Задължителната ваксинация срещу коронавирус е една от водещите теми в Германия в момента. Депутатите в Бундестага разпалено обсъждаха плюсовете и минусите от въвеждането на подобна мярка. Но в много други държави подобна дискусия изобщо не е на дневен ред. Защо? Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен повдигна въпроса в началото на декември. Решението за въвеждане на задължителна ваксинация е прерогатив на отделните правителства, но е добре да се проведе дебат по темата.
Германия: "Трябва да действаме"
В Германия, където дълго време всички водещи политици отхвърляха подобна възможност, настроенията започват бавно да се променят. Растящият брой случаи, новият вариант и недостатъчното ваксинационно покритие сред някои групи в обществото допълнително разпалват дебата. Канцлерът Олаф Шолц, който преди изключваше въвеждането на подобна мярка, вече говори за задължителна ваксинация, която да влезе в сила от началото на март. Планът за подобна стъпка вече е закъснял, но целта на канцлера и на здравния министър Карл Лаутербах все още е на дневен ред. "Ако изтласкаме проблема, той ще се върне към нас с пълна сила", заяви Лаутербах пред Бундестага. Затова: "Трябва да действаме". 74 процента от гражданите на Федералната република са ваксинирани. И макар Германия да не е сред първенците в Европа по този показател, е далеч пред България, където имунизационното покритие е под 30 на сто. В Румъния са ваксинирани едва 41 процента, в Словакия - 49. Следват Хърватия с 54 процента и Полша и Словения с 57 на сто.
В Източна Европа темата изобщо не е на дневен ред
Въвеждането на задължителна ваксинация определено би повишило тези квоти, но точно в тези държави то изобщо не стои като въпрос. В Полша обсъждат дали да не направят ваксинирането задължително за медицинския персонал, но не е сигурно, че ще се стигне до подобно решение. За Словакия подобна мярка е неприложима, а българският премиер Кирил Петков не спира да повтаря, че докато е на власт, задължителна ваксинация няма да има.
Още през декември 2020-а година Изабел Марше от института "Жак Делор" в Париж пише, че в много европейски държави е възможно да се появи сериозен скептицизъм към ваксините. Година по-късно тя следи ситуацията с интерес и отбелязва, че действително много правителства избягват темата. Сред причините са правните несигурности при прилагането на задължителна ваксинация, особено когато ваксините са получили само условно одобрение от европейските органи. Това не означава, че те не са щателно тествани и не отговарят на стандартите на ЕС за безопасност, качество и ефективност, но производителите трябва да предоставят допълнителни данни на властите. Освен това в много държави има малко, но шумно малцинство на противниците на ваксините. Допълнително този вид нахлуване в неприкосновеността на личния живот повдига и етични въпроси. "Правителствата са много предпазливи", казва Марше. В същото време има сериозни аргументи в подкрепа на задължителната ваксинация - като защитата на застрашени групи, които по медицински причини не могат да се ваксинират срещу COVID-19.
Засега ваксинацията е задължителна само в Австрия
Някои държави въведоха правила според възрастта или работата. В Италия и Гърция ваксините са задължителни за възрастните хора. В Германия служителите в институции, в които са настанени уязвими хора - като болници например, скоро ще трябва да доказват, че са били ваксинирани или са преболедували. Подобни разпоредби съществуват и в Унгария, Франция и Финландия. Има и страни, в които задължителната ваксинация не е тема по друга причина. В Дания, която наскоро обяви отпадането на всички мерки срещу коронавируса, почти цялото население над 60-годишна възраст е ваксинирано. Подобна е ситуацията и в Португалия, Ирландия, Малта и Испания.
Само Австрия въвежда задължителна ваксинация за всички пълнолетни от началото на февруари - мярка, която се обсъжда и в Германия. Но ще се окаже ли този подход правилен? Марше смята, че прогнозирането е трудно. Ако ситуацията с коронавируса обаче отново се влоши рязко - например с нов вариант и ръст на болничните приеми - други държави биха могли да последват примера на Австрия, смята тя. Едно нещо е сигурно за Марше: "Другите държави ще следят отблизо развитието в Германия и Австрия".