Съжалявам, но този пост се налага. Украйна беше разделена по много признаци, преди войната. Караха се, биха се дори в Парламента, но дойде войната и нацията се сплоти като никога., възроди и възкреси Надеждата си.
Дори рускоезичните си защитават страната, толкова смело колкото и националистите.
Не съм сигурен, че ако Русия беше нападнала България щеше да срещне подобна съпротива. Щом 30 процента от българите одобрява насилието на Кремъл над съседен славянски и православен народ?!
Представяте ли си колко промивани са тези мозъци. Те, същите, утре ще се наредят да срещат с хляб и сол, "освободителите" и ще се наредят като доброволци в новия Народен съд.
Днес чета, че ромите от Кюстендил събират помощи за Украйна, мюсюлманите също, а нашата "православна" църква се затвори зад манастирските стени и мълчи ли, мълчи. Защото Бог отдавна ги е изоставил заради бездуховността им.
Разбира се, има и друга истина, на многото хора, които си отвориха сърцата и домовете и предоставят подслон на бежанците, така както България е приела почти милион бежанци след първата световна война. И те са също много.
Но се намират зложелатели да завидят /колкото типично/ че на бежанците давали, а на тях не.
Гледах Костов вчера, и Стоянов преди, гледам и президентите и премиери след това, сравнявам християнските им/разбирай човешки ценности, емпатията, вълнението и разбирам, че Сакскобурготсти, Доган, Първанов, Станишев, Борисов, Радев изтръгнаха духовното, пречупиха гръбнака на нашия народ, замениха го с тюрлюгювеч от псевдоценностите на далаверата, на снишението срещу пост или пари, унищожиха колективния човешки капитал и емпатия, до степен да се питаме кое е по-страшното - че изчезваме физически като нация, или че се сринахме духовно. Или и двете гибели са взаимносвързани и обусловени. Защото въпреки добрите перспективи за материалното, хората напускат страната заради липсата на солидарност, съпричастие, ценности.
И пак си задайте въпрос, ако Русия ни беше нападнала, как щяхме да реагираме?
Сравнете с възрожденците, Съединението и сръбско българската, вижте какво правят в Украйна, и ако не ви налегне всемирната скръб, значи сте от тези 30 процента безвъзвратно оскотяли хора, които не различават добро и зло. И как с тях да градим единна България?! Да бъдам добри съседи, да теглим България в една посока?
За това казвам, че бях до тук с единството, с обединението, с фалшивата претенция за единомислие с тези хора. Трябва ми пречистване, катарзис. За съжаление не виждам подобни възрожденски мотиви в поведението на повечето министри. Виждам поредната готовност за далавери, за снишаване, за уреждане на личното благополучие за сметка на общото.
Съжалявам, но подвига на украинския народ и реакцията на моя, навеждат на твърде скръбни мисли. Не само не помагаме с боеприпаси, с каски и бронежилетки, защото част от този народ не иска, но и мразим тези които помагат?!
Не дай си боже да проявим солидарност и споделим малко лишения , примерно ако утре спрем да потребявам руски нефт или газ, или си върнем рафинерията заради неплащани данъци и ембарго, и заради това се вдигнат цените. Веднага ще изпратим емисари в Москва колянопреклонно да молят, нищо че има достатъчно нефт и газ извън Русия и ако тези лишения са именно и за да помогнем да падне Путин. Защото на тези същите 30 проценти не им трябва демократична Русия, искат си насилника.
И всичко тръгва от "елита" - скотски, бездуховен, безгръбначен.
Къде са творците да осмислят тези процеси, къде са писатели, интелектуалци, поети, продуценти на забавни зрелища, съучастници в тези престъпления срещу народа? Сал един Теодор Ушев?!
Къде е Писателя да вдигне глас срещу Нинова и да каже, че като не даваме каски и бронежилетки, боеприприпаси ставаме съучастници на Путин и съотговорни за убитите украинци. Защото не Украйна нападна Русия?
Медиите и журналистите, носят основната вина за това.
И си мисля, дали спасението не е в емиграцията към Украйна. Защото политиците на Европа, които предаваха Украйна, не смеят да се изправят срещу Путин.