"Майка с дете съм… С две деца… С големи деца и голямо куче. Идваме от Одеса… Търсим жилище. Без пари сме. Наехме апартамент във Варна, но 50 лева на ден ни е скъпо." Тези съобщения могат да се прочетат на различни страници във Фейсбук - “Помощ за украинските бежанци”, СУОБ „Мати Украйна“ (украинската диаспора в България), "Украинците във Варна" и др. Бягащи от войната в родината си украинци търсят убежище в други европейски държави, в това число и в България.
Колко са пристигнали за първите четири дни от руската агресия - от МВР не успяха да кажат. По непотвърдени официално сведения броят им е около 2000. С български паспорти до вчера (27.2.) следобед от Украйна в България са пристигнали 260 човека, каза за Дойче Веле говорителят на МВнР Митко Димитров. Ако се прибавят и два автобуса, тръгнали от Одеса със 77 души, както и три автомобила с български граждани, общият брой ще надмине 300. С други думи - над десет пъти по-малко от заявените от президента 4000 желаещи да се евакуират от българската общност в Украйна.
Къде ще бъдат настанявани украинските бежанци
Въпреки че в приетия преди дни бюджет за 2022 г. за бягащите от руската агресия в Украйна са предвидени 50 милиона лева, не са известни механизмите, по които ще се подпомагат. Министърът на туризма Христо Проданов съобщи, че се събират оферти от хотелиери, които да бъдат използвани като бази за настаняване срещу заплащане. Бежанските центрове в България са с общ капацитет от малко над 5500 места, най-големият в Харманли е за 3100 души. Пред БНР областният управител на Хасково Катя Панева коментира, че домът в Харманли е препълнен и там не е възможно да бъдат приети хора от Украйна. Много от обитателите на бежанските центрове са млади мъже от Сирия и Афганистан, докато от Украйна пристигат предимно жени с деца и по-възрастни хора, тъй като мъжете между 18 и 60 години подлежат на мобилизация.
Но хората се организират по-бързо от държавата - активни са украинските общности в България, както и българи, които предлагат настаняване, храна, работа. Центърът на бесарабските българи пък е създал регистър на всички, които се обаждат, за да предложат подслон. Във Варна украинските организации са особено активни и настаняват почти денонощно хора - в апартаменти, селски къщи, хотели по Черноморието. Има дори предложение от семейство с две деца, което отстъпва една от стаите в тристайния си апартамент за украинци - безплатно. Във Велико Търново, Варна, София работят координационни центрове за бежанците от Украйна, БЧК отвори сметка за дарения и събира помощи.
“Дори не мога да изброя колко хора са проявили желание да ни помогнат. Не просто сме в шок, имаме сълзи в очите, когато хората идват и гледат на нас като на собствени роднини. Ние сме бесарабски българи и това е много важно за нас. Съпрузите ни работят тук и това е нашият късмет, че са при нас”, казва Ева Чепразова.
Но онова, от което спешно ще имат нужда новопристигналите след като намерят подслон, са документи за статута им на бежанци. Това означава, че ще им е необходима помощта на юристи и преводачи. Важно е също така да получат и разрешение за работа, тъй като някои български работодатели вече заявиха намерения, че са готови да наемат украинци на работа. Със сигурност най-бързо с оферти ще се сдобият украинските инженери, пристигнали в България заедно със семействата си с един от последните възможни граждански полети. С тях се срещна миналата седмица министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер. От министерството съобщиха, че съвместно с IT компании вече са организирани настаняването им и условия за работа. Украинци, живеещи в България, обърнаха внимание на проблема с детските градини в големите градове. “Идват много жени с деца и за да ги издържат, те ще трябва да работят. А кой ще гледа децата?!”
Мобилизация за помощ
Украинката Анастасия Гераско разказа за Дойче Веле, че “доброволци и хора, които не са равнодушни, отвеждат бежанци от границата със собствените си коли. Държавата организира автобуси, но са недостатъчно. Освен това много българи предлагат апартаменти безплатно, в момента има повече оферти за настаняване, отколкото желаещи”. Има и запитвания от български семейства, които искат да осиновят украински деца. Тя обаче посочва, че опашките на украинско-румънската граница са много дълги, бавно се преминава и затова в следващите дни ще влизат все повече и повече хора. Гераско оценява като много добра румънската организация на границата - има храна, палатки за почивка.
“Невероятно посрещане на румънската граница. Наредени са шатри с минерална вода, чай, памперси, топла супа, играчки за децата, всички там са се организирали - обществени организации, църквата, местният футболен отбор”, сподели за Дойче Веле Красимир Панковски от Сдружението на украинските организации в България.
Става въпрос за пункта до румънското селище Сирет, от другата страна е украинското Порубное. Панковски обясни, че там е буквално море от хора, предимно жени и деца - опашка от автомобили, дълга повече от десет километра, мнозина вървят часове наред и пеша. Някои от тези хора остават в Румъния, други се насочват към други европейски страни, в това число и България. Има шест-седем центъра за нощувки, безплатно, разказа Панковски и даде пример с конферентната зала на 4-звезден хотел, която е била превърната в подслон за бежанци.
В България центровете се пълнят с памперси, торби с храна, обувки и дрехи. На четвъртия ден от войната и премиерът Кирил Петков обяви, че България ще изпрати хуманитарна и военно-логистична помощ на Украйна. Както и при мигрантската вълна от Сирия, Българската православна църква запазва мълчание. При бежанския наплив тогава БПЦ дори призова правителството да не допуска повече бежанци в страната. Сега може отново да стане същото, докато Румънската патриаршия насърчава своите свещеници да помагат на подгонените от руската агресия хора.
А по морето хотели вече се пълнят с бежанци. Сезонът на войната започна рано.
Автор Емилия Милчева