“Ако днес 46-тото Народно събрание не беше гласувало на второ четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, по-известен като законопроекта за Бюрото за охрана на главния прокурор, то нямаше да е свършило абсолютно нищо, освен актуализацията на бюджета”.
Това каза в интервю за ФАКТИ председателят на Управителния съвет на Инициатива “Правосъдие за всеки” адв. Велислав Величков. Разговаряхме с него по повод съдебната реформа и вторият неуспех да се проведе тя в разпуснатото днес 46-то Народно събрание.
Днес беше пocлeднoтo рeдoвнo плeнaрнo зaceдaниe нa 46-тoтo НC, като в неговия край председателят на парламента Ива Митева прочете президентския указ за неговото разпускане. В последното заседание на 46-тия Парламент депутатите гласуваха на второ четене Бюрото за защита на свидетели да премине от главния прокурор към министъра на правосъдието. Ако това не се беше случило, според адв. Величков “щеше да излезе, че 46-тото Народно събрание съществува, за да актуализира бюджета, за да може следващото служебно правителство да осигури необходимите пари и да се проведат следващите избори”.
“Това щеше да се случи за втори пореден парламент след 45-тото НС. Все пак обаче днес 46-тото НС записа голяма червена точка с приемане на този закон. Веднага искам да кажа, че този закон не е част от съдебната реформа. Да преместиш Бюрото за защита на свидетели от главния прокурор към министъра на правосъдието е един трансфер на правомощия от съдебната към изпълнителната власт, където му е мястото. Там се намира Главна дирекция “Охрана”, която охранява съдебните сгради и съдиите. Бюрото за защита, която уж охранява свидетели, се оказа, че охранява почти само и единствено главния прокурор и служи наистина като негова лична преторианска гвардия - термин, който ние от “Правосъдие за всеки” въведохме още през 2017 година по време на тогавашните ни протести. Тогава Бюрото за защита вече беше заприличало на лична армия на главния прокурор Сотир Цацаров", допълни той.
“Съдебната реформа не е започнала. Загатнато е желание за нея. Днес в пленарната зала се чуха призиви, че основен приоритет - едва ли не първа точка от работата на следващото НС, трябва да бъде продължението по работата в промените в Закона за съдебната власт, с които най-после да се закрие специализираното правосъдие - специализираните съдилища и прокуратури, които ние наричаме извънредни. Надяваме се с този ангажимент, който се поема за трети път, след като народните представители пропуснаха да го изпълнят в 45-тото НС и 46-тото НС по своя вина, съдебната реформа наистина да стартира в 47-мото НС, ако има необходимото парламентарно мнозинство за това. Закриването на специализираното правосъдие не се нуждае от конституционни промени, за разлика от други промени, свързани с Висшия съдебен съвет и статута на главния прокурор, за които трябва категорично да има и промени в Конституцията”, обясни адв. Велислав Величков.
Относно това дали отнемането на Бюрото за защита на свидетели от главния прокурор го уязвява и отслабва, той отговори: “Целта не е да се уязви главният прокурор. Вчера той се казваше Цацаров, днес Гешев, след година може да е съвсем друг човек. Главният прокурор е институция. Мнението на “Правосъдие за всеки” е, че тази институция е излишна, че тя излишно натоварва политическата система с политическо влияние. Главният прокурор е - както Иван Гешев се изрази при изслушването в Правна комисия, само административен ръководител на административните ръководители. Такъв каскет не е нужен. Административните ръководители са достатъчно компетентни да провеждат административната и организационна дейност на поверените им прокуратури. Целта не е уязвяване на главния прокурор. Целта е да няма еднолична власт в държавата, която да не подлежи нито на парламентарен, нито на съдебен контрол.
Разговорът премина към самото Бюро за защита на свидетели - неговите функции и необходимостта то да бъде преместено в правосъдното министерство: “Това Бюро за защита е натоварено с полицейски функции. Дадени са му възможности да арестува граждани и да ги отвежда до местата, където се осъществява правосъдие - било то следствие, било то прокуратура, било то съд, неизвестно как, ако се случва вечер. Липсата на възможност за парламентарен контрол и задаване на въпроси към главния прокурор извън бюджета на Бюрото и най-вече липсата на съдебен контрол върху принудителните мерки, които Бюрото може да изпълнява, го превръщат в нещо като доброволните отряди на SS по времето на нацизма. Това паравоенно формирование, с протекцията на тогавашната власт, е могло да задържа, унижава, да пребива граждани. Ние видяхме, че в това Бюро за защита има хора, които меко казано не приличат на държавни служители, а на мутроохранители. Видяхме, че те са въоръжени, видяхме, че в това Бюро се назначават полицаи, които са превишили тежко правомощията си и са упражнявали физическо насилие над граждани. Имам предвид не само случая с ръководителя на звеното, което е задължало и пребивало хора зад колоните на Министерски съвет (б.р. Андон Андонов), но и случая с полицайката от 2013 година, която би хора в Нощта на белия автобус (б.р. Анна Витанова). Срещу нея вместо да има съдебно производство за полицейски произвол, тя бе буквално укрита от бившия главен прокурор в Бюрото за защита на свидетели”.
“Това формирование, под едноличната власт на човек, който не подлежи на никакъв контрол и отчетност, е несъвместимо с демократичните принципи и със защитата на гражданските права и свободи. Мястото на това Бюро е в Министерството на правосъдието, като министърът на правосъдието подлежи на парламентарен контрол за всички аспекти по дейността на ръководенето на това Бюро”, допълни адв. Величков.
“Плачът на депутати от ДПС днес, начело с Хамид Хамид, че преместването на това Бюро обслужвало едрите олигарси, които били избягали от страната, беше буквално смешен. Аз имам два въпроса. Първо, кой ги пусна да избягат от страната и защо те бяха първи приятели на властта и в продължение на години харчеха безконтролно стотици милиони левове, изпълняваха обществени поръчки и, както се разбра, участваха в тежки подкупи на държавни служители. Кой ги пусна да избягат, кой не им образува проверки, когато му беше времето? Второ, как преместването на Бюрото, което няма разследващи функции, от главния прокурор към министъра на правосъдието ще повлияе на разследванията срещу въпросните олигарси и то вече в съдебна фаза. Каква е връзката между Бюрото, което има на практика полицейски функции и разследванията в прокуратурата, следствието или съда? Това е малко като да задам въпрос “имате ли пържола за обяд?” и те да кажат “не, имаме краставица, ама то е същото”, каза още той.
На въпроса защо съдебната реформа не успява да се случи във второ поредно Народно събрание, той отговори: “В 46-тото НС имаше тежък дефицит на правна компетентност и добра организационна обезпеченост откъм председатели на Парламента и на комисии. Всяко НС най-напред първо структурира Правната и Бюджетната си комисия. Това НС три седмици от своя живот не го направи, а се занимаваше непрекъснато с парламентарен контрол на служебното правителство. От опозицията - от ДПС и ГЕРБ, твърдяха, че едва ли не било безконтролно. Няма по-контролирано правителство, по-голям парламентарен контрол в последните 20 години, от това, което се случи на служебното правителство. Вместо да прави дълги и напоителни изслушвания на министри, които си отиват след месец-два, вместо да се занимава с абсолютно безсмисленото за мен изслушване два пъти подред на главния прокурор в Правна комисия, от което нищо не последва, освен пикантерии, Правната комисия трябваше да бъде избрана, да заработи веднага и да разгледа Закона за съдебната власт, така както беше внесен от “Демократична България” още на 21 юли - в първия ден на НС, точно както беше внесен в първия ден и от миналото НС. В миналото НС този законопроект мина в Правна комисия на първо четене, сега се случи същото - копие под индиго”.
“Няма никакво оправдание месец и половина да не разгледаш внесен законопроект във втори пореден парламент. Единственото обяснение е, че част от народните представители от тези четири парламентарни групи ("Има такъв народ", "БСП за България", "Демократична България" и "Изправи се.БГ! Ние идваме!"), и най-вече от първата по големина парламентарна група - "Има такъв народ", играха театър, за да не се приеме този законопроект. Тоест малката хапка в крайна сметка бе изядена днес с преместването на Бюрото за защита, което, пак казвам, не е никаква съдебна реформа”, категоричен беше адв. Великов.
“Истинското начало на съдебната реформа - със закриване на специализираното правосъдие, не се състоя, защото в комисиите нямаше кворум. Имаше съвпадения между пленарни заседания и заседания на комисии - тези "съвпадения" според мен се правеха съвсем умишлено. Прекъсваха се заседания, изслушваха се с часове хора. Миналия четвъртък и петък на Правна комисия, при положение, че имаше обществено обсъждане, вместо г-н главният прокурор и заместниците му, както и спец шефовете, да бъдат на общественото обсъждане, те се появиха на заседание на самата Правна комисия. За това нещо категорично съдействаха председателят на Парламента Ива Митева и председателят на Правната комисия Андрей Михайлов (б.р. и двамата са от "Има такъв народ"). Ние отразявахме подробно тези заседания. Отстрани много ясно си личи, когато някой не иска нещо да се случи. Аз твърдя, че председателят на Парламента и председателят на Правната комисия не искаха това нещо да се случи, не знам по какви причини, и в крайна сметка то не се случи. Точно както г-жа Митева не насрочи за понеделник извънредно заседание, а по Конституция бе длъжна да го направи, и се скри зад текстове от Правилника на НС. Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание не може да допълва или да променя Конституцията”, смята още той.
“Ако президентът не бе дал този един ден - днешния, който г-жа Митева поиска, щеше ли 46-тият Парламент да приеме този закон? Не! Щеше да си отиде без нито един приет закон, защото за мен актуализацията на бюджета не е законодателство. Този парламент щеше да е най-безславният в цялата българска история след Освобождението”, посочи адв. Величков.
Разговорът премина към действията, които Инициатива “Правосъдие за всеки” предстои да предприеме оттук насетне. “На първо място искам да кажа, че нашият граждански натиск донякъде се увенча с успех, защото ние бяхме непрекъснато в интервюта с народни представители, присъствахме на обществени обсъждания, на комисии, и поне едно нещо мина - връщането на Бюрото за защита в Министерство на правосъдието”, каза адв. Величков.
“Сега обаче общественият натиск трябва да се засили до следващите избори. Ако преди задавахме въпроси към партии, коалиции и някои от тях не ни отговаряха - например "Има такъв народ" в предишната предизборна кампания категорично отказаха да отговорят на нашите въпроси, касаещи съдебната реформа, сега трябва да се премине към по-друг модел. Аз лично ще предложа на нашия Управителен съвет, който ще има заседание другата седмица, да направим нещо като проект за Обществен договор за реална съдебна реформа и да го представим за подпис на лидерите на парламентарно представените партии в 46-тия Парламент - на ръководството на партиите и на парламентарните им групи. Така те ще се ангажират не просто, че ще провеждат съдебна реформа и ще започнат с нея, а ще се ангажират с 3-4 конкретни неща, започвайки със закриването на специализираните съдилища”, обясни той.
“Ако моите колеги приемат това предложение, ще оповестим кои партии и коалиции са отказали да подпишат документа, както и с какви мотиви, ако въобще дадат такива, кои са дали особено мнение, смятайки, че едното не трябва да се прави, но другото е нужно да се направи, и, разбира се, ще дадем възможност на всеки от лидерите на тези партии да го заяви лично в нашия подкаст, който вече ще бъде и във видео формат, и да излъчи лично послание към избирателите само по темата "съдебна реформа". Който не го направи, ще оповестим, че е отказал да го направи”, каза още той.
“Този път ще заемем активна позиция в предизборната кампания, тъй като нямаме намерение лъжата да продължава в трети пореден парламент. Можем да приемем всичко - пропуски, недостиг на време, но, както каза един депутат, съдебната реформа не е да свалиш охраната на главния прокурор, а да промениш статута и правомощията на главния прокурор или да смениш главния прокурор и да проведеш избора по нов начин. Това е съдебна реформа, а не просто свалянето на личната му охрана. Ще подходим проактивно и ще потърсим този публичен ангажимент. Това е, което ние можем да направим, доколкото и ние не сме партия и не участваме на парламентарни избори”, завърши адв. Велислав Величков от Инициатива “Правосъдие за всеки”.
2 509 864 българи заявиха на Референдума от 2016 г., че депутатите трябва да се избират на мажоритарни избори в два тура, но политическия елит и неговите кукловоди не позволяват това да се случи, а в техните медии темата е табу.