11 септември 2001 г. е от тези дати, които променят хода на историята. Всички демократични страни и целият западен свят бе повлиян от нея. Видяхме, че тероризмът може да действа от всяка една точка и да порази дори най-силната държава в света. Започнахме да преосмисляме нашето понятие за сигурност. Разрушенията и жертвите бяха шокиращи. Блокирането на икономическата дейност вследствие на атентатите имаше отражение върху целия свят.
Най-силното въздействие имаха ответните мерки на САЩ. 11 септември беше началото на глобалната война срещу тероризма, която беше предприета от администрацията на президента Джордж Буш (2001-2009 г.). Борбата с тероризма включваше навлизане в Афганистан и сваляне на талибанското правителство, което беше предоставило възможност на „Ал Кайда“ да установи лагери и да действа от афганистанска територия, извършвайки терористични атаки не само срещу САЩ, но и в други точки на света. След 11 септември бяха обявени държави спонсори на тероризма, които бяха наречени „оста на злото“ – Иран, Ирак и Северна Корея. Тези страни бяха обвинени, че разработват оръжия за масово унищожаване. Тази политическа визия доведе до свалянето на управлението на Саддам Хюсеин в Ирак през 2003 г. Войната в Ирак и събитията след нея промениха Близкия изток.
11 септември промени света, промени нашето разбиране за сигурност, промени виждането за тероризма.
20 години по-късно
Свидетели сме на изтеглянето на САЩ и съюзниците от Афганистан. Необходими са доста задълбочени анализи, които да дадат отговор на въпроса защо положението в тази страна не се подобри въпреки огромните усилия, жертви и инвестиции в инфраструктура. Тук въпросът е дали западният тип на демокрация можеше да бъде имплантиран в Афганистан. Явно, опитите не успяха. НАТО беше концентриран основно в големите градове. Там се изграждаше инфраструктура – болници, училища, за да могат хората да приемат прехода, който се целеше. Останаха непокрити малките градове и села, където талибаните намериха място.
„Ал Кайда“ до голяма степен беше обезглавена. Нейният основател и лидер Осама бин Ладен беше убит. Но тя остана да съществува в по-малки групировки в различни държави, включително има „Ал Кайда“ в Босна, Магреб, Йемен, Арабския полуостров и др. От тази гледна точка държавите осъзнаха риска от тероризъм. Днес те си сътрудничат много по-дълбоко, обменът на информация е много по-голям. В рамките на ООН се приеха мерки за спиране на паричните потоци, защото това е един от начините да се затрудни и прекрати дейността на терористичните групировки.
Два вида предизвикателства пред Запада
Единият произтича от самия западен модел на устройство. Има доста големи различия между демокрация и либерална демокрация. Докато този въпрос не бъде изяснен и държавите нямат едно разбиране, докато не се изясни ролята на ЕС, докато не се изясни какви са рисковете и заплахите, т.е. да има единство в ЕС, няма как да насочим усилията си заедно в една или друга посока. Това предизвикателство става все по-голямо и по-голямо.
Другият вид са външни предизвикателства, които ни заобикалят. Тук са и тероризмът, и размирните райони около Европа – Северна Африка и Близкия изток. Има и проблеми с околната среда, които са в пряка връзка и със сигурността. Започва борба за преразпределяне на ресурсите. Бъдещите терористични действия и групировки ще се бият за ресурси, които ще стават все по-оскъдни и по-оскъдни. В глобалния свят трябва да гледаме комплексно на рисковете. Не можем да се справим с един риск, ако оставим всички други настрана. Не можем да се справим с бежанците, ако не се справим с факторите, които ги предизвикват бежански вълни. Това вече се осъзнава, но е необходима политическа воля и действия. /БГНЕС
Йордан Божилов, председател на Софийския форум за сигурност. Анализът е направен за БГНЕС