Хайтов споменаваше за хората, на които ти иде "да им фраснеш един", без да са ти направили нищо. Вероятно много от вас се чувстват така, когато чуят чутовното оправдание - "Вижте, аз съм от гражданската квота...". Безкрайно удобна позиция, когато нямаш позиция. Или се страхуваш да не се оплетеш във вербални импровизации, които могат да разгневят големия ти началник.
При "Изправи се! Мутри вън" положението е на другия полюс. Там всяко от водещите лица, изявяващи се от името на формацията, има какво да каже и не се притеснява да го изрази. Резултатът е - вътрешни колизии. Справка: Хаджигенов. Всички коментатори, политолози и други лози бяха единодушни, че той не е казал нищо скандално, фантастично и дори нереалистично. Факт, не можеш да застанеш на входа на парламента и да не пускаш хората от БСП и ДПС, ако са решили да подкрепят кабинет с твое участие.
И защо нещо очевидно точно толкова, колкото и факта, че водата е мокра, трябваше да предизвика такъв трус в най-малката парламентарна група в бъдещото Народно събрание. Защо въобще Мая Манолова и Татяна Дончева трябваше да отвръщат с брифинг на Хаджигенов. Защото в политиката не бива да се казва дори най-очевидното. Защото само по себе си то не е готино, няма нищо героично и патетично.
Ако в телевизионната му изява имаше нещо, което потенциално би издразнило зрителите, това по-скоро са думите за жертвата, която би направил, ставайки депутат или министър.
У нас някой трудно може да си представи, че за да си депутат или министър трябва да направиш някаква жертва. Лелеяна мечта е от Големанов насам - без да си даваш сметка за отговорности, собствен капацитет, ниво на компетентност. И най-вече ниво на некомпетентност, което в масовия случай се достига веднага.
Манолова и Дончева дадоха ясен сигнал, че импровизации на хора от коалицията, особено аджамии в политиката като него, не са им по вкуса. А Хаджигенов реагира с многозначителното, но ясно - "Ние се разделихме още на 4 април". Ясно е, че нещата в коалицията не вървят на добре и този процес не е съвсем пресен.
Как ще я карат занапред заедно, ей Богу, както казваше Тодор Батков - никой не знае...