Войната на Русия срещу Украйна продължава, паралелно текат и преговори. Дали компромисът е възможен? И при какви условия? Експертите смятат, че скорошен мир не се задава.
Русия воюва срещу Украйна вече над три седмици. Паралелно двете страни водят и преговори за примирие - първо в Беларус, сега чрез видеовръзка. За момента обаче разговорите между Москва и Киев са безрезултатни. Владимир Путин казва, че Москва няма да се откаже от своя "план", докато Украйна не изпълни основните искания на Кремъл: "демилитаризация", "денацификация" и "неутрален статут на Украйна".
В рамките на преговорите Москва поиска и Киев да признае независимостта на анексирания от Русия Крим и на двете самопровъзгласили се "народни републики" Донецк и Луганск. Украинският президент Володимир Зеленски от своя страна показа готовност да се откаже от декларираното от желание за присъединяване към НАТО.
План от 15 точки слага край на войната?
Информацията за преговорите е оскъдна, но според статия във "Файненшъл Таймс" имало "съществен напредък" в преговорите и се обсъждал план от 15 точки. Киев бил готов да се откаже от членството в НАТО и от разполагането на оръжейни системи на други държави на своя територия. Твърди се, че като предпазна мярка срещу Русия, Украйна иска гаранции за сигурност от САЩ, Великобритания и Турция. Украински представители казват, че Киев се нуждае от правно обвързани уверения.
Альона Хетманчук, която ръководи мозъчния тръст New Europe в Киев, нарича ситуацията "абсурдна": "Първо трябва да бъде договорено прекратяване на огъня и тогава да се водят конкретни преговори. Днес ситуацията изглежда така: колкото по-интензивно се водят преговори, толкова повече се стреля".
Хетманчук описва готовността на Украйна да се съгласи с неутралния статут като най-голямата отстъпка: "Не само защото членството в НАТО е заложена в конституцията цел, но и защото е подкрепено от безпрецедентно мнозинство". Предложението било обвързано с гаранции за сигурност, които на практика заместват член 5 от Договора на НАТО за колективната защита. Тази идея е "по-скоро илюзорна", защото от страна на натовските държави няма декларирано желание да дадат на Украйна такива гаранции. Русия също едва ли ще се съгласи. Хетманчук описва признаването на Крим и Донбас като червени линии за Киев: "Това би била пълна капитулация".
Експертката се съмнява, че преговорите ще доведат до успех, но смята воденето им за правилно, защото "могат да подобрят хуманитарното положение и да покажат на света, че Украйна е готова на определени компромиси".
Вече не искат оттегляне на Зеленски
С преговорите, в които бяха договорени хуманитарни коридори, "очевидно започва разговор по фундаментални въпроси", казва Андрей Кортунов, директор на руския Съвет по международни въпроси. В някои отношения той вижда "динамика" в позицията на Русия. "Имаше твърдения, че "денацификацията" ще изисква рестартиране на украинския държавен проект, евентуално нови избори, отстраняване на националистическите десни сили от политическата сцена", казва Кортунов. "Сега изискванията са по-малко - вече не се говори за оттеглянето на Зеленски."
Основните изисквания на Москва са свързани с желанието на Киев за членство в НАТО и сътрудничество с Алианса, казва Кортунов. Въпросът за признаването на Донецк и Луганск може да бъде отлаган за неограничено време. Изтеглянето на руските части от завладените във войната територии според Кортунов също е възможно.
Горчивият опит от Будапеща
Бившият британски посланик в Украйна Роберт Бринкли не очаква пробив в преговорите между Москва и Киев. И не дава директен отговор на въпроса дали Великобритания ще даде необходимите гаранции за сигурността на Украйна. Бринкли напомня за горчивия опит, който Украйна има от Будапещкия меморандум от 1994-а година. Тогава ядрените сили - Русия, САЩ и Великобритания - увериха, че ще съблюдават украинския суверенитет и граници в замяна на отказа от ядрените оръжия, наследени от СССР. "Онзи документ не предвиждаше никакви гаранции, затова смятам, че сега Украйна ще проследи много внимателно" какво ще бъде включено в новото споразумение, допълва Бринкли.
Бившият британски дипломат обръща внимание и на позицията на Алианса, който не иска да изпраща войски в Украйна или да предоставя самолети, за да затвори небето над страната, както настоява Украйна.
Колегата на Бринкли - бившият посланик на Германия в Киев Ханс-Юрген Хаймзьот, очаква преговорите да постигнат резултат едва след няколко седмици. И двете страни водят разговори "по определени пиарски причини", но различията си личат. Докато руското ръководство е безкомпромисно, Украйна е отворена по въпросите за неутралитета и чуждите военни бази.
Войната ще продължи "много дълго"
Публицистът Винфрид Шнайдер-Детерс, който години наред е живял в Украйна, смята преговорите за "прах в очите". "Това е подвеждаща маневра на Путин. Той иска да създаде у Запада чувството на сигурност, че на хоризонта се задава мир, за да спре Западът да подкрепя Украйна с оръжия", каза експертът. "Това е и маневра за печелене на време. След като първата офанзива се провали толкова безславно, той трябва да събере сили за втора вълна от атаки."
Путин се стреми към "военно решение" на конфликта. А Киев се нуждае от тези преговори, "за да се мобилизира и да обучи доброволците да ползват оръжие". Шнайдер-Детерс казва, че Украйна не трябва да разчита на гаранциите за сигурност и припомня меморандума от Будапеща. Западът няма да се бие в Украйна, но може "да доставя оръжия и отново да доставя оръжия". Неговата прогноза: войната ще продължи "много дълго".