„Ще подкрепим мандат на „Демократична България“, но на БСП – не“, изрече с протестърски патос Арман Бабикян от „Изправи се! Мутри, вън!“... Обаче удобно забравя, че е лоялен съпартиец и пряко подчинен на Мая Манолова, която само преди три мандата бе парламентарно острие на БСП и громеше любимата на Бабикян десница.
През 2013-а същата Мая Манолова не входира ли в „Деловодство“ на Народното събрание номинацията на Делян Пеевски за шеф на ДАНС? И не направи ли точно тя потресаващото самопризнание „Аз предложих Пеевски за ДАНС“? След което облече червена тениска с надпис „Шанс за Орешарски“ и обвини протестиращите срещу премиера, че са платени. По това време Бабикян бе от другата страна на барикадата и кълнеше Мая като „червен боклук“.
Превъплъщенията на Мая са класика в политическия театър и това я прави сродна душа с класика на пиара Арман, пиарствал на политици от всякакви бои. Каква еволюция на десния Бабикян: Бягаш от червената столетница, както дявол бяга от тамяна, но съжителстваш в ИМВ с червената Манолова! А Мая май копира прочутия италиански комунист Енрико Берлингуер – бащата на еврокомунизма, който в далечната 1973-а лансира „историческия компромис“ между леви и десни.
Целта бе прагматична - западноевропейските компартии да се прегърнат с християндемократите заради властта. В резултат на което скоропостижно се споминаха, без да получат благините на властта.
Прав е Бабикян. Даже много е прав. Политкоректно е да избереш еврокомунистката Мая пред червената БСП. Това е мотото на модерния пиар: Каквито са времената, такива сме и ние. За да кажем след нови 45 години: "Такова беше времето"...