Остават точно 8 месеца до президентските избори във Франция. Настоящият президент още не е обявил кандидатурата си за нов мандат, но всички са на мнение, че ще го направи.
Макрон се появи с взлом в политиката. Кандидатът за президент - Франсоа Фийон през 2017 г. водеше пред всички останали претенденти с 10-15 и повече проценти. Победата му беше предопределена до момента, в който английските таблоиди не публикуваха интервю на съпругата му Пенелопи, (англичанка по рождение) в която госпожата се хвали, че получава възнаграждение от 10 хиляди евра всеки месец, без да работи. За голямо съжаление на класическата десница, нейният кандидат Франсоа Фийон напусна завинаги политиката за сметка на редовното му появяване на съдебната скамейка. Тогава изникна Еманюел Макрон, познат като блестящ и амбициозен финансист. В един телевизионен дебат, той разби неподготвената по икономическите въпроси Марин льо Пен и пое кормилото на Франция за пет години. Мандатът му протече почти неусетно. Младият политик едва ли е предполагал, че трудностите, които ще трябва да преодолее, са толкова рисковани и наситени с драматични събития. Въпреки всичко, Макрон подобно на Мойсей - ходи по водата (кризите и събитията), но не потъва.
Първата сериозна криза беше тази на "Жълтите жилетки". "Принцовете", които се фръцкат около президента, не знаели, че тракторите на земеделците ползват дизелово гориво. Научиха го със закъснение, когато вдигнаха акцизите. "Провинциална Франция"се самопокани в столицата. Изпочупи банки и витрини по "Елисейските полета", получи бонус от 17 милиарда и се прибра по родните места. Безработицата растеше и Макрон, разбрал, че е обкръжен от ласкатели, които му пречат да чуе думата на народа, предприе обиколки на страната. При една от тези срещи получи шамарче срещу протегнатата му ръка, което предизвика подигравки в целия свят, но не във Франция. Французите го защитиха единодушно, защото за тях личността на президента е неприкосновена. Макрон би трябвало да знае, че редовият французин го упреква в надменност. Въпреки това президента не се сдържа на молбите на група безработни и допусна фатална грешка. След като ги изслуша търпеливо, той им отговори: "Като няма работа на този тротоар - идете на другия!" Безработните навършили 50 години, няма никога да му простят тази забележка.
Дойде пандемията COVID 19. Здравната система се огъна, но издържа. Днес Франция е с 50% ваксинирано с две дози население и още 10% с една доза. Тези резултати я нареждат на първо място в Европа. Броят на заразените расте. Между постъпващите в реанимация няма ваксинирани. Икономическите показатели също са обнадеждаващи и Макрон реши че тези, които искат да пътуват, да ходят на мач или ресторант, трябва да притежават "Санитарен пропуск". Крайният срок на тази "трудно поносима" за французите мярка е 15 ноември. Безспорно, това е прикрит начин за силово ваксиниране. В противен случай казва президента, трябва да сложа страната под карантина от 1-ви септември. Двеста хиляди французи, всяка събота протестират срещу "диктаторското" решение на Макрон, защото свободата им била застрашена. Понякога мирно, понякога част от протестиращите чупят всичко, което е по пътя им. Дори кутии с ваксини се хвърлят в канавките. 41% от французите обаче одобряват неговата политика. Засега. Няма френски президент, който осем месеца преди нови избори, да се е радвал на толкова висок рейтинг.
Най-голямата заслуга на френският президент в досегашния му мандат, е 800-тин милиардния план за възстановяване на европейската икономика. Вероятно с помощта на италианският финансов магьосник - премиерът Марио Драги и гаранцията на Ангела Меркел, тези пари ще са спасителни за Европа.
На вътрешно политически план във Франция, левицата е напълно раздробена. В блъсканицата между ислямо-гошистите, социалистите, комунистите и еко мечтателите няма нищо обнадеждаващо. В дясното пространство идеите на кандидатите си приличат, но те са 4,5 и повече кандидати. Между тях най-интересен е Мишел Барние, главен преговарящ в преговорите за "Брексит". Барние обаче със сигурност е блестящ пред подбрана аудитория, но като народен трибун е напълно прозрачен. В резултат на раздробената конкуренция, според предвижданията за втория тур остават противниците от предишните избори - Марин льо Пен и Еманюел Макрон. Като подготовка за този мач, календара е в полза на настоящия президент. От 1 януари 2022 година, Франция е председател на европейския съюз. Това предизвикателство за шампион като Макрон може да се превърне в трамплин за втория мандат. Не е тайна, че за френският президент съюза трябва да бъде реформиран, за да се превърне в политическа общност, а не само в общ пазар, какъвто е понастоящем.
Във всяко бягане с препятствия решаващи са последните метри. Най-вече за този, който е начело. Еманюел Макрон влиза в последната обиколка, но докато не пресече финалната линия всичко може да се случи.