Коментар от Емилия Милчева:
Да се “изчегърта” ГЕРБ от управлението не е като да изтриеш вулгарни надписи от нечия фасада. Дори и бъдещият премиер да не играе белот с някои от най-богатите бизнесмени, дори и да отказва подаръци във формата на златни кюлчета, системата пак се запазва - освен ако не бъде счупена. В България винаги е било по-лесно да стигнеш до някого “отгоре”, отколкото да спазваш правилата. А при ГЕРБ и Борисов този модел беше утвърден едва ли не като единствения работещ. Със санкция от “високо място” се разрешават всякакви спорове и проблеми - за бизнес територии, с митниците, данъчните, регулаторните комисии, агенциите. Та дори и уреждане в определена болница по време на пандемията.
Според свидетелствата на едрия земеделец Светослав Илчовски, проговорил пред парламентарната комисия за проверка на злоупотребите през последните десет години, икономическите дейности се контролират от приближени до властта бизнесмени, а “министрите са кукли на конци”. Съпредседателят на “Демократична България” Христо Иванов определи подобни разкрития като “изскочилите гневни скелети от килера на Борисов”. Според ГЕРБ те са просто “предизборна драматургия”. Големият въпрос е докъде ще стигне прокуратурата - дали ще сложи “скелетите” на трупчета, или ще покаже истината. Ако си свърши работата, случаят с Илчовски може да се превърне в прецедент, приложим и за други. А Борисов трудно ще си намира партньори за белот.
Малката матрьошка
Когато една държава започне да става известна с името на този, който я ръководи, тя е по-скоро умалено копие на Путинова Русия, отколкото страна-членка на Европейския съюз. Моделът е същият - овладян бизнес, подчинени медии, послушна прокуратура. Оттатък Черно море партньори по джудо на президента се издигат и забогатяват, тук са хора от карето за белот. И тук, и там лидерът е постоянно по телевизиите. И тук, и там прокуратурата е стражът пред портите на самодържието. И тук, и там властта изгуби способността за диалог с инакомислещите.
България е като малката матрьошка, излязла от вътрешността на голямата. И като че ли само тази стъпка я дели от това съвсем да заприлича на нея - моделът на управление, коментиран от руската посланичка Митрофанова така: "Вие сте парламентарна република, това е доста сложна форма, тя може би е най-логична за богати страни с устойчиви механизми и партийни системи”. Да не би логичната форма на управление за България, неизречена гласно от Митрофанова, да е президентска република?
Разбра се също така, че “алиансовата групова солидарност” (по Митрофанова), произтичаща от членството на България в ЕС и НАТО, пречи на доброто сътрудничество с Русия. В основата на тези два съюза обаче са демократичните ценности, ерозирали у “матрьошките” - солидарност, правова държава, равенство пред закона, медиен плурализъм, толерантност, гражданско участие.
Българският пример
Трудно ще е да се “изчегърта” модел, който е така удобен за интересите на чужди на евроатлантизма сили. Успехът обаче ще е пробив и би насърчил и други в ЕС. Например в Унгария, където в резултат от управлението на Виктор Орбан върховенството на закона бе сериозно подкопано. Но дори и Унгария, където независимите медии затварят една след друга, е поставена на 92-о място в класацията на “Репортери без граници”. Докато ситуацията в България от години е същинско срутище, докарало я до срамната 112-а позиция. Най-големите телевизии все още прекъсват програмите си, за да ретранслират авторски видеа на премиера в оставка Бойко Борисов.
Възстановяването на законността и демокрацията в България означава много повече от “изчегъртване” на ГЕРБ - то гарантира задържането на страната в орбитата, избрана още през 1997 с декларацията за членство в ЕС и НАТО. Това е и тест за бъдещата власт, и фундамент за управленска платформа. Другото е след Борисов да имаме “колективен Борисов”.