Критиците на Цацаров и Гешев повтарят отдавна, че действията им са пристрастни и политически мотивирани, а поведението им – непрофесионално. Около казуса „Йончева“ двамата фактически се саморазобличиха, пише П. Чолаков.
Искането на българската прокуратура Европейският парламент (ЕП) да свали имунитета на Елена Йончева претърпя крах. То бе отхвърлено от мнозинството от евродепутатите: 418 от 693-ма приеха заключението на докладчика по казуса Жил Льобретон, според когото българската прокуратура е преследвала политически цели срещу Йончева. Процедурата срещу нея бе инициирана от бившия главен прокурор Сотир Цацаров, а неговият наследник на поста Иван Гешев фактически я продължи. Решението на ЕП по казуса „Йончева” показва, че според него българската прокуратура е употребена за политическа поръчка. Това решение е публично унижение за Гешев и Цацаров.
В мотивите си Льобретон изтъква работата на Йончева като разследваща журналистка, в която тя изобличава корупцията по високите етажи при управлението на ГЕРБ, както и фактът, че процедурата срещу нея всъщност е стартирана от депутати, които са нейни политически опоненти. Докладчикът цитира и известния запис, в който глас, приличащ поразително на този на бившия премиер Борисов, нарежда МВР да започне проверки срещу семейството на Йончева – явно подразнен от журналистическата ѝ дейност.
Липсват юридически основания
Както се вижда от гласуването в ЕП, за мнозинството евродепутати искането на прокуратурата за свалянето на имунитета на Йончева няма юридически основания, а е димна завеса (fumus persecutionis), зад която се крие опит да се попречи на политическата ѝ дейност.
Критиците на Цацаров и Гешев в България повтарят отдавна, че действията им са пристрастни и политически мотивирани, че поведението им е не само морално укоримо, а и непрофесионално. С процедурата срещу Йончева Цацаров и Гешев фактически се саморазобличиха.
Фиаското на Гешев по случая „Йончева” дава още едно, при това силно, основание в полза на искането за предсрочното прекратяване на мандата му. Решението на ЕП нанася тежък удар върху опитите на Гешев да се задържи начело на държавното обвинение – в момент, когато новите управляващи категорично показаха, че нямат никакво доверие в него.
Лошите новини от чужбина за Главния обаче не спират дотук. Според справката на испанските власти по „Барселонагейт”– (разследване, което не е прекратено в Испания, а само прехвърлено на българската прокуратура, б.ред.) – има доказателства, че в аферата са били изпрани повече от 5 млн. евро. Предполага се, че средствата са свързани с недекларирани „доходи” на висши български политици, включително на министър-председателя Борисов. Този документ засилва съмненията, че Гешев и подчинените му са поставили във „фризера” барселонската афера, за да не „тревожат” бившия премиер. Реакцията на прокуратурата на доклада е многозначителна, но не и изненадваща: тя реши да играе етюда „изгубена в превода”.
Циклоп "на повикване"
Санкциите „Магнитски” срещу Пеевски и Желязков, казусът „Йончева”, изпращането на „Барселонагейт” в „трета глуха” и др. ни казват едно и също: някой в чужбина трябва да върши работата на българската прокуратура. Оставаме с впечатлението, че главата на държавното обвинение у нас е циклоп „на повикване”, държан със златна верига от силните на деня – той проглежда само за това, което интересува политическите му поръчители.
Оставката на Цацаров като шеф на КПКОНПИ е факт, но г-н Гешев прави всичко възможно да се задържи на поста си, въпреки призивите на министър-председателя Петков и правосъдната министърка Йорданова. В светлината на новините от чужбина, които още повече дискредитират г-н Гешев, краткото му бъдеще начело на прокуратурата изглежда предопределено.