Дезертьорство: Да те върнат от Германия обратно при Путин

Никита Звездов е на 15 години, когато Русия напада Украйна през февруари 2022 година. През април 2024-а, непосредствено след 18-ия му рожден ден, той е призован в армията. Малко преди това е получил отказ да се запише в едно професионално училище в Красноярск и той е сигурен, че нарочно не са го приели. В последните години медиите нееднократно писаха, че ученици и студенти умишлено биват късани на изпитите, за да могат да бъдат взети в армията. Но това няма как да се докаже.

Призовка и задължение за военна служба

Още новини от Украйна

Звездов получава призовката лично в дома си и през май 2024 година отива във военната част N25573 край Усурийск. Във форумите я определят като най-зловещата и престъпна военна част в Русия, тъй като там постоянно загиват войници. Има и сведения за тормоз, изнудване и побои.

Още на пътя към военната част Звездов бил принуждаван от офицерите да подпише дългосрочен договор с армията, но той отказал. Младежът подчертава пред ДВ, че никога не е искал да участва във войната срещу Украйна. След това започва тормозът във военната част: 200 лицеви опори с противогаз, 50 обиколки с бронежилетка, която тежи до 30 кг, както разказва Звездов.

В отчаянието си той дори се опитва да се самоубие, но офицерите му попречват. След това под заплахата от наказателно преследване го принуждават да подпише договора.

Историята на Звездов не е изключение. Заради недостига на персонал множество наборници биват принуждавани да подпишат договори с армията.

Бягство от Русия в Германия

Месец след подписването на договора казват на Звездов, че ще го изпратят в щурмовите части в окупирания от Русия украински район около Мелитопол – в подразделения, които отбелязват едни от най-високите загуби. "Не ми оставаше нищо друго, освен да избягам", казва той.

След като получава първата си заплата от 40 000 рубли (450 евро), младежът поисква отпуска – уж за да се снабди с провизии за фронта. И му е определен надзирател, на когото трябва периодично да се обажда по WhatsApp, но той не е твърде бдителен. Звездов използва това, сваля униформата, събира си багажа и избягва в Армения.

Шест месеца по-късно започват да го издирват, но той вече е далеч – от Армения стига до Босна и Херцеговина, а оттам – до Хърватия, където поисква политическо убежище. Без да дочака решението на властите, през декември 2025 година заминава за Германия, където също подава молба за убежище. Германия го отхвърля, защото според регламента на ЕС Звездов може да подаде такава заявка само в първата страна от Общността, на чиято територия е стъпил, т.е. Хърватия.

Германските власти принципно трябва да го "предадат" в рамките на шест месеца – срок, който изтича в края на юли. След това отговорността за неговия случай се поема от Германия.

Шансовете за убежище на руските дезертьори

Правозащитниците заявяват, че руските дезертьори практически нямат шансове за убежище в Германия, макар представители на предишното правителство да бяха уверявали, че ще признаят отказа да се воюва и дезертьорството за уважителни причини.

"Защита се предоставя само тогава, когато е налице лично, обосновано опасение от преследване", потвърждават пред ДВ от Федералната служба по миграцията и бежанците.

Има стотици сведения за това, че заловените руски дезертьори се изпращат директно на фронта, където биват подлагани на издевателства. По данни на руския портал ASTRA 29, след започването на войната срещу Украйна са били създадени незаконни затвори за руските дезертьори - в подземия, изоставени промишлени сгради и други постройки. Там офицерите изнудвали войниците за пари, държали ги при нечовешки условия, уринирали върху тях, оставяли ги да гладуват, биели ги, измъчвали ги или дори ги убивали. Според портала ASTRA 29 повечето такива затвори се намирали в регионите Луганск и Донецк, но имало и такива и на руска територия.

Когато вместо държавата помага църквата

Дори руските дезертьори да успеят да избягат в чужбина, те са заплашени от депортация – включително от Германия. По данни на Бундестага през 2025-а са били депортирани общо 126 души.

След като на Никита Звездов му е отказано политическо убежище в Германия, той получава църковно. Християнските общности могат да го предоставят, ако депортацията носи заплаха за живота или здравето. Благодарение на този регламент младият мъж попада в бежански лагер на една протестантската църква близо до Аахен. Там е настанен в помещение за десетима души и почти през целия ден работи в кухнята или на двора. Това му позволява да избегне депортацията и да остане в Германия.

В нощта срещу 16 юни германската полиция идва в лагера, в който Звездов е живял преди това, за да го отведе и на другия ден да бъде депортиран в Хърватия през Лайпциг.

Звездов чака нетърпеливо 30 юли – деня, от който нататък Германия ще отговаря за неговия случай. След това вече би могъл да отправи нова молба към властите, без да се бои от спешна депортация в Хърватия. Младежът не знае какво ще прави, ако искането му за убежище пак бъде отхвърлено. Вероятно е да се установи в някоя държава извън ЕС, казва той.

Автори: Даниил Сотников | Даниил Болшаков