Коментар на историка Кирил Илиев от Института по балканистика към БАН:
Моите съображения по отношение на Северна Македония!
1. Признахме първи държавата Македония на 15 януари 1992г. под това име - те ни нарекоха татари, фашисти и окупатори.
2. Подписахме Декларация за приятелство и добросъседство през 1999г., която по никакъв начин не се спазваше и се наложи да подпишем нов договор.
3. Помогнахме им с военна техника, когато имаха нужда: танкове, гаубици, снаряди и оборудване - те изпратиха платени провокатори да хвърлят димки на учредителното събрание на първата българска организация "Радко" и хвърлиха големия българин Йове Стояновски невинен да лежи в затвора!
4. Подписахме договор и ги пуснахме в НАТО - палиха и късаха българския флаг, напуснаха едностранно съвместната историческа комисия, организираха платена кампания от лобисти срещу България в Европа, обиждаха жените ни, че ги купували за две червени (две банкноти със скромна стойност), не направиха нищо, за да подобрят инфраструктурата (както и ние), празнуваха антибългарски празници на мнимо антифашистко (разбирай антибългарско) въстание, премиерът им в ефир каза, че искал да покаже среден пръст на българите...
Именно поради това смятам, че преди да дадем зелена светлина на С. Македония за преговори с ЕС, е нужно да бъдат изпълнени следните 4 точки!
1. Незабавно прекратяване на речта на омразата към България и българите. В това число демонтиране на всички паметници, които обиждат целия български народ, наричайки го фашист, окупатор, "бугарска гнасна ръка" и п.р. Редактиране на учебното съдържание по история, където целенасочено се насажда омраза спрямо българите и се изопачават факти с цел да се създаде впечатлението, че България е най-големият враг на Македония, който е отнел от нея Пиринския край със сила.
2. Продължаването на работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси между България и Северна Македония по чл.8 от Договора за приятелство и добросъседство, която работа трябва да допринесе за обективния исторически прочит, основаващ се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития.
3. Гарантирането на правата на българите живеещи в С. Македония и вписването им в Конституцията като равноправна част заедно с албанците, сърбите, ромите, бошняците (там все още живеят българи, които не се прекършиха под сърбоманския натиск, редно е да ги защитим).
4. Отварянето на досиетата на югославските тоталитарни комунистически служби (УДБА) в С. Македония до 1991 г., за да можем да снемем маската на кървавото комунистическо минало, зад която се прикриват мъчителите на етническите българи в С. Македония в периода след Втората световна война.
Причината да искам да бъдат изпълнени сега въпросните точки се крие във факта, че нямам никакво доверие в актуалната политическа власт в Северна Македония, апропо, също и в предходната.
Доказаха нагледно, че нямат скрупули да нарушат всеки един ангажимент спрямо България.
Защото видяхме, че скопските политици лъжат българите, лъжат ги на ангро. Идват в България и казват, че не сме фашисти и окупатори, после полагат свежо цвете и държат пламенни речи натоварени с патос на някое шумкарско сборище в Македония, където сипят огън и жупел срещу фашистите ( т.е. разбирай срещу нас).
Давам си сметка, че е лесно да се снимаш с македонските българи преди избори и да правиш помпозни обещания пред камерите за PR. Трудно е да реализираш обещанията си, след като вече си дошъл на власт.
Смятам, че е редно партиите, които спекулират по темата и обещават, че имат формулата как да развържат македонския възел, първо да направят усилие и да се допитат до самите българи, живеещи в днешна С. Македония. Не само до изявените такива, които всички познаваме и открояваме, но поне до позицията на тези 700 души, които живеят в С. Македония и са дали гласа си на последните избори.
Така би направил един политически елит, който има уважение към своя народ и мисли за неговото бъдеще.
Всички останали заклинания от типа на: "Да сме заедно с Македония в ЕС е част от българския национален интерес" се изпразват от съдържание, не защото горното не е вярно, а защото българският национален интерес преди всичко е да се гарантира животът, здравето и достойнството на българите!
P.s. в момента всички наши политици пишат история и от това как ще я напишат, зависи дали ще останат в историята като Тодор Александров - обичан от цял народ, или като Георги Димитров - написал най-срамната страница в нашата история предавайки Македония.
Първите по смъртност в света са последни по избирателна активност.
Ние, българите.
Наистина ли не ни пука как ще продължим напред?!
Ще оставим ли твърдите партийни ядра на статуквото и гласовете от съседна страна да решат и тези избори?!
Да излезем в неделя и да гласуваме масово!