Темите, които изпълват социално-политическото ни ежедневие са много. И затова е крайно необходим коментарът на свободни, обективни и опитни коментатори. Особено заради състоянието на война, в което се намираме - война на Русия срещу целия цивилизован свят.
Поради гореизложеното от ФАКТИ потърсихме за разговор журналиста Иво Беров.
Интервюто ни с него четете в следващите редове:
- Г-н Беров, след пандемията, която промени донякъде живота ни, изкара на показ много неща, и сега войната, в която се намираме, макар да не сме преки участници в нея, ще може ли светът отново да превключи към състояние на някаква нормалност - дали след 2-3 месеца, дали след година?
- Ще може след 3-4 години, когато санкциите срещу Русия ще добият истинско въздействие и истински смисъл. За да стане по-бързо това - по-бързо да се овладее войната и да се отстрани режимът на Путин, който по своя познат и отблъскващ начин разклати света, са необходими някакви жертви от страна на европейците. Не съм сигурен, че те биха се съгласили на тези жертви, особено българите. А какви да са тези жертви - например 20% намаляване на жизненото равнище, за да може да се санкционират и енергийните източници на Русия. Това значи прекратяване вноса на газ и петрол от Русия, след което с режима на Путин за 1-2 месеца ще е свършено.
Сигурен съм обаче, че българите не са готови да се лишат от 20 или дори 10% от доходите си. За другите европейци не съм сигурен, но по-скоро и те не биха се решили на такива жертви. Заради това нещата ще се проточат във времето.
- Всъщност, това ли е най големият коз на Путин - комфортът, в който сме свикнали да живеем на Запад, включващ икономическо благосъстояние и липса на войнствена нагласа обусловена от първото?
- Точно така. Много наблюдатели казват, че Западът е разглезен. Но в крайна сметка това е човещината на Запада, човешкият живот на Запада - хората си гледат работата, кариерата, да получават пари, да създадат семейство, да отгледат деца и да им дадат образование, да разгледат света. Става въпрос за едни човешки представи за живота, при което самият живот добива ценност. За Запада той е ценност. При идеологическа държава, каквато е Русия, е съвсем друго. В името на руското величие, в името на превземането на Крим, в името на победата в Украйна там са готови да се откажат от всички тези благини, от които Западният човек не иска да се откаже и правилно не иска. Освен ако не му се наложи, разбирайки, че идващото от Русия, от Изток е зло и това зло може да се преодолее и да се спре с някакви жертви.
- Защо смятате, че ще отнеме 3-4 години, за да подействат санкциите срещу Русия?
- Защото Русия е изключително идеологизирана и сплотена страна. Тя е сплотена върху една идеология, която се насажда от 10-15 години. Там не живеят в реален свят, готови са на всякакви жертви и понасят всякакви жертви, живеейки в свой свят на "героизъм и съпротива срещу лошия свят, който иска да унищожи прекрасната им цивилизация". Това е жестока пропаганда. Аз гледам най-редовно 4 руски програми, по които всеки ден се повтарят непрекъснато нечувани небивалици.
- Какво обезчовечи част от българите до такава степен, че днес да не могат да направят елементарна преценка, дори и да е емоционална, че злото е агресорът Русия, а Украйна е жертвата на това зло?
- Поначало тази представа за Русия - като за една могъща сила, която има своя смисъл и своето влияние в България, идва от обстоятелството, че благодарение на съветската армия една част от обществото ни е било дълго време на власт. Става въпрос за една прослойка, която се е облагодетелствала за сметка на другите хора и вследствие на това облагодетелстване е останала привързана към Съветския съюз и Русия. Това е едно от обясненията.
Другото обяснение е, че в България след 45 години власт на тази прослойка, българските хора все още не могат да свикнат с "ужасните тегоби" на свободата, които означават да поемаш отговорност за действията си.
- Изцяло в български план, бави ли се широко афишираната и коментирана промяна в България?
- За мен тя не се бави. Промяната вече е дошла. Това, което трудно може да се промени, е съдебната система. Но голямата промяна е, че вече я няма племенната партийност. В България демокрацията досега до голяма степен беше племенна, тоест най-силните политически образувания имаха за цел да се доберат до и да си разпределят обществените блага, прикривайки се зад някакви идеологически измислици като лява партия и дясна партия. А всъщност нито ГЕРБ е дясна партия, нито БСП е лява партия, а още по-малко ДПС е либерална партия.
А днес "Продължаваме промяната" няма централни органи, няма местни органи структури. Тя не може да се сплоти като племе, целящо да присвоява обществено благо. Засега.
- Ако допреди войната изглеждаше като не много вероятно ГЕРБ да могат да се завърнат на власт, по-валидна ли е тази хипотеза днес?
- Не. И все пак трябва да се отбележи, че племенните партии ГЕРБ и ДПС нямат проблем да се коалират за някакво управление. Работата е там, че всичко зависи от това дали сегашното правителство ще издържи до есента. Ако успее, то ще има възможност да отбележи няколко големи успеха, единият от които е построяването на пустата му интерконекторна връзка с Гърция, която бившите управляващи не построиха за многото години, които имаха на разположение.
Другото е, че, убеден съм, Планът за възстановяване и устойчивост ще бъде одобрен. А ако успеят да овладеят и инфлацията, която е неизбежна, така че да защитят най-бедните домакинства, и ако успеят и да обяснят на хората, че за инфлацията не е виновно сегашното правителство, то те ще издържат до есента и тогава вече ще се види промяната, която хората очакват. А тя е дошла и заради това, че вече има взаимен надзор на властите, което е същината на демокрацията. Сегашната власт не би могла да си позволи онези корупционни практики, които си позволяваше предишната. Не защото са по-добри хора, а защото влизат тези демократични механизми на взаимен надзор.
- Вземайки повод от това, което казахте за убеждаването на гражданите във факта, че високите нива на инфлация в момента са глобален проблем, на информационния фронт засега като че ли отстъпват управляващите?
- Пропагандите, че са се вдигнали цените заради новата власт - например цената на бензина, имат въздействие, доколкото повечето хора смятат, че не са длъжни да мислят поне 2-3 минути на ден, за да разберат какво става по света.
- Ако не кризите, то възможно ли е коалиционен разпад да отнеме живота на правителството?
- Разпад на коалицията може да дойде само по линия на това, че има разединение що се се отнася до износа на оръжие за Украйна. Коалиционен разпад може да настъпи и тогава когато повечето партии в парламента ще са заинтересовани от нови избори. В момента от нови избори заинтересовани са тези, които биха натрупали повече гласове - ГЕРБ, които си въобразяват, че ще вземат повече гласове, а може и наистина това да се случи, и Възраждане, и ДПС. Посочените партии биха желали предсрочни избори. От друга страна, те си дават сметкa, че мнозинството българи, колкото и до някаква степен да са разочаровани от сегашното управление, не искат предсрочни избори поради съвсем обясними причини.
- Влизаме хипотеза, че правителството не успява да издържи до есента и съответно не успява да реализира и част от основните си приоритети. След това добавяме, че в България има засилващи се негативни настроения срещу партийната система. На този фон считате ли, че в някакъв етап от нашата история е възможно политик Х с високо обществено доверие да наложи тезата, че партийният модел е изчерпан, не работещ добре в България и е необходимо страната ни да отиде в някаква друга посока? Знаете, от години под сурдинка се говори за президентска република.
- В лицето на г-н Сакскобургготски това вече бе пробвано. Той бе човекът, който "ще премахне партийната бюрокрация и партийната корупция, за да въведе ред и сигурност".
Що се отнася до президента, той първо няма правомощията да въведе такова управление, второ, няма ресурсите - човешки и материални, още по-малко има харизмата и обаянието, за да го направи. Съвсем пък измислена е хипотезата, че ген. Янев би могъл в това отношение да направи каквото и да било.
- Симеон втори опита през партия.
- Неговата партия беше формалност и всички знаеха това. Тази партия си отиде веднага след като той падна от власт.
- Съгласен съм, че Румен Радев няма харизма, но пък се ползва с широко одобрение сред населението. Засега. Дали пък, ако изключим досега коментираната хипотеза за отричане на партиите, настоящият ни президент няма да се насочи към партийна дейност след мандата, който кара сега?
- Ако се ориентира към партийната дейност, той ще се потопи, ще се приобщи точно към това, което една силна, независима предполагаема фигура отрича. Той, да кажем, е против влиянието на партиите, както Путин, който е премахнал влиянието на всякакви партии, дори и на своята, за да упражнява еднолично властта. Ако Радев си направи партията, той просто ще се приобщи към статуквото, към дереджето, към предишното състояние на страната.
- Ще се сблъска и с една съвсем различна реалност.
- Да, да. А сегашната му одобрение се дължи първо на това, че той избягва да поема отговорност. Досега говореше по някакви читалищни образци, които въздействат на хората - говори с шаблонни калъпи, които изразяват в очите на хората достойнство, сигурност и увереност. Когато обаче му се наложи да вземе някакво решение, изведнъж той ще започне да губи от одобрението, което сега има. Например сега с тези смешни приказки за бронежилетки и каски "за българи, а не за други", това ще намали доверието към него сред по-либералните и демократично настроени хора. Тези му думи за каските и бронежилетките са голяма излагация и дори обида за разума.
- Да, срамни са. Едва ли не според президента ни животът на онези хора в Украйна, които не са с български произход, е от второстепенно значение.
- Представете си, че стоят едни хора в окопа, изведнъж идва един камион подкрепление - с каски и жилетки, и се казва, че е само за българи. Българите, ако има двама-трима, изблъскват другите, вземат каските и жилетките и застават пак до своите съмишленици и братя по оръжие. Това е пълен абсурд и безсмислица от страна на президента.
- Встрани от това, в България в момента не виждам нито една евроатлантическа партия с безупречна репутация като такава и множество прокремълски партии, като някои от тях са по-прикрити от други. Относно ЕС е ясно, че никой няма интерес да не сме там, но при този политически състав у нас, как все още сме в НАТО?
- Интересно е, че за членството ни в НАТО имаше национално и партийно съгласие. Дори Станишев, който ходеше на митинги с плакати "НАТО вън", имаше моменти, в които се пъчеше и се радваше да го снимат с натовски генерали. Ние сме много земен и неидеологизиран народ и тази земност си има и добрите страни. Колкото и хората да са по някакъв начин объркани от своето минало в соца, те няма как да не си дават сметка, че НАТО е могъщата военна организация, която може да ни защитава. Трябва да се казва на хората, че бюджетът на НАТО е някъде 500-600 милиарда долара, сега дори и повече, а този на Русия е 50-60. Тоест НАТО е в пъти по-могъщ съюз, в който ние членуваме и който, като изключим остатъчните проруски настроения, има влияние в България.
Тоест извън открито проруските партии, казвате, че тези, които по един или друг начин обслужват икономически интереси на Кремъл, все пак предпочитат да сме в НАТО?
- Да, разбира се. Дори социалистическата партия, която, както винаги, е разкрачена, гласува за влизането на България в НАТО. Трябва да се отбележи, че и сега по никакъв начин БСП не е повдигала въпроса за излизането ни от Алианса. За излизане от НАТО въпросът се поставя от руската партия "Възраждане".
- От години наблюдаваме, че се появява прокремълска партия след прокремълска партия и аз си задавам често един въпрос. Ако руснаците искаха да имат на власт своя партия, открито тяхна, защо се бълват всичките тези различни проекти. Беше "Атака", сега е "Възраждане", има БСП и АБВ, а скоро евентуално и Стефан Янев ще направи партия. Наскоро получих отговор на въпроса, който споменах, от мой приятел, който твърди, че те не искат да управляват, а да дестабилизират както в България, така и в цяла Европа. Какво мислите по този въпрос?
- Те с удоволствие биха управлявали, ако можеха. Явно нямат тази сила. Става въпрос за един и същи проект и със сигурност за едни и същи пари. Просто се сменя "конят". Волен Сидеров явно се изхаби и те залагат на друг. Ако се изхаби и "Възраждане", макар че според мен няма да се изхабят скоро, ще заложат на друг. На Янев например. Но, както се досещате, по обективни причини паричният поток от Русия съвсем ще изтънее за в бъдеще.
- И може би в следвоенния период, когато Русия ще бъде в доста тежко състояние, ще е нашият втори шанс - след 90-те години, да се отървем от руската пета колона у нас?
- Да, естествено. Целият свят ще се отърве, не само ние. Много трудна история е и не можем да разчитаме, че Русия ще стане демократична държава просто защото хората там са устроени по друг начин. Те не са живели никога в демократични условия. И все пак, ако Русия стане демократична и най-вече производителна държава, това би било чудесно за целия свят. Би било чудесно за целия свят дори да е само държава-бензиностанция, която няма намерение да завладява други народи. Още по-добре би било, ако тази държава бензиностанция започне да произвежда и като всички останали страни, включително България, да се нагажда към световния пазар, за да бъде полезна на света.
- За държава бензиностанция, която няма намерение или поне не може да завладява чужди територии, имам някакви надежди, но за демокрация - едва ли.
- Хипотезата за държава-бензиностанция, която не напада, със сигурност ще се случи. За останалото - не знам.