След като двама европейски лидери националисти, управляващи с твърда ръка, спечелиха категорични победи на избори в неделя, един от първите чуждестранни лидери, който ги поздрави, не беше ръководителят на тяхна съседна държава или регионален съюзник. Беше руският президент Владимир Путин.
Парламентарните избори в Унгария и Сърбия донесоха съкрушителни победи за дългогодишните, благосклонни към Путин лидери на двете страни - унгарския министър-председател Виктор Орбан и сръбския президент Александър Вучич.
Техните победи в неделя изведоха на преден план скритите различия в нагласите на европейските държави към автокрациите в Русия и Китай. Тези сили искат да упражняват по-голямо влияние върху континента и извън него, а Орбан и Вучич се стремят да подражават на авторитарния им подход със свой стил на управление в сърцето на Европа.
Дясната партия ФИДЕС на Орбан спечели над 53 процента от гласовете, изненадвайки както социолозите, така и западно ориентираната коалиция от по-либерални опозиционни партии, призовали избирателите да сложат край на 12-годишното авторитарно управление на Орбан и на засилените връзки с Москва и Пекин.
Вучич постигна в Сърбия категорична победа, изпреварвайки с около 40 процента най-добре класиралия се опозиционен кандидат. Това беше първият случай, когато кандидат-президент спечели втори мандат без балотаж.
"Аз постигнах нещо, което никой друг преди мен не е успявал да направи", каза Вучич в победната си реч. "И то с немалка разлика."
Резултатите, които затвърдиха властта на двама лидери, обвинявани в подкопаване на демократичните норми, подчертаха ускоряващото се отдалечаване от либералните ценности и визията на Европейския съюз на унгарските и сръбските избиратели.
Войната на Русия в Украйна изигра необикновено голяма роля в кампаниите в Унгария и Сърбия, а според анализатори конфликтът е помогнал за мобилизиране на подкрепа за действащите лидери.
Избирателите в Сърбия, които до голяма степен са благоразположени към Русия, избягват организации, отъждествявани с прозападните политики, а репутацията на Орбан като най-близкия съюзник на Путин в ЕС кара неговите поддръжници да разглеждат Русия като важен партньор.
В Сърбия, която официално се е запътила към членство в ЕС, се наблюдава засилване на проруските настроения при управлението на Вучич и нарастващ скептицизъм и недоверие към ЕС, въпреки че основните финансови потоци за страната идват от общността.
Правителството на Вучич подкрепи резолюцията на ООН, осъждаща нападението срещу Украйна, но той отказва да се присъедини към санкциите срещу Москва.
"Вучич създаде тази атмосфера на огромно обожание на Русия и лицемерие към ЕС", каза кандидатката за президент Биляна Стойкович от коалицията на зелените и левите. "Не мисля, че той разбра важността на (войната в Украйна) и геополитическите промени."
Орбан неохотно гласува в подкрепа на повечето санкции на ЕС срещу Русия, но отказва да доставя оръжия на Украйна или да позволи те да бъдат транспортирани през унгарско-украинската граница. Той също така силно се съпротивлява на налагането на санкции срещу вноса на руска енергия, от който Унгария е сериозно зависима, навличайки си презрението на украинския президент Володимир Зеленски.
В победната си реч в неделя Орбан открои Зеленски като част от "поразителната сила", срещу която по думите му неговата партия се е борила на изборите - "левицата у дома, международната левица навсякъде, бюрократите от Брюксел, империята на Сорос с всичките ѝ пари, международните мейнстрийм медии и накрая дори украинския президент".
Изследователят и директор на изследователския институт "Полиси солушънс" Андраш Биро-Над каза, че Орбан и неговата "медийна империя" са успели да надделеят във водената в Унгария война между различните наративи за войната в Украйна.
"Имаше сблъсък на наративи- между този на Изтока и на Запада, който бе използван от кампанията на опозицията, и наратива на Орбан, противопоставящ сигурността и мира срещу войната", каза Биро-Над. "Изглежда, че този път победи наратива на Орбан, използващ копнежа на унгарското общество за сигурност, стабилност и мир."
Вучич също представи себе си като гарант на сигурността на Сърбия и използва намиращите се под негов контрол медийни канали, за да разпространява това послание. Много сърби сега смятат, че нахлуването на Русия в Украйна е резултат от западния натиск, а не от нарастващите амбиции на Москва.
По подобен начин Орбан водеше усилена кампания за запазване на неутралитет в конфликта, а същевременно поддържаше близки икономически връзки с Русия, без изобщо да споменава Путин по име.
Проучване на унгарската социологическа агенция "Публикус" през март показа, че едва 44 процента от привържениците на ФИДЕС смятат Русия за агресор във войната в Украйна.
В последните дни от кампанията Орбан посети Сърбия, за да подкрепи своя съюзник Вучич и двамата политици пътуваха по високоскоростната жп линия, свързваща техните столици Белград и Будапеща.
Съвместният проект е част от китайската глобална инициатива "Един пояс, един път", а строителството се извършва от китайски и руски държавни компании с използване на големи банкови заеми от Китай и Русия.
На съвместен митинг те определиха отношенията между своите държави като най-добрите в историята и обещаха да продължат да работят за подобряването им.
Орбан и служители от неговото правителство нееднократно са призовавали за незабавно приемане на Сърбия в ЕС. Според Орбан "ЕС повече се нуждае от Сърбия, отколкото Сърбия от ЕС".