На 30 септември 2020 година Съюзът на съдиите в България изпрати официален призив към Висшия съдебен съвет да започне процедура за предсрочното освобождаване на Иван Гешев като главен прокурор. В обръщението си към всички членове на ВСС, с изключение на самия Гешев, съдиите предупредиха, че сме изправени пред „заплаха на фундаментите на правовата държава“, която изисква реакция на ВСС и изброиха причините, които налагат отстраняването на Иван Гешев от поста на главен прокурор.
От Съюза на съдиите тогава предложиха да се започне проверка и съответно въпросната процедура по прекратяване на мандата, за да не се допусне съмнението, че „ВСС не изпълнява конституционната си задача да бъде единствен институционален коректив на главния прокурор и така се превръща в самостоятелен фактор за произвол и подриване на върховенството на правото“.
В контекста на нестихващото недоволство срещу главния прокурор и възобновилите се протести срещу Иван Гешев, от ФАКТИ се свързахме със съдия Емил Дечев, член на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България и съдия в Наказателното отделение на Софийски градски съд, за да говорим както за призива на съдиите ВСС предсрочно да освободи главния прокурор, така и относно основанията за този призив. Разговора ни четете в следващите редове:
- Съдия Дечев, Съюзът на съдиите в края на септември миналата година написа едно писмо, в което призова ВСС да започне процедура за отстраняване на главния прокурор – още ли сте на тази позиция?
- Даже още повече сме на тази позиция. За написването на това писмо беше взето решение на Общо годишно събрание на членовете на Съюза на съдиите. Тоест това не е само идея на Управителния съвет, който се състои от седем души, а на Общо годишно събрание на всички членове на Съюза на съдиите. Членовете с гласуване са приели, че Управителният съвет трябва да излезе с такова искане до Висшия съдебен съвет. Съответно Управителният съвет изпълни това решения, като излезе с такова искане към ВСС – Пленумът на ВСС да обсъди всички компрометиращи до онзи момент факти за дейността на главния прокурор - имам предвид чрез неговото собствено поведение, и ако прецени, че има достатъчно данни за тежко дисциплинарно нарушение, да стартира процедура за предсрочното му отстраняване от поста на главен прокурор.
Още преди Иван Гешев да бъде избран обаче нашата организация предупреждаваше, че той не е подходящият кандидат за този пост, тъй като му липсват необходимите високи професионални знания и нравствени качества. Бяхме се мотивирали с това, че той има твърде малко опит с важни дела с висока правна и фактическа сложност и не приемахме аргументите на неговите поддръжници, че той е доказал своя висок професионализъм благодарение на делото „КТБ“ и делото срещу бившата кметица на „Младост“ Десислава Иванчева.
- Защо считахте, че той няма необходимия професионализъм?
- Защото всъщност по-голямата част от стажа на Иван Гешев беше минал на ниво прокурор в Районна и Градска прокуратура, където делата не са толкова сложни. Към момента, в който той беше номиниран, по нито едно от тези две дела, които неговите поддръжници цитираха като доказателство за високия му професионализъм, нямаше влязла в сила присъда, която да е осъдителна и да е доказателство, че той наистина е бил прав, внасяйки обвинителен акт в съда. До момента също няма влязла в сила осъдителна присъда по нито едно от тези две дела. Впоследствие излязоха справки за работата му в Районна и Градска прокуратура, от които се видя, че една голяма част от неговите дела са приключвали със споразумение и че има твърде малко обвинителни актове.
След избора на практика се видя, че тези наши предупреждения бяха основателни. Хората, които искаха да поставят този човек на този пост, вероятно са се надявали да бъде нещо като централен нападател. В резултат на неспособността да изпълни напълно функцията, за която е бил предвиден – поради липсата именно на тези високи професионални и нравствени качества, вместо централен нападател на футболното игрище, той започна да тича по тъчлинията, а понякога и извън нея, ходейки по села и паланки да обгрижва хора, на които са откраднали копчетата. Това не е функцията на един главен прокурор, съгласно Конституцията и Закона за съдебната власт.
Затова към днешна дата, ние считаме, че има още повече основания за започване на процедура за предсрочното освобождаване на главния прокурор от длъжността му. Единственият орган в България, който може да прекрати мандата на главния прокурор е Висшият съдебен съвет.
- В тази връзка, добра идея ли е според Вас предложението за въвеждане на механизъм за освобождаване на главния прокурор през Народното събрание – с гласуване на народните представители и след това указ на президента?
- Това със сигурност е по-добра идея, отколкото настоящето положение, което съществува от 30 години. В рамките на тези 30 години ние видяхме, че реален, практически, действащ механизъм за отстраняване на главния прокурор за съжаление няма. Въпреки че през различни години във връзка с работата на различни главни прокурори, е имало достатъчно поводи да се иска предсрочното прекратяване на мандата на главния прокурор, съществуващият теоретично механизъм никога не е бил задействан на практика. Тази идея мандатът на главния прокурор да се прекратява от парламента с квалифицирано мнозинство, с възможност президентът да върне това решение само веднъж, е една по-добра възможност от това, което имаме в момента. Разбира се, всичко е въпрос на детайли и как точно ще се разработи този механизъм.
Искам да напомня, че в началото, когато беше избран г-н Гешев, буквално на следващият ден участвах в едно интервю по bTV, където веднага след мен участва представляващият Висшия съдебен съвет г-н Боян Магдалинчев, който преди да бъде избран за член на ВСС беше заместник-председател на Върховния административен съд. В това интервю водещият ми даде възможност, ако желая, да задам един въпрос на г-н Магдалинчев, който трябваше да даде интервю веднага след мен. Тогава аз попитах: „Ако тези 20 човека, които гласуваха за избора на Иван Гешев за главен прокурор, в един момент преценят, че са допуснали грешка, как те ще понесат отговорност за своя грешен избор?“. На практика г-н Магдалинчев не успя да ми отговори смислено по никакъв начин.
За съжаление тези 20 човека, които избраха Иван Гешев така и не промениха своето отношение след многобройните гафове, грешки, включително груби нарушения на закона, които Иван Гешев извърши през тези няма две години от избора му. Ако го оставим до седмата година, не знам още какво ще се случи. От тези 20 души, които гласуваха за Иван Гешев, искам да спомена две имена на членове на ВСС, които са съдии и които бяха избрани от съдиите и то при пряк избор. Това са Боряна Димитрова и Севдалин Мавров. Не зная по какъв начин те биха се изправили пред колегите си днес, как биха ги погледнали в очите, как биха обяснили защо гласуваха именно този кандидат да стане главен прокурор.
- Едно от исканията на протестиращите граждани в момента е именно избор на нов състав на Висшия съдебен съвет – какво мислите по този въпрос?
- Това е неизбежно, ако и сега – за пореден път, този Висш съдебен съвет започне да гледа настрани, вместо да гледа право към безобразията, които бяха извършени от главния прокурор, ако вместо да ги санкционира, се прави, че нищо не забелязва, че нищо не се е случило, ако симулира някаква псевдоактивност. Ако това отново се случи, както се случи миналата година след нашия призив с искане ВСС да стартира дисциплинарно производство срещу главния прокурор, предсрочното прекратяване мандата на настоящия състав на ВСС е неизбежно.
Прекратяването на мандата на ВСС може да стане много лесно и се е случвало два пъти в историята на новата българска държава - след 10 ноември 1989 година. Чрез промени в Закона за съдебната власт са прекратявани мандатите на състави на ВСС преди да изтече предвиденият по Конституция 5-годишен мандат. Веднага мога да дам и легитимна причина за една такава промяна на Закона за съдебната власт, която да обоснове и предсрочното прекратяване на настоящия състав на ВСС. Многократно в доклади на Венецианската комисия е казвано, че един от основните проблеми във ВСС е фактът, че в парламентарната квота в Прокурорската колегия към ВСС, избраните от парламента членове са прокурори и следователи. Макар те да са избрани от парламента, те продължават да са по някакъв начин зависими от главния прокурор, защото преди да станат членове на ВСС са били негови подчинени, а след като мандатът им изтече, пак ще бъдат негови подчинени. При това положение има съвсем легитимна причина за промяна на Закона за съдебната власт, която да предвиди, че членове на Прокурорската колегия, избрани от парламента, повече не могат да бъдат бивши прокурори и следователи, а вместо това, трябва да се избират юристи и представители на други професии. Това би могло да наложи и предсрочно прекратяване мандата на сегашния състав на Висшия съдебен съвет, който чрез бездействия по отношение на безобразията на главния прокурор, многократно доказа, че не отговаря на високите изисквания, които Конституцията и Закона за съдебната власт му поставя – да отстоява независимостта на съдебната власт.
- Споменахте за множеството пропуски на главния прокурор от началото на мандата му досега - кои според Вас са фундаменталните грешки, които той допусна?
- Това е изключително трудна задача, защото те са много. Изброяването трудно може да е изчерпателно, но мога да спомена няколко такива етични гафове – в най-добри случай, в най-лошия – нарушения на закона.
Един от първите големи етични гафове на главния прокурор беше няколко дни преди да бъде избран. В интервю тогава той започна да обсъжда една част от представителите на политическите партии в България, като ги наричаше „десни екстремисти“, „болшевики“, постигнали „резултати на меншевики“. Това е абсолютно недопустимо в поведението на един магистрат, при това магистрат на толкова високо ниво – главен прокурор с огромна власт, който буквално чрез действията си може да предизвика трус в правителството, в голяма и влиятелна партия, например нареждайки образуването на досъдебно производство или гледайки одобрително дейността на наблюдаващия прокурор, ако прецени да привлече определен министър или депутат като обвинявам и да поска задържането му под стража. Когато си на толкова влиятелна позиция, нямаш право да говориш толкова политически пристрастно.
След това в неговите интервюта имаше изказвания, че той е едновременно националист, в същото време социалист, имаше и щипка християнство. Тоест „християн-социалист патриот“. В други негови интервюта се прокраднаха и определени месианистки идеи. Заговори се, че той се възприема като инструмент на Господ, само че ние не знаем той има ли телефонния номер на Господ, как комуникира с него, а дали е възможно гласът, който той счита за Господен да е всъщност нечии друг, на някакво друго свръхсъщество, което май не го насочва в правилната посока. Това относно някои залитания към политическа пристрастност в дейността му като главен прокурор, които са категорично недопустими.
Безспорно сред няколкото изброени груби нарушения трябва да добавим и нахлуването – по негово разпореждане, на Бюрото за защита, което на практика е едно паравоенно формирование, в Президентството във връзка с правени претърсвания и изземвания в офисите на двама от съветниците на президента. Действително, за да се извърши претърсване и изземване, няма как следовател, прокурор да не влезе в съответното помещение. Ако има съмнение, че съветник на президента е извършил престъпление, естествено, че трябва да се влезе в този офис. Проблемът не е в това, че някой е решил да направи претърсване и изземване в офисите на съветниците на президента. Проблемът беше в показността на акцията – излишна, ненужна показност, която вероятно целеше по някакъв начин да предизвика пропаганден ефект, ефект на предупреждение към президента във връзка с определени негови публични действия и изказвания. Това беше абсолютно недопустимо. Съгласно закона единственият, който може да нареди участието на Бюрото за защита при извършването на обиски и изземване, е главният прокурор. Никой друг не може да нареди участието на това Бюро в осигуряването на това претърсване и изземване, което в случая напълно не беше необходимо. Участието на служителите на Бюрото при претърсване и изземване е необходимо, когато става дума за тайна квартира на терористи или склад на наркодилъри на едно, когато има реален риск за живота на разследващия орган и наблюдаващия прокурор, които трябва да направят това претърсване и изземване, заради физическо противодействие от страна на лицата, които ще бъдат претърсвани. Сами разбирате, че това няма как да се случи в Президентството. Кой съветник ще тръгне да оказва физическа съпротива на разследващия орган?! Да не говорим, че тези съветници бяха арестувани за 24 часа, а наскоро съдът се произнесе, че задържанията са били незаконни.
Трябва да споменем и подслушванията - разгласените лично от главния прокурор веществени доказателства от специални разузнавателни средства, в които се чу глас, близък до гласа на президента. Изключително грубо нарушение на закона, което, подчертавам, накара някои специалисти в областта на наказателното право да заговорят, че главния прокурор е извършил не просто нарушение на Закона за специалните разузнавателни средства, а престъпление.
Също и начинът, по който бяха избрани европейските делегирани прокурори – от раз десет, още от първия път, при положение, че кандидатите бяха 31. Това остави съмнение за предварително уговаряне между членовете на Прокурорската колегия за избора на тези хора. После се видя, че шест от тях бяха отхвърлени. Шест от десет, тоест 60% неуспеваемост, за което главният прокурор според мен също трябва да носи отговорност. Г-жа Кьовеши беше на посещение в София и едно от исканията беше да се назначат нови шест прокурора. Обръщам внимание на това, че Прокурорската колегия преди това отказа да избере нови шест на мястото на отхвърлените, въпреки че България се е договорила да има десет европейски делегирани прокурори.
Спомням си още едно изказване на главния прокурор от март 2020 година, в което той заяви, че в старата централизирана електронна система за разпределение на делата имало коронавирус и всъщност през последните пет години България не е имало правосъдие. Това е изключително скандално изказване на главен прокурор. По този начин той заличава работата и на своите колеги прокурори. Недопустимо е главен прокурор да говори, че в България през последните пет години не е имало правосъдие, при положение, че точно в тези пет години той беше ръководител на Специализираната прокуратура. Той твърдеше, че има „коронавирус“ при разпределянето на съдебните дела. Установи се, че това не е вярно, че не е имало външна намеса, която успешно да е пробила системата за случайно разпределение на делата.
Мога да припомня също показността при задържането на районният кмет на „Младост“ и неговият заместник. Абсолютно ненужна показност – две жени, държани с белезници с часове в центъра на София. Да, ако наистина са заподозрени в извършване на престъпление, разбира се, че могат да бъдат арестувани. Ако се прецени, че има реална опасност да извършат ново престъпление, да се укрият или да заличат следите от местопрестъплението, те могат да бъдат задържани, но кому беше нужно те да бъдат държани с часове в центъра на София пред погледа на всички.
Пропуск беше липсата на истинско разследване в Прокуратурата на случаи от типа на „Осемте джуджета“. Този случай не е единственият, но го казвам като най-познат. Опитът да прехвърли отговорността към наблюдаващия прокурор, конкретно отговарящ за такъв тип случаи, е доста нескопосан, тъй като няма какво да се залъгваме – в Прокуратурата се случва това, което решава главният прокурор, тъй като тя е централизирана. Той има особено тежки административни правомощия, може да се меси във всяко дело, да дава нареждания на основание чл. 139 от Закона за съдебната власт, всички административни ръководители на Прокуратурата са му подчинени, той осъществява надзор за законност по всички дела, методологическо ръководство. Оправданието, че някой наблюдаващ прокурор на собствена глава не е привлякъл някой, който трябва да бъде привлечен като обвиняем, или бави прекалено дълго и необяснимо дадено досъдебно производство или проверка – като тази за „Осемте джуджета“, не звучи по никакъв начин убедително.
Допълнителни основания за едно дисциплинарно производство от сегашния състав на ВСС или много по-вероятно от бъдещия състав на ВСС, даде още информацията, която дойде от Министерството на финансите на Съединените американски щати по закона „Магнитски“. Искам да обърна внимание на нещо, което беше казано по повод на двама от тримата първоначално обявени санкционирани български граждани, а именно Пеевски и Желязков. По отношение на Пеевски се казва, че той се е договарял с политици да им осигури политическа подкрепа и положително медийно отразяване, а в замяна да получи защита от наказателно преследване. Никой не може да гарантира защита от наказателно преследване, освен ако няма достатъчно влиятелен прокурор, който да може да осигури такава защита. Без значение дали г-н Пеевски е имал предвид лично г-н Иван Гешев или е имал предвид някой друг много влиятелен прокурор, самият факт, че това е възможно да се случва в системата, говори за лошо ръководство.
Другото, което беше казано от Министерството на финансите на САЩ, беше по отношение на г-н Желязков – третия от първоначално обявените шестима български граждани, санкционирани по закона „Магнитски“. Казва се, че той е изнудвал евентуален кандидат за български министър чрез заплаха от повдигане на наказателни обвинения от Прокуратурата на Република България, ако след назначаването си като министър не окажел по-нататъшно съдействие на г-н Желязков. Тук отново имаме намеса на Прокуратурата, но в обратна посока. Ако първият път се осигурява един вид „наказателен имунитет“, тоест „ти може да си извършил някакво престъпление, но ние теб няма да те гоним по устав, по закон чрез образуване на досъдебно производство, привличане като обвиняем и вземане на мярка за неотклонение“, то при втория случай с г-н Желязков става дума за обратното – изнудване на човек, срещу когото може да се образува досъдебно производство, без да е ясно дали всъщност този човек действително е направил нещо лошо или всъщност е невинен. Този човек е заплашван, че без значение дали е съгрешил или не, той ще бъде законово репресиран от българската прокуратура.
Тези два случая, макар изрично да не се споменава името на Иван Гешев като лично замесен, като прокурора, който лично ще осигури този комфорт на лицата Пеевски и Желязков, са показателни, че дори само като ръководител той е допуснал в системата да има такива пробойни, че като ръководител той заслужава да подаде оставка, дори да не е конкретният прокурор, който е щял да осигури тази прокурорска подкрепа на лицата Пеевски и Желязков.
- Казвате оставка, предполагам същите са основания и за започване на процедура по освобождаване?
- Това са едновременно основания един човек сам да си тръгне, за да спре да тормози и издевателства над цялата нация с тънка усмивка, и в същото време е основание самият Висш съдебен съвет да започне процедура за дисциплинарно уволнение и предсрочно прекратяване на мандата му. Ако това не се направи от този състав на Висшия съдебен съвет, при едни предсрочни избори за нов Висш съдебен съвет, може да го направи следващия състав.
Правните основания, въз основа на които ВСС има правомощието да започне дисциплинарно производство и условно предсрочно да освободи главния прокурор са чл. 175, ал. 5 от Закона за съдебната власт - тоест „основанието за предсрочно освобождаване на главния прокурор се установява от пленума на Висшия съдебен съвет с решение, прието по реда на чл. 173, след което се предлага на Президента на Република България неговото освобождаване" (б.р. чл. 173 регламентира процедурата и изискванията за избор), като се прави връзка с чл. 129, ал. 3, точка 5 от Конституцията на Република България, където се казва, че главният прокурор се освобождава от длъжност само при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
- Оптимист ли сте, че действително би могло скоро да се започне процедура по прекратяване мандата на главния прокурор и избор на нов състав на ВСС?
- Не съм оптимист, защото аз следя работата на тези 20 човека, които избраха главния прокурор. Моето дълбоко подозрение е, че ако не всички, то една голяма част от тези 20 човека, които натресоха на България това лице за главен прокурор, не са свободни хора, нямат автономност в действията си и в своята служебна дейност извършват важни избори, които засягат цялото българско общество и държава, под чужда диктовка.