3504 жители на Република Северна Македония се определят като българи. Това става ясно от официалните резултати на Националното преброяване на Северна Македония, проведено в периода 1-30 септември 2021 година.
Според данните, общият брой на северномакедонците е 1 836 713 души. Като българи се определят едва 0.19% от тях.
“Това преброяване и резултатите от него са нелегитимни”, пише в позицията на Фондация “Македония”.
“Ние не признаваме резултатите от това преброяване”, казва се още в позицията.
По темата от ФАКТИ разговаряхме с Виктор Стоянов, председател на Фондация “Македония”.
“Не само смятам, че броят на преброените северномакедонци с българско самосъзнание - 3504, е нисък, но за мен това преброяване е нелегитимно. Аз лично познавам повече от 3504 българи в Република Северна Македония”, заяви Стоянов.
“В тази бройка - 3504, влизат малки деца, бебета и възрастни болни хора, с които няма как да се общува. Смело можем да кажем, че активната част от хората в тази бройка са не повече от 2000 души. Очаквах около 13 000 души да е броят на лицата, събрали смелост да се заявят като българи”, обясни той.
“132 260 граждани на Република Северна Македония са преброени по административен ред. Това значи, че Държавният завод за статистика (б.р. Държавен институт за статистика), който проведе преброяването, е преценил как да бъдат записани етнически. Едва ли има и един човек от тези 132 000 граждани - около 7,2% от цялото настоящо население, записан като българин. Дори и само поради тази причина можем да кажем, че преброяването е нелегитимно”, категоричен е той.
“Познавам няколко десетки българи в Република Северна Македония, които така и не бяха преброени. В техния дом посетител не дойде. Някои от тях опитаха да се свържат с Държавния завод за статистика, но нямаше резултат. Други не опитаха, но не са и длъжни - когато има преброяване, се предполага, че държавата трябва да се погрижи в дома на всеки да отиде преброител. При тях преброител не дойде. Вероятно те са преброени по административен ред и не са записани като българи, тъй като не са имали възможност да декларират своя майчин език и своята етническа принадлежност.
Други българи в Република Северна Македония имаха проблем, че самите преброители отказваха да ги запишат като българи. Изискваха им се български лични карти, а много от тях не са български граждани. Няма нищо общо между това как се определяш етнически и какво гражданство имаш. При преброяването имаше тотални нарушения на закона. Бяха пуснати 41 жалби от 41 семейства. Държавният завод за статистика уважи само 3 от тях. При преброяването имаше изключително много проблеми и вчера видяхме какъв е резултатът”, разказа Стоянов и обясни, че жалбите са подадени през септември миналата година, като Фондация “Македония” са съдействали в процеса.
Според Виктор Стоянов съотношението между половете в преброените българи също буди съмнение: “Като българи са записани много повече мъже, отколкото жени - разликата е около 30%. Подобен дисбаланс в преброяването няма при нито една друга етническа група, дори при по-малките етнически групи като черногорците, които се оказаха 3,5 пъти по-малко от българите. Имам информация от първо лице още от протичането на преброяването - преброителят вписал мъжа като българин по негово настояване, но записал жената и децата като македонци. Семейството казва, че всички са българи, преброителят им казва, че децата са северномакедонци и ги записва като такива”.
“Преброяването би могло частично да се легитимира, ако Държавният завод за статистика позволи на всяко едно лице, което е гражданин на Република Северна Македония, срещу документ за самоличност, да му бъде предоставено копие от електронната анкетна карта. Така всеки ще може да види коректно ли е записан”, посочи той.
Виктор Стоянов обясни, че възможностите за реакция на Република България в случая са ограничени: “Възможностите за реакция са ограничени, защото говорим за преброяване в отделна държава и това е неин вътрешен въпрос. Нашата държава обаче може да преразгледа тези малко над 100 000 български гражданства, които е предоставила на база деклариран български произход и българско самосъзнание на лица от Република Северна Македония. По наши данни, по-голямата част от тези хора не живеят в Република Северна Македония и най-вероятно не са взели никакво участие в преброяването на населението. Нашата държава би могла да поиска от тях писмена информация дали са участвали в преброяването и ако да, как са се записали. Вероятно има хора, които са се записали като северномакедонци, което е некоректно към нашата държава - хората с българско гражданство са декларирали пред държавата ни, че се чувстват българи. Смятам, че това е във възможностите на България”.
Попитан дали данните за само 3504 българи в Северна Македония могат да бъдат използвани като аргумент срещу вписването на българска етническа група в Конституцията на Република Северна Македония, той отговори така: “Не вярвам управлението на Република Северна Македония да използва тези данни злонамерено, тъй като хърватите, които са по-малко от българите - около 2100, също искат да бъдат вписани в Конституцията. Република Северна Македония неведнъж е казвала, че този въпрос може да се разгледа. Няма пряка корелация между броя лица от дадена етническа група и вписването им в основния закон на държавата. Например власите, които са вписани в Конституцията на Република Северна Македония от 20 години, излязоха 8714 души - този бройка не е твърде далеч от бройката на българите, която нямаме инструменти да променим. Това са окончателни официални резултати. Можем единствено да заявим, че не ги признаваме”.
Според Виктор Стоянов опитите за сближаване между Република България и Република Северна Македония категорично трябва да продължат. “Трябва да търсим всички пътища, които могат да сближат нашите две общества. Знам кое ни разделя - това е образователната система в Република Северна Македония, част от медиите, част от обществениците, политиците и историците, част от хората, които имат публично влияние. Друго, което ни разделя, разбира се, е лошата инфраструктура и липсата на Коридор № 8, липсата на магистрална връзка между нас, високият роуминг. Една от българските компании прецени да намали роуминга, призовавам и останалите да го направят. Ние сме съседни държави и ако оставим историята настрана, ние трябва да комуникираме, да търгуваме, да пътуваме, да се познаваме. Република Северна Македония и България са държави, които сякаш са на 800 хил. км. една от друга, а не са съседни. Трябва да има повече обща културна дейност, общ културен календар, общ исторически календар, общи чествания”, посочи той.
Според председателя на Фондация “Македония” българското вето върху членството на Република Северна Македония в Европейския съюз трябва да остане, дори и само заради неизпълнението на ангажиментите по скъсване с югославско-сръбското и руско минало на службите в РМС, поети през 2017 година.
“Премиерът Димитър Ковачевски, с оглед на това, че иска държавата му да бъде част от Европейския съюз, проявява воля за сближаване между България и Република Северна Македония. Притеснява ме, че двете основни опозиционни партии - ДПМНЕ и “Левица”, са твърдо антибългарски. Реториката им е такава, медиите им са такива. Това подсказва, че ако има промяна в политическото управление на държавата, ще е още по-трудно да постигнем резултат”, коментира той.
“Считам, че част от държавните институции на Република Северна Македония, а защо не и Държавният завод за статистика, са в ръцете на хора, които не желаят да се сближаваме. Виждаме резултата от преброяването, що се касае до българите. Не съм особено учуден, защото много добре знам как протече това преброяване - по нелегитимен начин по отношение на българите”, завърши той.