“Ние пропуснахме да проведем тази лустрация, която много други държави в Източния блок проведоха в началото на техните преходи. Последната възможна дата за това беше по време на управлението на ОДС. ОДС не намери политическа смелост и политически консенсус да проведе политическа лустрация в България, която да засегне бившите големи стопански ръководители в БКП, бившите функционери на БКП, но най-вече да засегне офицерите и агентите на бившата Държавна сигурност.
Напротив - този въпрос беше замазан, беше заметен под килима, даже, когато Величеството дойде през 2001 година, той (б.р. Сакскобургготски) дойде с обещанието за помирение без някой да е признал вина и без да е поискал прошка. Оттогава - от 2001 година с идването на Величеството, след липсата на политическа воля от страна на ОДС да извърши лустрация, започна възраждането, ренесанса на всички тези фигури на бившия комунистически режим”.
Това казва е интервю за ФАКТИ доц. Методи Андреев, бивш председател на Комисията по досиетата и народен представител в 38-мото и 43-тото Народно събрание. Днес - на 23 август, в Деня на жертвите на тоталитарните режими, разговаряхме с Методи Андреев относно неосъществената лустрация у нас, но и за възможността за въвеждане на лустрация против корупцията.
“Времето за политическа лустрация отдавна е приключило. В момента зависимостите са други. Създадени са на база онези зависимости, които съществуват от началото на Прехода, свързани основно със специалните репресивни служби на бившия комунистически режим, на бившата Държавна сигурност. На тази база се развиха различни сенчести икономически структури, развиха се масонски структури, които не бяха признати - местни тайни “клубове по интереси”, много близки до логиката на ложата “Пропаганда дуе”, която беше нашумяла в Италия през 70-те и 80-те години на миналия век и беше форма за обединение на мощни политически и финансови фигури за извличане на финансова изгода за сметка на интересите на обществото и държавата. През последните години се развиха различни видове зависимости”, смята Андреев.
“В момента според мен е необходима друг вид лустрация - по-широка, по-мащабна, която ще включи, разбира се, част от политическата лустрация, която не беше извършена навремето. Лустрацията, която сега трябва да бъде извършена аз наричам лустрация против корупцията. Недовършената навремето политическа лустрация доведе до това, че България се превърна в държава на мафията. Ние сме първата и единствена “бананова република”, член на Европейския съюз и на НАТО. Това положение не е случайно. То е надградено над зависимостите, които навремето не бяха разбити и не бяха пресечени. Затова сега е необходима лустрация против корупцията, която би трябвало да бъде по-мащабна и освен физическите лица, които са носители на такива зависимости, да обхване и юридически лица. Чрез юридическите лица в България мафията завзе държавата”, посочи той.
“На този етап и в този парламент - както и в предишния, не виждам воля, не виждам мнозинство за такъв тип лустрация против корупцията. Не е достатъчно само да “изчегъртаме” ГЕРБ или по-скоро шайката на ГЕРБ, тъй като не всички хора в ГЕРБ са шайкаджии. Тази лустрация против корупцията ще има за цел да изпълни ролята, която законът “Магнитски” има в САЩ. Ние трябва да създадем собствено законодателство, което да различава и да ограничава влиянието на корупционерите в политиката и в икономическия живот на страната. Не можем да чакаме винаги някой отвън да ни каже кои са корумпираните. Ние трябва да имаме свое местно законодателство, което да решава този проблем. Няма как да очакваме някой да ни свърши работата. На мен това не ми харесва, защото действа зле на националното ни самочувствие. Излиза, че ние не сме достатъчно развити да осъзнаем какво зло е корупцията и да отсеем корупционерите, добрали се до важни държавни постове и източващи милиарди левове на година. Затова е нужно спешно - ако има, разбира се, политическа воля, ако има достатъчно смели и почтени народни представители, да гласуват Закон за лустрация против корупцията. Засега такова нещо не виждам да може да стане”, каза още Методи Андреев.
“Този закон няма да е лесен за създаване, ще изисква време и консенсус. Необходимо е да се създаде и необходимата структура, която да разследва и да доказва корупционни зависимости. Такива неща не стават за ден-два. Това е политически процес, дългосрочна цел. Този закон трябва да бъде направен така, че никога да не служи на някого, че да не се превърне никога в бухалка срещу неудобните. Най-ценното нещо, което трябва да пазим, е демокрацията. По времето на ГЕРБ се създадоха редица закони, които създадоха институции-бухалки, целта на които беше да смачква инакомислието, да спира демократичния процес, да насажда правдата на корупционерите”, категоричен е той.
“Това е тежък закон, сложен закон. Ако има воля обаче, можем да го направим”, завърши Методи Андреев.
2 509 864 българи заявиха на Референдума от 2016 г., че депутатите трябва да се избират на мажоритарни избори в два тура, но политическия елит и неговите кукловоди не позволяват това да се случи, а в техните медии темата е табу.