Спорно е, но за начало на модерната ера във военноморската война и използването на ракети в морето се счита октомври 1967 г., когато израелският разрушител „Ейлат“, плаващ на четиринадесет мили от брега на Порт Саид, попада в засада на два ракетни катера с управляеми ракетни комплекси клас „Оса“. Ракетните катери изстрелват четири ракети, три от които покосяват бившия разрушител на Кралския флот, водейки до потъването му и смъртта на четиридесет и седем моряци.
Потъването на „Ейлат“ преобръща представата за водене на военноморска война и поставя началото на надпреварата във въоръжаването в областта на противокорабните ракети. За по-малко от десет години всички главни военноморски сили вече разполагат със собствени противокорабни ракети, и това съперничество продължава до края на Студената война. Сега, когато наблюдаваме възраждането на китайския и руския флот, много страни (включително САЩ) се стремят да заменят остарелите си противокорабни ракетни боекомплекти с въоръжение от нов и модерен тип.
Една от най-новите тактически разработки на ракети е тази на норвежката фирма Kongsberg. Норвегия граничи с Русия и има много дълга брегова линия и се нуждае от модерна ракета, способна да я защити. Резултатът е Морската ударна ракета Naval Strike Missile (NSM), проектирана от нулата, или както Kongsberg я описва „единствената прецизна високообхватна ударна ракета от пето поколение на пазара“.
Ракетата NSM се изстрелва от вертолет или корабна платформа със стартов ракетен двигател на твърдо гориво, който бързо ускорява ракетата до крейсерска скорост. Секунди по-късно турбореактивният двигател се задейства и ракетата продължава към целта. Обсегът на ракетата NSM е малко над сто мили.
За разлика от свръхзвуковите ракети като руската П-800 „Оникс“, която е способна да достигне максимална скорост Числото на Мах 2,5, ракетата NSM е доста под свръхзвуковите скорости. Според представител на индустрията, интервюиран по време на изложението DSEI през 2013 г. в Лондон, Англия, Kongsberg вярва в „интелигентни ракети, а не в бързи ракети“. Тази философия води до създаването на напълно различна ракета от вече съществуващите. Вместо да се опита да преодолее защитата на врага с бърза ракета, Kongsberg прави ракетата си по-трудна за откриване и следователно по-трудна за сваляне.
Ракетата NSM е проектирана с ниска радарна видимост - не е напълно невидима, като Kongsberg решава да намали радарния отпечатък на ракетата. Други противокорабни ракети като американската Harpoon и френската Exocet изобщо не разполагат с режим на невидимост. Ракетата NSM комбинира тази своя способност със способността за скимиране на морето, летейки ниско над водната повърхност, за да не може да бъде засечена от вражеския радар до последния момент.
Повечето противокорабни ракети на световния оръжеен пазар използват активна радиолокационна глава за самонасочване, за да уловят целите си. Макар и ефективно, излъчването на радарен сигнал позволява входящата ракета да бъде открита, използвайки оборудването за мерките за електронна защита. Ракетата NSM използва инфрачервени сензори за пасивно изобразяване, които не излъчват идентифицируем сигнал.
Пасивните противодействия не са единственият набор от инструменти на NSM. Ракетата е способна на маневри при висока гравитация по време на работа на маршевия двигател, което прави траекторията ѝ трудно предвидима. Това е особено полезно срещу зенитно-артилерийски комплекси от типа Phalanx CIWS или китайския Type 730, които стрелят по прогнозирани ракетни траектории.
Секунди преди попадението автоматичното разпознаване на целта на ракетата търси сред вражеските оперативни групи точния плавателен съд, към който трябва да се прицели. Освен това, ракетата NSM разполага с опция за избираема точка на попадение, което означава, че може да бъде програмирана да нанася удар по определена част от вражеския кораб, като например мостика. При попадение се взривява 276-килограмова високоексплозивна бойна глава. Бойната глава има програмируем предпазител, който ѝ позволява да се взриви при контакт с вражеския кораб или когато достигне дълбоко във вътрешността на вражеския кораб. Ракетата притежаваща титаниева бойна глава и вероятно това би ѝ помогнало да пробие корпусите на вражеските плавателни съдове.
В момента NSM е на въоръжение в норвежкия флот като боекомплект на фрегатите Aegis от клас Fridtjolf Nansen и ракетните катери Skjold. Също така полският брегови ракетен комплекс използва версията ракети NSM, монтирани на наземни транспортни средства. Американският флот, търсейки заместител на Harpoon, се интересува много от тази универсална ракета, която може да се използва за въоръжаване на хеликоптерите Seahawk, крайцери, разрушители и крайбрежни бойни кораби (LCS). Ракетата NSM е била изпитана от USS Coronado през 2014 г., поразявайки подвижна цел тестови плавателен съд край бреговете на Калифорния. Видно е, че Kongsberg вярва в светлото бъдеще на ракетите NSM в Съединените щати, тъй като вече е потвърдила плановете си да ги произвежда в Кентъки в сътрудничество с Raytheon.
Kongsberg е разработила вариант на NSM, известен като Joint Strike Missile (JSM). Ракетата JSM е предназначена за високообхватен удар както по наземни цели, така и по кораби. Ракетата JSM е проектирана така, че да се побере в оръжейния отсек на F-35. За да се постигне това, въздухозаборникът на турбореактивния двигател е преместен от дъното на ракетата към двете страни на въздухоплавателното средство, като и витлови снаряди са били променени.
Това, че ракетата JSM може да се побере във F-35, я прави съвместима с установката за вертикален пуск Mk.41. УВП Mk. 41 е стандартният ракетен силоз за американските, натовските и други съюзнически военноморски кораби. Ракетите, използвани преди като Harpoon, са били закрепяни към ходовата рубка или палубата на кораба, там където мястото позволява. Това не само ограничава броя на ракетите, които могат да бъдат носени, но и вреди на ефективната повърхност на разсейване на кораба. Повечето кораби с УВП Mk.41 имат десетки от тях, което означава, че дори разрушител клас Arleigh Burke теоретично може да превозва до деветдесет ракети.
Ракетата NSM все още не е широко разпространена, но със сигурност има светло бъдеще. Почти сигурно е приемането ѝ на въоръжение от американската армия, макар и само като допълнение на по-голямата, по-тежката и по-високообхватната противокорабна ракета на Lockheed. Щом това се случи, други военноморски сили ще последват този пример и вероятно на ракетните заводи в Кентъки ще им се наложи да работят и през нощта.
Кайл Мизоками
The National Interest