Старият политически ландшафт във Франция е в развалини: самоизяждането на утвърдените стари партии, започнало след победата на Макрон, продължава и днес. Марин Льо Пен и нейният "Национален сбор" доволно потриват ръце.
В "Национален сбор" (НС) може да са доволни: социолозите от Ifop виждат партията на Марин Льо Пен като водеща сила на регионалните избори в 5-милионния южнофренски регион Прованс-Алпи-Лазурен бряг. Очаква се на балотажа в края на юни десните популисти да спечелят избора и начело на управлението да застане техен регионален президент.
Преди 6 години племенницата на Марин Льо Пен - Марион Марешал - за малко не успя да спечели регионалните избори в Южна Франция. Лявоцентристките сили тогава оттеглиха своя кандидат и така помогнаха на консерваторите да надвият "Националния фронт", както се наричаше тогава партията на Льо Пен. Само че сега въпросният "Републикански блок" - т.е. Обединението на всички други партии срещу Льо Пен - вече няма да има сили да осуети победа на крайнодесните. Поне това сочат актуалните социологически проучвания.
Как "Национален фронт" стана "Национален сбор"
Ако сега този регион се окаже под управлението на НС, във Франция ще настъпи сериозна промяна. Досега тази партия беше успяла да овладее само няколко провинциални кметства, но не и правителство в някой от 13-те френски региона. Междувременно обаче НС си извоюва стабилна избирателна подкрепа не само в региона край Средиземно море. Също и в Северна Франция, в региона Гранд Ест, в който попада и Елзас, както и в няколко по-малки региона, НС се бори за първото място.
Затова не е чудно, че партийната лидерка Марин Льо Пен гледа на регионалните избори като на трамплин към президентския пост във Франция. През 2017 Льо Пен бе победена от сегашния президент Еманюел Макрон. При следващия опит обаче 52-годишна Льо Пен иска да триумфира. За целта тя има намерение да спечели и нови избирателски слоеве. След като партията отдавна вече бележи успехи в работническите среди, Льо Пен сега все повече се ориентира и към буржоазно-консервативния лагер. С тази цел създадената през 1972 година от баща ѝ Жан-Мари Льо Пен партия "Национален фронт" беше преименувана в "Национален сбор". Със същата цел бе променена и партийната програма - от нея изчезнаха предишните искания за отказ от еврото и за излизане от ЕС.
Във външнополитически план Марин Льо Пен направи корекции в курса, но основната тема за нея си остана вътрешната сигурност - това си личи и в предизборната битка за регионалните избори. Макар че регионите във Франция са овластени да решават предимно въпроси, свързани с градоустройството, регионалния транспорт или образованието, НС, а и другите партии не спират да поставят тази тема в центъра на предизборните си кампании.
Старият политически ландшафт е в развалини
Бившият партиен лидер на Републиканската партия Лоран Вокие например се бори да бъде преизбран като регионален президент с искания за "щит от видеонаблюдение", за отмяна на държавните помощи на родители, чиито малолетни деца са извършили престъпления и за поставяне на специални "агенти по сигурността" край училищата.
Макар на балотажа този уикенд да се очаква по-ниска избирателна активност, наблюдатели смятат, че те ще се превърнат в тест за президентските избори през идната пролет. От седмици вече се очертава повторение на двубоя Льо Пен - Макрон. Само че в оставащите 10 месеца не са изключени и изненади, защото консерваторите и социалистите още не са номинирали основните си кандидати.
Днес старият политически ландшафт във Франция е в развалини: след четирите години управление на Макрон утвърдените едно време партии са далеч от старата си сила. Партията, която през последните 20 години беше водеща сила във френската политика и имаше двама свои президенти - Жак Ширак и Никола Саркози, продължава да играе второстепенна роля. А самоизяждането, започнало след изборната победа на Макрон, продължава и до днес. Марин Льо Пен има достатъчно поводи за радост.