Преди броени дни Турция обяви, че напуска Истанбулската конвенция. Сега обясниха защо: група хора използвали конвенцията, "за да нормализират хомосексуалността". А и България и други държави от ЕС не я били ратифицирали.
Отказът на Турция от Истанбулската конвенция дойде изненадващо и бе остро критикуван от много места. Конвенцията на Съвета на Европа от 2011 си поставя за цел да осуети насилието срещу жени и домашното насилие чрез общовалидни правни норми. Няколко дни по-късно турският президент Реджеп Ердоган представи и обяснение за изненадващия отказ от конвенцията: споразумението било използвано от група хора, "за да нормализират хомосексуалността". Това обаче нарушавало социалните и семейни ценности на Турция, обясни говорителят на президентската институция Фахретин Алтън.
В това отношение Турция просто следвала примера на други държави. Ето какво се казва в декларацията от Анкара: "Шест държави членки на ЕС (България, Унгария, Чехия, Латвия, Литва и Словакия) не са ратифицирали конвенцията. Полша дори вече стартира процедура за оттегляне от споразумението, тъй като Истанбулската конвенция представлява опит на ЛГБТ-общността (лесбийки, гейове, би- и транссексуални) да наложат своите джендърски представи на цялото общество". Край на цитата.
Байдън: "Аз съм дълбоко разочарован"
Новината за решението на Турция дойде на 20 март 2021. Тогава Ердоган издаде декрет, с който оповести, че страната му напуска Истанбулската конвенция. Тази стъпка беше остро критикувана в цял свят. Пълномощникът на ЕС по външната политика Жозеп Борел заяви, че Турция изпраща опасно послание към света. Президентката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен припомни, че конвенцията предлага на жените важна правна рамка за защита от насилие, а американският президент Джо Байдън заяви: "Аз съм дълбоко разочарован".
Много турски организации за защита на правата на жените осъждат решението на Ердоган като "невалидно" и "незаконно". Председателката на Федерацията на турските женски организации Канан Гюлю заяви пред Дойче Веле, че на жените е отнето правото да живеят в среда без насилие. "Жените бяха захвърлени на улицата, все едно че са чувал с боклук, който всеки минувач има право да подритва. А ритникът като нищо може да се окаже и изстрел. Ние, жените, няма да забравим този факт", каза тя.
Турски юристи обръщат внимание на факта, че напускането на международно споразумение е доста трудно начинание. Соловата акция на Ердоган, според тях, е крайно необичайна. Турската специалистка по конституционно право Серап Язичи обяснява пред Дойче Веле, че има ясни правила за денонсирането на международни споразумения. Едно от задължителните условия е турският парламент да приеме закон за прекратяване на Истанбулската конвенция. Едва след като този закон влезе в сила, изпълнителната власт в страната получава правото да обяви отказ от международното споразумение, казва Язичи.
Експертката призовава жените в Турция да подадат индивидуални жалби срещу отказа на страната от конвенцията. "Призовавам всички жени да подадат жалби, за да бъде обявено решението за невалидно", апелира Язичи. Впрочем, нейният апел вече беше чут. Първата конкретна жалба срещу отказа от Истанбулската конвенция бе подадена от Сдружението на жените и децата. В молбата, която вече е подадена пред Държавния съвет на Турция, се казва, че страната е сключила международно споразумение, "влязло в сила със закон, поради което не може да бъде отменено чрез президентско решение".
И преди декрета на Ердоган реалността беше мрачна
Решението на Ердоган беше посрещнато с неразбиране и сред широките среди на турската общественост, тъй като в Турция редовно се извършват жестоки убийства на жени. Често се чуват и критики, че страната не предприема достатъчно мерки, за да защити жените от насилие.
Акции в социалните мрежи, които обръщат внимание на проблема, както и ангажирани групи в защита на жените увеличават натиска над официалните власти. Проблемът обаче твърде дълго беше премълчаван от правителството в Анкара, а и от турското правосъдие. Въпреки че данните са категорични. Организацията "Ще спрем убийствата на жени" е регистрирала само през миналата година 300 убийства. Други 117 смъртни случая бяха категоризирани като "съмнителни", сред тях има и няколко съмнителни "самоубийства".
Отказът на Анкара от Истанбулската конвенция е тежък удар за активистите. За много от тях тя беше последна надежда, тъй като страните, които са я подписали, се задължават да въведат правна рамка за борба срещу насилието спрямо жени.
Турция ратифицира международното споразумение през 2014 и го превърна в национално законодателство чрез Закона за осуетяване на насилието срещу жените и за защита на семейството. Но всичко това си остана само на теория. Реалността изглежда другояче. Според критични наблюдатели, правните норми на Истанбулската конвенция така и не са били приложени на практика.