Нима някой е очаквал нещо различно? Не. Александър Вучич, гигантът с бебешко лице, победи на изборите и е новият стар президент на Сърбия. Отвън той често бива обрисуван като автократ или кукловод в една “хибридна демокрация”, но всъщност успехът на този мъж, който от 10 години заема ключови постове в сръбската политика, се крие в икономиката.
Въпреки че младото поколение отдавна е опаковало куфарите или пък вече е пристигнало във Виена и във Франкфурт, избирателите явно са благодарни на Вучич. Брутният вътрешен продукт на глава от населението е нараснал с 40 процента през последните пет години, безработицата намалява, държавният дълг е малък, а валутните резерви са в изобилие.
Вучич не следва идеология, важна е единствено властта
И всичко това очевидно се усеща - в хладилника и в банковата сметка. Вучич, критикуваният стабилократ, който владее медиите, раздава работни места на близки до партията и контролира полицията, специалните служби и съдебната система, не спечели изборите с националистически патос. Напротив: политиката на Вучич е практически освободена от идеология. Неговата Сръбска прогресивна партия се представя за “всеобхватно” движение, което прегръща всички и всичко. Той превърна опозицията в джудже и маргинализира крайните националисти. Програмата се нарича „Вучич“ и се стреми единствено към властта.
Но сега той трябва да вземе решение. Брюксел или Москва? Симпатията на Белград към Русия, многократно характеризирана като “патологична любов”, в момента е подложена на стрес тест в разгара на войната в Украйна. Те не знаят какво искат. Така може да бъде описана ситуацията в Белград. Подобно на Тито, Вучич жонглира между Изтока и Запада. От най-добрите приятели - руснаците - Сърбия получава газ на приятелски цени. В последните 15 години обаче тя е подпомогната с общо почти три милиарда евро от т.нар. предприсъединителни фондове на ЕС. От 2014 г. страната води преговори с Брюксел, макар и бавно, за присъединяване към Общността.
Войната в Украйна промени всичко
Но за половинчатите преговори за присъединяване вече има и нов стимул. Войната в Украйна промени всичко. След години на повтаряне на едни и същи искания към страните от Западните Балкани Брюксел отвори широко вратите на ЕС. Вече единствен приоритет не са гаранции за върховенство на закона, свободни медии или справяне с корупцията. Сега страните от Югоизточна Европа - особено Сърбия - трябва да бъдат защитени от външнополитическите апетити на Путин. И е време Белград да вземе решение. Славянският другар Москва е скъп за Белград. Православният брат отдавна възпрепятства приемането на Косово в ООН с ветото си в Съвета за сигурност. Белград все още не иска да се откаже от така наречената “люлка на сръбството”. Косово обяви независимост през 2008 година, а Белград и Москва отказват да я признаят – за разлика от други близо 100 държави, които вече го направиха.
Нов шанс за Белград
Така че изобщо не е чудно, че Вучич безмълвно подкрепи резолюцията на ООН срещу Русия, но се съпротивлява на санкциите. В онзи момент обаче действаха правилата на предизборната кампания. Сега гласовете са преброени, силата на Вучич е потвърдена, а политическата реколта - събрана. Въпросът е какво ще направи той. Нападението на Русия над Украйна осигури на Белград нова апетитна покана от страна на Брюксел. Това е исторически шанс – и то не само заради сегашните условия. Сърбия е европейска държава и трябва да стане част от ЕС. А това ще е от полза за целия регион.
Автор: Фолкер Вагенер