Тихо се сипеше последният сняг, а Борисов редеше неадекватни размисли и страсти. Всъщност, типична реакция на уплашен и отчаян управник, самозабравил се в дългите години на еднолично управление. Просеше да го оставят на власт. Нямало по-добър от него. Мераклиите ги познавал - нямали експерти като неговите, но хленчеше за експертен кабинет до края на годината.
Не само това, дори обясни, че винаги могат да се намерят 20-30 млади и буйни гербаджии, които да преследват опонентите му като чакали. Което си е чиста проба заплаха. Заплаха от страх. Жалка и отблъскваща гледка.
Протестният вот беше очебиен. Борисов загуби 30% от депутатите си. Патериците на ГЕРБ също получиха червени картони.
А Бойко изведнъж се сети, че всъщност управлението на страната се случва в парламента. Същият парламент, от когото собствената му партия го пазеше, а той презираше.
В снежната нощ край джипа Борисов доказа защо трябва да бъде отстранен от управлението на страната.