Поздравът: „Честит празник на българската писменост и култура!” дава усещане за училищни празници, коридори, пълни с цветя, възрожденци, украсени с цветя. Звучи още онази особена атмосфера, вдъхновила Пейо Яворов и Никола Вапцаров.
И тревожното е как един народ, чиято идентичност е създадена и потвърдена още през средновековието, днес да има угнетението на малограмотност, на безразличие, на прагматичен тарикатлък и комерсиално предпочитание. Има опасност всичко онова, съградено, което празнуваме на този ден, да бъде ако не заличено завинаги, то поне силно корозирало и останало нетолкова значително, колкото е било.
Да работиш само за пари е отблъскващо. Кирил и Методий, книжовниците от търновската килифаревска школа, нашите възрожденци, бедни, не са работили за пари. Трябва все по-малко да се мисли за материалния израз и възнагражденията на твоите усилия”, смята професорът. Днес 24 май звучи романтично. Има усещане за училищни празници. Звучи като отдавна забравен спомен у нас. Това е тъжно.
„24 май звучи и малограмотност, безразличие. Има опасност, която ни води към опасение, дали всичко за което говорим в този ден не е силно корозирало. Така е в целия свят, но под лупата на нашия прагматизъм да работиш само за пари, е отблъскващо. Нашите бедни възрожденци не са го правили за това. По-малко трябва да се мисли за материалния израз на науката“, подчерта той. „Цялото човечество има нужда от водачи, но ние се уповаваме на миналото. То трябва да бъде славно, поклонно почитано. Но не може да се живее с малко разкрасена историческа носталгия“, подчерта проф. Пантев.
„На този ден ние се прекланяме на словото и книгата по същия начин, по който се прекланяме на сабята и меча. Книгата не е сама по себе си ценност, без хората. Ние сме поклонници и служители на книжовност. Малко ще оставим, защото един порок никога не е изчезвал - нагаждачество. То днес триумфира. Днес ние честваме онова, което е отпочнато от революционерите. Това е сърцевината на това особено чувство. Ние сме носители на нещо, което в момента е много силно корозирало. Все пак нещо ще остане - свирепото чувство за човечност“, коментира историкът.
„Това, че нямаме герои не е драма, а това, че приписваме героични качества на хора, които не са такива. Имаме глад за герои. Сега инжектираме героични мисли и качества на хора, които не го заслужават“, заяви проф. Пантев. „Народът ни върви към изродение. Вярвам, че един ден ще престанем да се самоунижаваме и да роболепничим. Дори при загубени войни у нас не се е настанявало такова тягостно чувство - да става каквото ще. В днешната обстановка има само поединично спасение“, подчерта той.