Не че в мандата на Божидар Лукарски Съюзът на демократичните сили процъфтяваше, ала в този на Румен Христов емблемата на прехода към демократично общество и пазарна икономика - СДС, изпадна в почти пълна безтегловност.
Вчера в Карлово се проведе Национален съвет на партията, на който само се затвърди линията на "обезглавяване" на критичния към политиката на ръководството глас. Как и въобще какво точно е положението в СДС, ФАКТИ научихме от г-н Дончо Златев, който е младежки лидер на партията, член на Националния изпълнителен съвет (НИС) и регионален представител на СДС от Югоизточен регион.
- Каква е реалността в СДС днес, г-н Златев?
- Тъжна. Това е така, защото очевидно има хора, които не желаят СДС по никакъв начин да се развива, не желаят СДС да съществува нормално. Има хора, които просто желаят по най-формалните и безпроблемни начини да се констатират определени решения, които, разбира се, "да не клатят лодката". Тъжно е положението в СДС, а това е партията, която промени България и аз не смятам, че тя заслужава това, което в момента ѝ се случва - това, което прави настоящото ръководство.
- Когато настоящото ръководство на партията стъпи в длъжност, тоест когато Румен Христов смени Божидар Лукарски, такива ли бяха заявките и очакванията за развитието на СДС?
- Мога категорично да кажа, че на 100% Румен Христов излъга във всички негови предизборни обещания преди да стане лидер на партията, с изключение на това да я направи парламентарно представена партия. Нещо, което в настоящия момент е много спорно - конкретно доколко съществуването на СДС в парламента под тази форма изобщо е някаква победа.
В абсолютно всички други негови обещания той излъга, като започнем от това с кого ще работи и какъв курс ще поеме СДС и стигнем до това, че той няма да допусне да се изключват организации от СДС, особено пък когато става въпрос за членски внос. Видяхме обаче, че в името на властта, в името на политическото си оцеляване и оставането си в парламента като една поставена фигура, той е готов да наруши всяко едно обещание.
- Според Вашите наблюдения из страната, какво е останало като подкрепа към СДС в момента?
- Подкрепата към СДС рязко е намаляла. Именно заради това преди няколко месеца входирах предложение в Националния изпълнителен съвет (НИС) за колективна оставка на цялото ръководство. Един спад на около 13 000 гласа за СДС на последните избори е катастрофален и показва огромен отлив от страна на симпатизантите на СДС от действията, от програмата и от това, което правим като политика. Това е напълно разбираемо, защото само за година на тези три избора, които се проведоха през 2021, ние паднахме от около 40 000 преференции на 13 000 преференции, което е изключително смущаващо и е изключително ясен знак от нашите избиратели, че ръководството не се справя със задачите си да запази СДС, да разшири влияние, да прокарва политики. Затова казах, че присъствието в парламента реално до голяма степен се обезсмисля, ако то не води след себе си градивен резултат, ако гражданите, седесарите, хората, които подкрепят дясното и "синята" идея не виждат смисъл в нашето участие в парламента - тоест не виждат представителството си в парламента.
- Съгласен ли сте, че процесите в СДС и ДСБ могат да бъдат сравнявани, защото и на двете места имаме узурпиране на партията от лидера и кръга около него, слабо лидерство и респективно на споменатите две неща отстъпление от ценностите на дясното и антикомунистическото?
- Абсолютно съм съгласен с тази констатация за слабото лидерство и превземането на двете партии от клика на председателите им. Абсолютно има отстъпление от ценностите. Мога да дам два крещящи примера за отстъпление от антикомунизма. Единият е, че ДСБ е в коалиция с БСП, а вторият е, че председателят на СДС Румен Христов отказа да прочете декларация, свързана с антикомунизма и почитането на жертвите на комунизма. Случката е от миналата година в Народното събрание, като се наложи депутат от ГЕРБ да излиза на трибуната, за да чете декларацията.
Слабото лидерство изначално води до катастрофални резултати, изначално води до претопяване на партии и отстъпление от ценности. Един слаб лидер не може да се пребори за нито една ценност, освен тази да бъде на някаква заплата някъде си, както се случва в СДС и ДСБ. Можете ли да си представите преди 10-15, 20 години назад, на лидерите на тези партии основната им мечтае да е да бъдат заместник-председатели на Народното събрание? Представете си Иван Костов да се бори да е зам.-председател на парламента, представете си Петър Стоянов, на когото единствената цел е да стане единствен депутат на СДС. Не можете да си го представите, нали? Това е просто безумие. В сравнение с днешните лидери, плеядата от десни лидери от миналото изглеждат като титани.
Младите в СДС се борим. Аз 10 години вече се занимавам предимно и с младежка политика, както и колегите от Младежкия клуб към ДСБ (б.р. който преди дни се саморазпусна заради отношението към него на националното ръководство на партията), с които работихме много дълги години заедно по прекрасен начин, въпреки конюнктурата, която е била, като съмишленици, като хора, които работят за дясното. Ние не можем да си представим, че тази спирала може да продължава. Тя води единствено надолу, към унищожението на автентичната десница.
- Естествен регрес вдясно ли е това или е някаква случайност тези процеси в двете партии да съвпадат? Питам Ви включително защото в крайна сметка светът олевява в момента.
- В България миналата година се "взриви" политическата система. Системните партии тотално загубиха доверието на хората, абсолютно всички. Тук не говорим за ляво или дясно конкретно. И когато начело на една партия има слаб лидер, каквито са и Румен Христов, и Атанас Атанасов, този процес се ускорява още по-бързо. В СДС има ужасно много седесари, както и, сигурен съм, в ДСБ десебари, които искат партиите им не просто да оцелеят, а да бъдат стожери на дясното и демокрацията и искат да съществува едно силно дясно в България. За съжаление това няма как да се случи към момента поради естествени причини.
Вчера най-скандалното решение, след това, че главният секретар на СДС отказа да изпълни решение на Контролния съвет на СДС и отстранява четири от най-големите областни организации на СДС, беше свикването на Национална конференция на СДС на 12 март, след по-малко от месец! Това е в тотално противоречие със заявката на Румен Христов, че конференцията ще е лятото, тоест поредна лъжа от негова страна. На второ място, умишленото протакане до последно да не се съобщи, че са планира такава конференция, цели да няма реална кампания на нито един друг кандидат, ако някой изобщо може да се кандидатира, тоест ако този някой не е изключен от партията. За всеки един избор минималният срок е поне един месец преди изборите, за да има предизборна кампания. И това нарушиха в името на бързото и скоростно преизбиране на Румен Христов в тези бурни времена. Това стечение на обстоятелствата е един огромен минус за СДС и седесарите в цяла България.
- И със съжаление питам, очаквате ли с оглед всичко това Румен Христов да бъде преизбран?
- Очаквам, да. Голяма е вероятността. Вчера на Националния съвет изразихме съмнение, че най-вероятно дори и протокола от конференцията е написан, подготвен, с оглед на вчерашното участие на по-голямата част от членовете на Националния съвет и незаинтересоваността им от това, че се отстраняват може би 25% от делегатите на Националната конференция от област Бургас, област Сливен, област Кюстендил и област Разград. Това е скандално решение, което елиминира част от ръководството на СДС в мое лице и в лицето на Костадин Костадинов - аз съм представител за Югоизточна България, той за Югозападна. А пък колегите от Сливен имат трети резултат на местните избори, един от най-силните преференциални резултати на парламентарните избори миналата година. Готви се една служебна победа за Румен Христов, по възможност без да има кандидат срещу него. Така ще им е най-добре. Това са скандални действия против духа на СДС, против мисията на СДС, против каузата на СДС и това в една ужасно черна ситуация, в която партията дори ще бъде принудена да напусне своя дом на ул. "Раковска" 134, отново заради безхаберие, неадекватност на лидера и невъзможност да защити интересите на СДС.
Ръководството безропотно позволява СДС да се изнесе от "Раковска" 134. Вчера, след като напуснахме Националния съвет, са излъгали, че всъщност то ставало въпрос за ремонт, след който ще се върнем у дома, но те много добре знаят, информирани са, че след ремонта няма да се върнем. Там ще се настани Министерството на иновациите и растежа. Вчера ние се опитахме да кажем, че СДС има нужда от обединение в името на това да защити интересите си, включително този за дома си, вместо да има братоубийствени войни. Хората от ръководството обаче нямат такова желание
- Каква е Вашата лична и на младите хора в СДС визия за партията?
- СДС преди всичко трябва да влезе в модерната епоха. Откакто съм станал член на Националния изпълнителен съвет (НИС) отстоявам тезата, че СДС не може да бъде като една архаична организация - да не използва новите технологии, да не е в онлайн пространството, да няма по никакъв начин адекватно представяне нито във Facebook, нито в Youtube, нито в който и да е друг актуален комуникационен канал.
На второ място е абсолютно нужно цялостно преструктуриране на разпределението на секторните политики в СДС. Вече 4 години има "назначени" секретари по секторни политики, които не са произвели нито една позиция, свързана с конкретната политика на СДС.
След това трябва да се започне с работа изцяло в защита десните хора в България. Виждате огромните проблеми, които в момента се наслояват от социална гледна точка, а до голяма степен те влияят и на икономиката. Една партия, която не мисли и не предлага нищо в подкрепа на малкия и среден бизнес, на предприемачите, на предприема нищо да защити обикновените хора, тя не може да се нарича дясна. Откакто е започнала пандемията на няколко пъти давах предложения да излезем с позиции, да се опитаме да прокараме решения, но просто силата на СДС към момента не е достатъчна по простата причина, че ние разполагаме с ограничен брой депутати, които нямат и желание да генерират нещо подобно. Но визията на младите в СДС и моята лично е, че партията трябва да се върне там, където ѝ е мястото - при обикновените хора, при малките хора, при малкия и среден бизнес, при антикомунистическите ценности, при хората, които са изживели и изтърпели това, което се е случвало в продължение на 45 години и които все още, след над 30 години преход имат надежда, че България може да бъде една свободна, просперираща и развиваща се страна. Това може да се случи и бе показано и на изборите. Хората повярваха най-много на едни образовани млади хора, които им обещаха точно това. А това са нашите ценности, това е нашата мисия от 33 години насам, но тя просто не се следва.
- "Демократична България" е субектът в парламента, който декларира, че защитава десните идеи, особено с икономически контекст. От друга страна обаче снощи стана ясно, че те ще приемат безропотно увеличаването на максималния осигурителен доход у нас. Вие като десен човек чувствате ли се предаден и притеснително ли е това, че левите политики са доста повече от десните в Бюджет 2022?
- Аз няма как да се чувствам предаден от "Демократична България", тъй като не съм нито техен симпатизант, нито техен гласоподавател. Не ме изненадва, че са постъпили така. Да му мисли Ивайло Мирчев какво ще обяснява на IT сектора. Този сектор ще пострада най-силно от това увеличение.
Относно левите политики в бюджета, те са напълно очаквани. Те бяха категорично заявени още от началото на сформирането на т.нар. четворна коалиция. "Демократична България", които твърдят, че са десни, да му мислят какво ще обясняват на избирателите си. Но от друга страна мисля, че техните избиратели знаят тези неща и затова и резултатът на "Демократична България" е такъв. Докато "Да, България" и Христо Иванов продължават с тази политика, според мен "Демократична България" не я чака нищо хубаво. Не може едни партии, които от години работят и са давали хиляди аргументи срещу АЕЦ "Белене", в момента да подкрепят и преди това да се разпишат под програма, която включва в себе си изграждането на АЕЦ "Белене".
Аз съм сигурен, че ще има още подобни на максималния осигурителен доход мерки, от които ще пострадат най-много десните хора. От друга страна това пък дава почва за изграждането и осигуряването на място за силна дясна партия, която е задължително да я има, за да има баланс.
- В коалиционното споразумение се говори за нови ядрени мощности, като в тази хипотеза не влиза само АЕЦ "Белене", а и нови блокове а АЕЦ "Козлодуй".
- Дясната хипотеза, която и СДС, и ДСБ сме защитавали е, че така и така са купени реакторите - нека се поставят в АЕЦ "Козлодуй". Фактът, че вчера БСП излиза с ултиматум, че едва ли не ставало въпрос задължително за АЕЦ "Белене" и трябва да има съгласие за строеж на тази АЕЦ... Това би било пагубно и безумно. Да се надяваме, че десните хора няма да позволят нещо подобно, но като гледам Атанас Атанасов и Румен Христов при нас, каквото и да се случи - те са доволни.
- След като ги споменавате отново, според Вас какво точно си представят Атанас Атанасов и Румен Христов, че ще стане след като овладеят партиите си и заглушат реформаторския глас в тях, при положение, че в следващ парламент и СДС, и ДСБ като част от "Демократична България" едва ли ще влязат?
- Това са едни хора, които са близо до 70-тата си годишнина. Те играят за последно десет. И на Атанас Атанасов, и на Румен Христов, и на нашия главен секретар Илия Лазаров това им е играта. Това са хора, които са били актуални през 90-те години и няма как да бъдат актуални през 2022 година. Те знаят, че това им е последният ход. Виждате, че и Корнелия Нинова знае това и затова стана вицепремиер. Тя е една жена, която се надяваше толкова години да стане премиер, но накрая се съгласи да стане вицепремиер, осъзнавайки, че това е последното ѝ десет, защото и тя си заминава.
Кризата на политическото лидерство ще се засилва все повече и тя е следствие на слабите лидери и "взривената" политическа система. Но пък, както казах, празно пространство не остава, няма вакуум.