане и макар донякъде схемата да е взаимствана от руските служби, този начин на действие е изключително запазена марка на Иран;

Балканите - и в частност България - исторически функционират като критичен логистичен и финансов мост на Техеран към вътрешността на ЕС. От години се знае, че на българска територия оперират структури, използвани за:

1) заобикаляне на санкционния режим - кухи фирми за придобиване на граждански технологии с двойна употреба (микроелектроника), захранващи иранската програма за дронове;

2) трансфер на капитали - използване на традиционната система хауала за финансиране на операции и плащане на наемници от криминални групи;

Ако пожелае, България притежава капацитета да нанесе изключително болезнен удар по иранските интереси. Досега българските власти не правеха кой знае какво срещу структури на Хизбула и бившия режим на Асад, и те развиваха дейността си без проблем. Една координирана и масирана офанзива на специалните служби за разбиване на каналите, блокиране на финансовите потоци и неутрализиране на връзките между иранските оперативни работници и местния подземен свят, буквално ще парализира логистиката на Техеран в Югоизточна Европа.

Техеран отлично разбира този език. Когато София покаже готовност да "затвори кранчето" на иранските логистични мрежи на Балканите, цената на всякаква иранска хибридна ескалация срещу България става твърде висока за самия режим в Иран. Стига София да иска да действа, разбира се.